ИКОНА НА СВ. БОГОРОДИЦА „Аз есмь с вами, и никтоже на вы“
Предполага се, че иконата е нарисувана в иконописното ателие при Леушинския Иоано-Предтеченски женски монастир, по поръчка на гатчинския търговец Гавриил Медведев, който я дарил на монастира в началото на 1860 г. Едно от копията на образа до сега се намира на иконостаса на Леушинското подворие в Санкт Петербург.
Особено копие в началото на ХХ век било нарисувано за св. Иоан Кронщадски. По благословение на игумения Таисия на него бил положен надписа „Аз есмь с вами, и никтоже на вы“. Свети Иоан сам осветил образа, а впоследствие благословил с него търговеца Василий Муравьов, бъдещия старец Серафим Вирицки.
Предполага се, че именно това копие се намира в Свето-Георгиевския женски монастир в село Даневка, Черниговска епархия. В Даневската обител чудотворното копие било предадено от духовните деца на преподобния Серафим Вирицки, които съхранявали иконата след кончината на стареца. За времето на своето пребиваване в обителта иконата се прославила с изцеления, свидетелства за които са приведени в две книги, издадени в Свето-Георгиевския монастир.
Самият Леушински Иоано-Предтеченски монастир, в който бил създаден образа, в 30-те години на ХХ столетие бил наводнен от Рибинското водохранилище. На 29 ноември 2003 г. в старинното село Брейтово, преместено навремето извън зоната на чашата на водохранилището, бил осветен първият в Русия параклис в чест на Леушинската икона. Параклиса, разположен на висок насип, по време на пролетните разливи се оказва заобиколен от вода. Този факт послужил за появата на още едно име на иконата – „Богородица-на-водах“.
На 23 април 2002 г. с решение на Светия Синод на Украинската Православна Църква иконата на Божията Майка „Аз есмь с вами, и никтоже на вы“ е внесена в списъка на чудотворните икони. Празнува се в събота на петата седмица от Великия пост (Похвала на Пресвета Богородица или Акатистна събота).
Разсъждение
Един благочестив старец легнал на смъртна постеля. Неговите приятели се събрали около него и заплакали. Но старецът се засмял три пъти. Монасите го запитали защо се смее. Старецът отговорил: „Първия път се засмях, затова, че вие се боите от смъртта; втория път – затуй, че не сте готови за смъртта; третия път – защото оттук отивам в покой“. Виждате ли как умира праведникът! Той не се бои от смъртта; той е готов за смъртта, и той вижда, че чрез смъртта заминава от трудния живот във вечен покой. Когато човешкото естество се замисли за първоначалното райско състояние, тогава [разбира, че] смъртта е неестествена, също така, както и грехът е неестествен. От греха е произлязла и смъртта. Покаялият се и очистен човек не гледа на смъртта като на унищожение, а като врата към безсмъртния живот. И когато праведниците са молили Бога да продължи земния им живот, то не е било от любов към този живот, нито поради страх от смъртта, а за да получат повече време за покаяние и очистване от греховете, та колкото е възможно, безгрешни и по-чисти да отидат при Бога. И ако са проявявали страх преди смъртта, то не е било от страх пред смъртта, а от Божия Съд. Какъв ли пък страх ще имат преди смъртта непокаялите се грешници?
БЕСЕДА за Христовото осветляване
Стани ти, който спиш, и възкръсни от мъртвите, и ще те осветли Христос (Ефес. 5: 14).
Свети апостол Павел, подобно на другите апостоли и християнските светци, на всичко, което учи другите, ги учи от собствения си опит. Защото Христовата вяра е опит, опит, а не теория и човешко мъдруване. И Павел е лежал като духовно заспал, и е бил духом мъртъв, докато се противял на християнската вяра. Но той се пробудил и станал, възкръснал духом и бил осветлен от Христос. Той помнел своето състояние от времето, когато духом спал, но [помнел и] как се пробудил, как станал и възкръснал духом, и как е бил осветлен от Христа. За това, което знае за себе си като християнин, за него съветва и другите. Апостолът, като вижда себе си във велика светлина, вярва, че и другите хора, ако пожелаят, могат да бъдат тъй светли като него. Светлината не е негова, а Христова; негова е само любовта към Светлината. Но Христовото осветляване е потребно на човека в началото, както и в края. Защото без Христовата светлина човек не може нито да се пробуди, нито да се изправи, нито да възкръсне от мъртвите, нито пък може сам от себе си да живее с вяра, или да умре с надежда. Христос е необходим в началото, както и в края. Тъй както на давещото се дете е необходима родителската ръка, и да го извади от водата, и след това да го води по сухата земя, пазейки го да не потъне отново. Тъй и Христос Господ е необходим на давещия се във водите на греха. И сам апостолът получил осветляването Христово в началото, на пътя за Дамаск, но го получил и след това. Първото осветляване е обръщането към Христа, а второто – утвърждаване на себе си в Христа. Първото осветляване всички ние получаваме чрез Кръщението, а последващото – чрез вярата и изпълнението на Господните заповеди. Всички онези, които нямат Христовата светлина, или са я имали и изгубили, са като заспали, като мъртви.
О, Господи благий, вдигни, възкреси ни, защото нищо не можем без Тебе. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски