Иконата на Божията Майка «Акатистна» се намира на иконостаса на съборния храм «Въведение Богородично» в сръбския Хилендарски монастир на Атон. Данни за появата и историята на прославлението ѝ липсват. Преданието свързва пребиваването на иконата на Света Гора с края на XII век, когато св. Сава Сръбски по откровение от самата икона намира съкровище, с помощта на което било завършено строителството на обителта. В нито една от редакциите на житието на светеца обаче, няма потвърждение за подобна легенда. Единственото достоверно съобщение за иконата, записано по думите на очевидци, е историята за нейното чудесно спасяване по време на пожара в монастира през 1837 г. Иконографския тип на иконата е «Умиление». Според някои сведения това е гръцка икона от XVI в добро състояние. Младенецът е изобразен от ляво на Майката с благославяща дясна ръка и отпусната надолу лява, в която държи свитък. Иконата е покрита със сребърна риза - вероятно руска, от XIX в. Обкована е с рамка, върху която са живописно изобразени 12 кондака и 12 икоса от Богородичния Акатист (XVII в.). Сведенията за произхода на името на иконата също са неопределени: от една страна, в името на образа би могъл да е отразен спомена за четения пред нея (по време на пожара) Богородичен Акатист, от друга – според епископ Порфирий (Успенски), то вероятно произлиза от иконографската композиция на рамката с изобразените сцени от Акатиста.
Разсъждение
Авва Исая казал за себе си: „Виждам себе си подобно на кон, който се лута без ездач. Който и да го намери го възсяда и го язди, докато желае. Когато един ездач го остави, друг го възсяда и постъпва по същия начин, па трети и т.н.“. Този велик подвижник, за когото всички говорели с удивление, достигнал съвършенство, казал това за себе си или от смирение, или като спомен от времето на своето несъвършенство. Важното е, че тези думи са верни и се отнасят за всеки християнин, който ходи духовно неопасан и необуздан. Тъкмо една страст го е оставила, и друга го е възседнала. Тъкмо едната го е изтощила и оставила в отчаяние, друга го яхва с измамната надежда, че тя ще го направи щастлив. Такъв човек няма ездач, който да го насочи в правилния път, без отклонения ни наляво, ни на дясно. Единственият приятелски ездач, когото трябва да поздравим с „добре дошъл“, е светият и силен християнски дух.
БЕСЕДА за силата, която Бог е дал на пророческите думи
Ето, Аз ще направя Моите думи в устата ти огън, а тоя народ – дърва; и тоя огън ще ги погълне (Иерем. 5: 14).
Виждате, братя, че действието на Божиите думи е различно за всекиго! Божиите думи са като огън, който радва праведника, премръзнал в студената нощ на този свят; и Божиите думи са като огън, който изгаря неправедника, когото този материален свят твърде много е стоплил. Опитните духовници са ни оставили свидетелство, че самото име Иисус, което на вярващите дава сила, радост и бодрост, същото това име изгаря злите духове като жив огън. Такова е всяко слово Божие. Едни утешава, други дразни, на едни усмирява греха, на други го усилва; на едни носи страхопочитание, в други предизвиква насмешка. За здравите е мед, за болните е мед – пелин. Но защо народът да бъде като дърва? Нима народът е виновен, че безбожните старейшини и лъжливите пророци го водят в безпътица? Не е виновен народът в такава мярка като неговите старейшини и лъжливи пророци, но все пак е виновен в известна степен. Защото и на народа Бог е дал да познава истинския път и чрез съвестта, и чрез проповядване на Божието слово, та народът не би трябвало сляпо да върви след своите слепи водачи, когато те го водят по лъжлив път и отдалечават от Бога и Божия закон. Бог, братя, е праведен, и той знае мярката на всяка вина, и няма да допусне неукия и малкия да пострада колкото учения и големия.
Всевиждащ Господи, спаси ни да не бъдем нито слепи водачи, нито слепи последователи. Укрепи сърцето ни, та и като водачи, и като последователи да бъдем винаги Твои слуги и само Твои слуги. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
