•     Произход: Света гора (Атон)

       •     История

       Тази икона се намира в югоизточния ъгъл на вътрешния коридор на параклиса „Св. Димитър Солунски“. Името си „Заклана“ е получила при следния случай. Един дякон от братството на монастира имал послушание на еклисиарх - да привежда всичко в църквата в нужната чистота и ред. Поради това често отивал да обядва не в обичайното време, а след всички. Веднъж, след като се забавил в църквата, той отишъл при трапезаря и го помолил да му даде да обядва. Недоволен от ненавременното идване на еклисиарха, трапезарят троснато му направил забележка, че в трапезарията трябва да се ходи в определеното време, а не кой когато иска. Еклисиархът се обидил от тази забележка и започнал още по-настоятелно да иска обяд, на което трапезарят твърдо отговорил, че за него не е останала и коричка хляб. Гладен и разгневен, еклисиархът излязъл от трапезарията.

       В такова разположение на духа той се върнал в църквата.

       В състояние на силно смущение на духа и в някакво изстъпление той се приближил до иконата на Божията Майка и като застанал пред нея, започнал да Я укорява:

       - Докога ще Ти служа, Богородице? ... Работи, работи, а за всичко това - нищо. Даже и къшей хляб не ми дават, за да подкрепя умореното си тяло.

       С тези думи той взел ножа, с който почиствал кандилата от восъка, и като замахнал с него, силно ударил лицето на Божията Майка, така че пробол светата икона (тази икона е изобразена върху платно). От раната бликнала и потекла кръв и божественият лик на Пречистата се покрил със смъртна бледност, както пребледнява лицето на човек, умиращ от смъртоносна рана или от загуба на кръв. Тогава еклисиархът се разтреперил, паднал на пода пред иконата и поразен от необясним ужас, станал като умопобъркан. Крайниците му се парализирали.

       Скоро всички в монастира узнали за случилото се. Игуменът и братята отишли в църквата и с изумление забелязали, че кръвта, която тече по страната на Пресветата Богородица, още не е засъхнала. А убиецът намерили ослепял и напълно умопобъркан. С чувство на искрена жал към него на следващия ден благочестивият игумен извършил всенощно бдение за спасението и помилването му. Въпреки това нещастникът цели три години останал побъркан, продължил да страда от треперене на всички членове и от слепота. Накрая, когато изминало това време, Пресвета Богородица — Утешителната на каещите се, се явила насън на игумена и му казала, че заради техните молитви и ходатайство Тя прощава на престъпника и му дарява изцеление.

       - Но - добавила Тя - заради дързостта и светотатствената му постъпка против Мен ръката му ще бъде осъдена на Второто Христово пришествие.

       На сутринта болният действително дошъл на себе си, прогледнал и напълно се изцерил от треперенето на членовете. Дълго и горчиво ридал за безумната си постъпка.

       Накрая каещият се починал мирно със съня на смъртта. Когато по обичая на Света Гора след три години извадили костите му, пред присъстващите братя се разкрила ужасяваща гледка... Всички кости на покаялия се грешник били светли и носели върху себе си ясното знамение на Божията милост; но ръката му, дръзнала да извърши страшната постъпка, била останала неразложена и почерняла.

      „Ако някой се счита християнин, но не нарича Божествената Дева ссс заслуженото достойно звание - истинска Богородица, той, в противоречие с догмите на вярата, неоснователно се кичи с това свято име.“

Св. Теодот Анкирски

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 8 МАЙ

Разсъждение

Един монах се оплакал на свети Арсений, че като чете Свещеното Писание, не усеща силата на прочетените думите, нито умиление в сърцето си. На това великият светител му отговорил: „Чедо, ти само чети! Слушал съм, че заклинателите на змии, като заклинат змията, изговарят думи, които те самите не разбират, ала змията, като слуша изговорените думи, усеща тяхната сила и се укротява. Така и ние, като непрестанно държим на устата си думите на Св. Писание, па макар и да не усещаме тяхната сила, злите духове ги чуват, плашат се и бягат, защото не могат да изтърпят словата на Светия Дух“.                                                                                                Чедо, ти само чети! Дух Светий, Който непосредствено е вдъхновил хората, написали божествените слова, чува и разбира, и ще ти прати помощ; и демоните ще разберат, и ще усетят, па ще побягнат от тебе. Т.е. Онзи, Когото призоваваш на помощ, ще разбере, и тези, които искаш да прокудиш от себе си,  ще разберат. И така ще бъдат постигнати и двете цели.

БЕСЕДА за злото като плод на човешките мисли

Чуй, земьо: ето, ще напратя върху тоя народ гибел, плод на помислите им; защото те не слушаха Моите думи и Моя закон отхвърлиха (Иерем. 6: 19).

Виждате ли, братя, къде расте и къде узрява злото? Не в Божиите недра, а в мислите на хората. В човешките мисли злото бива посявано от демоничните сили или от телесните страсти. В човешките мисли расте злото, разклонява се, умножава се, цъфти, разлиства се и накрая дава плодове. Бог своевременно предупреждава хората да отскубнат лошите си мисли, та злото да не узрява в човешките души, за да не принася своите горчиви и смъртоносни плодове. Своевременно Бог предупредил и Каин, но Каин не поискал да чуе предупреждението, а позволил лошият помисъл към брат му да даде лошия плод – братоубийството. Кои мисли са лоши? Всички онези, които са насочени против Божия закон и Божиите слова. Лошите мисли са самоволния човешки закон, който човек сам за себе си пише, без и против закона Божий. Ако човек е решен твърдо да се държи в Божия закон, лошите помисли тук са безсилни като сянка, която бързо се появява, но също тъй бързо и изчезва. Тогава човекът е господар на своите мисли, защото усеща Бога като Господар над себе си. Тогава законът Божий е закон, а помислите човешки са нищо.

Ето, ще напратя върху тоя народ гибел, казва Господ. Каква гибел? Плодът на техните помисли. Т.е. ще допусна да пожънат онова, което са посели и отгледали; защото злото не е Мое семе, нито Моя жътва. Злото, което ще допусна върху беззаконните хора, е плод на техните помисли. По собствените си помисли те е трябвало да преценят какво зло ще ги сполети, тъй както сеячът по семето преценява какво ще пожъне.

О, кротки и незлобиви Господи, спаси ни от нашето собствено зло, които самите ние сме отгледали в себе си. Молим Ти се, премахни лошите плодове на лошия посев. Помогни ни да изкореним злото семе от душите си. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски