Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
ПРАВОСЛАВНИ ЧЕТИВА
Автор: savaarhimandrit Категория: Други
Прочетен: 1766419 Постинги: 3824 Коментари: 0
Постинги в блога от 23.05.2019 г.
                                      image 
      Икона на Божията Майка Акатистна (Приветствие на Богородица, Мироточива)

 

       В монастира Дионисиат на Света Гора Атон се намира чудотворната икона на Пресвета Богородица, известна като Акатистна («Приветствие на Богородица», «Похвала на Пресвета Богородица» или «Мироточива»). Най-древната чудотворна икона на Атон е част от иконостаса на левия допълнителен олтар «Похвала на Пресвета Богородица» в съборния храм на Дионисиатската обител. Съгласно старо монастирско предание това е една от 70-те икони, създадени от евангелист Лука. Тя е рисувана не с бои, а с оцветен восък, чертите на лика ѝ са размити от изтичащото миро. Размерите ѝ са малки: височина 33 см и ширина 27,5 см.

       Именно тази икона държал в ръцете си Константинополския патриарх Сергий I, обхождайки стените на обсадения от аварите Константинопол[1] (624 г.). Със застъпничеството на Пресвета Богородица неприятелския флот бил разсеян от морска буря, и градът бил спасен. Пред тази икона за първи път бил прочетен Акатист на Пресвета Богородица.

       Така също, по време на освобождаването на Константинопол от кръстоносците Акатистната икона предшествала войските на император Михаил VIII Палеолог. Иконата била подарена на монастира от императора на Трапезунд Алексей III (1337–1390 г.) в чест на основаването му.

       С Акатистната икона са свързани много чудеса. Похитена от пирати (1592 г.), тя била върната от самите тях в Дионисиат, след като Пресвета Богородица се явила на капитана на кораба в открито море и строго заповядала: «Защо Ме затвори в тъмница, лукави човеко? Отнеси Ме в жилището Ми!» Пиратът отначало не обърнал внимание на съня си и продължил своя път. След това обаче изведнъж се надигнала страшна буря, застрашаваща да потопи целия кораб. Пиратът веднага си спомнил за иконата, хвърлил се към сандъка в който се намирала, и за свой ужас го видял разбит на части, а светата икона - цялата подгизнала в миро. Капитанът взел иконата в ръцете си, и бурята в същия час утихнала. Тогава пиратите побързали да се върнат в монастира, върнали иконата на иноците и разказали за случилото се чудо. 2-ма от тях (по други данни дори повече) се покаяли и станали монаси.

       Друго чудо се случило с началника на Атонската академия, знаменития църковен и обществен деятел от XVIII в. Евгений Вулгарис: той подробно описал изцелението си от рак на гърдите през 1758 г.

       През 1767 година Акатистната икона отново била открадната, този път от турци-разбойници. Те били заловени от гръцки пастири, които предали иконата на остров Скопелос. Местните жители не искали да върнат иконата в обителта, за което впоследствие били наказани. Живеещите на острова, които се противили на волята на Небесната Царица, били поразени от болест и сами върнали иконата на монастира Дионисиат. Освен това, в знак на разкаяние те пожертвали на  монастира земя на остров Скопелос.

       В олтара в който се намира Акатистната икона, ежедневно се служи св. Литургия, а всяка вечер пред чудотворния образ се чете Акатист на Пресвета Богородица. На великите празници (Пасха, Рождество, Богоявление и Рождество на св. Иоан Предтеча) иконата се пренася в католикона и се поставя в кивота пред лявата колона. Съгласно надписа на ризата (изградена от позлатено сребро) тя е дело на «майстор Георги» от 1786 г. и е дарена на обителта от «архииерея Иеремия». На обратната ѝ страна е изобразено връчването ѝ на преподобния Дионисий от император Алексей III Комнин.

       Празника на иконата е в събота на петата неделя от Великия пост.



 

Категория: Други
Прочетен: 1810 Коментари: 0 Гласове: 2
 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 10 МАЙ

 

Разсъждение

 

В една своя молитва св. Ефрем Сирин се обръща към Бога със следните думи: „В онзи страшен и ужасен ден, Господи, ще ни кажеш на нас грешниците: „Вие, хора, добре знаете какво съм претърпял за вас…, а какво сте претърпели вие за Мен?“. Какво ще отговоря аз, окаяният, лукавият, грешният, скверният? Мъчениците тогава ще покажат раните си, мъченията си, отсечените части на своите тела и своето търпение докрай. Подвижниците ще посочат своите подвизи, продължителния пост, бденията, безсребърничеството нестяжанието[1] си, сълзите си и своето търпение докрай. А аз, ленивият, грешният, беззаконният, какво да посоча?... Пощади, Господи! Пощади, милостиви! Пощади, човеколюбче!“.

 

БЕСЕДА за това как праведникът търпи безчестие заради словото Господне

 

Словото Господне стана за мене безчестие и всекидневен присмех (Иерем. 20: 8).

 

Кой безчестил Божия пророк, носителя на словото Божие, носителя на сила и мъдрост? Безчестил го е неговият народ и му казвал: „Проповядваш ни стръмен път, макар и да е от Бога, ние не можем да вървим по него, защото за нас е твърде стръмен“. Кой безчести тръбача на Господния глас, когато той тръби тревога заради пожара, който дими в далечината и се приближава до града? Безчестят го народните старейшини и му казват: „Защо не затвориш уста, и на тебе ще ти е топло, а и за нас по-уютно. Това не е пожар, както ти се струва, а мъгла от планинска роса!“. Кой още безчести и се присмива на Божия човек, когато той е пратен от Бога и обявява Божията воля? Безчести го неговата жена и му се присмиват неговите братя, казвайки му: „Оставяш работата си, която те храни, и си тръгнал по чужди дела, които те унижават“. Словото Господне стана за мене безчестие и всекидневен присмех. Това може да го каже пророкът, мъченикът, всеки ревнител за словото Господне и закона Господен. Но нито безчестието, нито присмехът са уплашили някого от тях, нито са го отказали от свидетелстването, нито пък са го отклонили от пътя. Отвън светът ги безчестил и издевателствал над тях, но вътрешно Господ ги укрепявал и развеселявал. Господ победил света; затова и Божиите светии победили своите подигравачи и присмехулници.

Господи всеблаги, подкрепи и нас, вътре в нашето сърце, та да не ни смути безчестието и да не се притесняваме от присмеха на света заради Твоето име. На Тебе слава и похвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

 

[1] Нес­тя­жа­ние (църковнославянски) – от­каз от придобиване на лично имущество.

Категория: Други
Прочетен: 164 Коментари: 0 Гласове: 1
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 1766419
Постинги: 3824
Коментари: 0
Гласове: 964
Календар
«  Май, 2019  >>
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031