Разсъждение

В сарацинския лагер запитали св. Кирил: „Как е възможно християните да воюват и пак да опазят Христовата заповед да се молят за техните врагове?“. На това св. Кирил отговорил: „Ако в един закон са написани две заповеди и са дадени на хората за изпълнение, кой човек ще бъде по-добър изпълнител на закона; оня, който изпълни едната заповед, или онзи, който изпълни и двете?“. На това сарацините му отговорили: „Несъмнено онзи, който изпълни и двете заповеди“. Св. Кирил продължил: „Христос Бог наш ни е заповядал да се молим за онези, които ни гонят, и да правим добро и на тях. Но Той ни е казал още:  Никой няма любов, по-голяма от тая да положи душата си за своите приятели (Иоан 15: 13). И затова ние трябва да претърпим оскърбленията, които враговете ни нанасят лично на нас, и да се молим за тях; но като общество, ние се застъпваме един за друг и полагаме душите си, та да не би, като плените нашите братя, да не плените заедно с телата и душите им, и да не погубите и телата, и душите им“.

БЕСЕДА за непреодолимостта на Божията воля

И си спомних: няма да напомням за Него, нито ще говоря вече в Негово име; но в сърце ми беше като че ли разпален огън, заключен в костите ми, и аз се измъчих да го задържам, и не можах (Иерем. 20: 9).

Ако някой още се съмнява, че Бог е говорил чрез пророка, нека да прочете тази изповед на великия пророк Иеремия и повече да се не съмнява. Пророкът изповядва, че бил решил повече да не говори в име Господне. Защо? Защото обръщали малко внимание на думите му, а и дори някой да обърнел внимание на неговите слова, пророкът от това търпял безчестие и всекидневен присмех. Но като решил да мълчи, дали наистина млъкнал? Не, не могъл: Аз се измъчих да го задържам и не можах! С непреодолима сила Духът Божий му внушавал да говори и той трябвало да говори. Не е, следователно, дело на пророка проповедта, или какво проповядва[1], а е дело на Божия всесилен Дух. А пророкът е само избрано оръдие[2] на Божия всесилен Дух. Така е написано цялото Свещено Писание – не по човешка воля и не според човешки ум, а според Божия ум. А как се усеща Божието слово, когато чрез Дух Свети се всели в пророка – това обяснява великият Иеремия от своите лични преживявания: В сърце ми беше като че ли разпален огън, заключен в костите ми. Това е, значи, вдъхновение от Божия всесилен Дух. Под такова непреодолимо вътрешно състояние[3], като в изгарящ затворен в костите огън са писали светите Божии човеци. И много от тях възкликнали: И аз се измъчих да го задържам, и не можах. Кой може да се противи на Духа Божий без наказание и погибел? Кой ще Му попречи, ако Той иска нещо да каже или стори? О, братя мои, непреодолимо е действието на Бог Дух Светий!

О, Душе Божий, Всесилни, упъти ни невъзвратно по пътя на спасението. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – говоренето или какво говори (бел. прев.).

[2] Разбира се, не като сляпо оръдие, а като съзнаващ и разбиращ изпълнител (бел. прев.).

[3] В ориг. – натиск (бел. прев.).