31. Пресвета Богородица „Знамение“
Празнува се на 27 ноември
• Произход: руска, гр. Велики Новгород
• Особена дарба: предпазва от нашествия на другородци и друговерци, от епидемии и пожар.
• История
Руската Православна Църква има изключително много чудотворни икони: „Умиление“, „Одигитрия“, „Девата като Небесна Царица с корона на трон“ и „Знамение“.
Типът „Знамение“ изобразява Пресвета Богородица с издигнати ръце, с пребиваващия в лоното И Богомладенец Христос в тайнствено сияние. Това е знамение на истината, че Девицата е родила Сина Божий в плът и същевременно е образ на Църквата, молитвено обърната към Господа и винаги съдържаща в себе си Христа Спасителя.
През зимата на 1170 година огромна войска на феодални князе обкръжила стените на Велики Новгород, за да покори града.
Светителят Йоан взел в ръце иконата „Знамение“, целунал я, а след това качили иконата на градските стени и я поставили с лице срещу нападателите. Облаци стрели се посипали върху новгородци, една от тях се забила в лика на Пречистата.
И тогава последвало ново, още по-дивно чудо: от очите на Богородица потекли сълзи, а обсаждащите били обзети от внезапен ужас, зрението им се помрачило и те започнали да се избиват един друг.
Окрилените новгородци отворили градските порти, нахвърлили се върху враговете и ги прогонили от земята си. Архиепископът веднага учредил специален празник в памет на това чудесно застъпничество, който и до днес се празнува ежегодно по цялата руска земя на 27 ноември ст. ст.
През 1352 година върху града се стоварила черна гибел - чума. Тя отнесла стотици животи. Тогава новгородци отново, както по-рано, се обърнали към Небесната си Покровителка. И епидемията престанала, а в знак на благодарност за множеството спасени животи през 1354 година те съградили каменна църква „в памет на преславното чудо, посветена на Пресвета Богородица и на честното ѝ Знамение“.
• Тропар
Като Те придобихме като непреодолима стена и като извор на чудеса, Пречиста Богородице, ние, Твоите раби, поваляме опълчението на противниците. Затова Те молим: дари на Твоя град и на душите ни голяма милост.
Разсъждение
Грях, който служи за съблазън на другите, е двоен грях. Благоразумният човек се пази да не би със своя греховен пример да съблазни когото и да било и да го въведе в грях. Св. Амвросий възхвалява благоразумието на рано починалия цар Валентиан, посочвайки следните примери от неговия живот: „Царят чул, че в Рим се говори за него като за страстен ловец и любител на животните, и че тази страст го отвличала от държавните дела, което всъщност не било тъй. Той веднага заповядал да се махнат всички животни от неговата градина. Дочул също, че някои зли езици разпространяват слух за него, че яде рано (искайки с това да го представят като чревоугодник), той си наложил и тайно, и явно, твърде строг пост. На обществен обяд рядко можело да се види да слага нещо в устата си. Когато пък неговите сестри веднъж спорили с един човек за някакъв имот, царят, макар да имал право да реши спора, препратил делото към публичен съд, за да не бъде обвинен в пристрастие“. Наистина, този благочестив цар спазил словото Господне: Горко на онзи, който съблазни едного от тия малките.
БЕСЕДА за Христа като Младочка Давидова
В ония дни и в онова време ще направя да израсте Давиду праведна Младочка и Тя ще извършва съд и правда на земята (Иерем. 33: 15).
С тези думи свети пророк Иеремия предсказва идването на Спасителя от Давидовото коляно в света. Истинската Младочка е сам Господ Иисус Христос. Тези думи не могат да бъдат отнесени към никой друг, тъй като по времето на идването на Господ Иисус, на Иерусалимския престол не седял вече княз от Давидовото коляно, а чужденец – Ирод Иудомеец. Нито пък оттогава, та до днес, някой друг знаменит наследник на Давида [не е бил] нито светски владетел, нито духовен водач. По времето на Христовото раждане имало само няколко лица от Давидовия род и то незнатни и бедни. В това число били и Пресвета Богородица, и праведният старец Иосиф, дърводелецът. Ясно е, значи, че за изминалите хиляди години, откакто е изречено това пророчество, не се е появявал някой друг величествен наследник от Давидовото коляно, освен самия Господ Иисус. Това става още по-ясно от следващите думи: Както е небесното войнство безчетно и неизмерим е морският пясък, тъй ще размножа племето на Моя раб Давида и на левитите, които Ми служат. Тези думи могат да бъдат отнесени само към духовното Давидово потомство чрез Христа, т.е. към християните, защото само броят на християните (а не Давидовите потомци по плът, от които не е останал никой) за тези 20 века може да се сравнява с броя на небесните звезди и морския пясък. О, братя мои, да се радваме, че и ние, като християни, сме в редиците на безбройния Божи народ, в този най-голям народ в историята на света, както по брой, така и по нрав. Да се радваме, още повече че и ние принадлежим към тази божествена Давидова Младочка, Която ни изкупи със Своята кръв от чуждата страна, направи ни свои наследници и сънаследници на вечното Царство.
Преблаги Господи, Ти си избавил нас, блудните синове, от свинско унижение и гладуване и си ни направил Царски синове. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски