прп. Ефрем Сирин

Разсъждение

При едни размирици в Цариград, по времето на цар Константин, някакви озлобени хора изкъртили носа и ушите на царската статуя в града. Ласкатели пък бързо отишли при царя и като че ли с голямо отвращение, разказали на царя, че бунтовниците откъртили носа и ушите на неговата статуя, и поискали от царя да накаже престъпниците с най-голямото наказание. А този велик цар опипал с ръка носа и ушите си и казал на доносниците[1]: „Чувствам, че и носът, и ушите ми са си наред и неповредени!“. Доносчиците се засрамили и се оттеглили. С такова царско великодушие трябва и ние да приемаме обидите от другите. И още – с голяма предпазливост да слушаме клеветите за другите хора, които нашите ласкатели ни казват. И винаги трябва да признаваме пред Бога и пред самите себе си, че със своите грехове заслужаваме много повече обиди от тези, които са ни нанесени.

БЕСЕДА за пробуждане на чистия разум

Това е вече второ послание, що ви пиша, възлюбени; в тия две послания с напомняне пробуждам вашия чист разум (II Петр. 3: 1).

Виждате ли, братя, с каква цел апостол Петър пише своите послания? Да пробуди в хората техния чист разум! Това апостолът смята за важно. И наистина то е важно. Защото, ако се пробуди във всички хора заспалият чист разум, на земята не би останала нито една човешка душа, която да не повярва в Христа Господа, която не би Го изповядала като разпнат и възкръснал Спасител, и която съкрушено да не прибегне към покаяние за сторените по гласа на нечистия разум грехове. Нищо така не отдалечава от Евангелието, както нечистият разум. Какво прави човешкия разум нечист? Грехът. Както, като се сипе отрова в млякото, всичкото става отровно, тъй и човешкият разум, когато в него влезе нечист грях, целият става нечист. Всеки грях е нечистота; всеки грях прави разума на човека нечист, мътен, отровен. Цялото знание, което има нечистият разум, е нечисто. Както неясни и мръсни образи на предмети в мътно и замърсено огледало. За чисти всичко е чисто, е казал един друг върховен апостол. Докато Адам имал чист разум в рая, цялото негово знание за Твореца и творенията било ясно и истинско. Но грехът е помрачил неговия разум и разума на неговите потомци. Но онзи райски, чист разум на безгрешния човек не е мъртъв, а само е заспал в човеците [затрупан] от греха. Трябва само да се пробуди и той безпогрешно ще заведе човека при Христос. Затова и апостолът взима върху себе си задължението да пробуди в хората този първосъздаден, чист, ясен, прозорлив, създаден от Бога, разум. О, братя мои, да помогнем на светия апостол в пробуждането на хората, който заради своята проповед се разпна на кръст надолу с главата, да му помогнем поне колкото това се отнася за нас, и всеки да пробуди своя чист разум. И когато всеки от нас стори това, ще видим, че имаме един разум. Защото чистият разум е един, докато нечистият – легион!

О, възкръснал Господи, Ти, по молитвите на Твоя свети апостол Петър, пробуди в нас чистия разум. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – ухажори (бел. прев.).