Разсъждение

Като препоръчва на християните да ходят в храма на молитва, Златоуст казва: „Ако някой донесе на подчинените граждани царска или княжевска грамота, гражданите не изследват живота на приносителя – дали той е богат или беден, праведен или грешен, но всички внимателно слушат онова, което той чете. А щом такова страхопочитание имате от земния цар, как ли трябва да слушате нас (свещениците) тук, където Творецът на небесните сили говори чрез нас, грешните? И наистина, какво друго е Свещеното Писание, освен Грамота на Небесния Цар! Как да не ни интересува тази единствена и спасителна Грамота, когато нас ни интересуват и най-незначителните наредби на най-нисшите власти в държавата? Св. Антоний е казал: „За всичко, което правиш, имай за него оправдание [основание] в Св. Писание“. Но как ще намериш за него оправдание в Св. Писание, ако не познаваш Св. Писание?

БЕСЕДА за нищожността на всичко в сравнение с Христос

Всичко считам за смет, за да придобия Христа (Филип. 3: 8).

Апостолът, който пише това, имал светска ученост, имал богатство и приятели, бил млад и здрав, имал всички предпоставки за светски успехи между своя народ. Но той казал: От всичко се отрекох! Заради Христа Иисуса, своя Господ, се отрекъл от всичко. Пред светските мъдреци изглеждал като глупак, пред богаташите – като просяк; пред приятелите – като неприятел; младостта и здравето изнурил с доброволни мъки и страдания; с един ход зачеркнал всички възможности за светски успехи. И за какво направи така ти, о, свети апостоле Павле? Защото всичко считам за смет, за да придобия Христа. Дали, братя, апостол Павел сбъркал, като сметнал всичко за смет, и дали добил нещо повече, получавайки Христа? Двадесет столетия свидетелстват, че апостолът не е сбъркал, и като получил Христа, добил несравнимо повече и по-добро от онова, което оставил и пожертвал. Достигнал мъдрост,  по-висока от всяка светска ученост, и богатство, нетленно и непреходно; и приятели в лицето на нелъжовните Божии ангели; и безсмъртна младост без болести и остаряване; и божествен успех, който пребъдва във вечния живот. Всичко това добил, като получил Христос. И всичко това той получил, като оставил всичко, което светът дава на своите любимци. Наистина, братя, Христос е по-добър от света и няма думи, с които би могло да се опише Неговото превъзходство над света. Светът мами своите любимци, а Христос награждава истински Своите любимци. Защото светът дава малко, а взима всичко – дава тление, а взима живота. Христос пък иска малко, а дава всичко; иска да отхвърлим тлението, а дава вечен живот. Христос, братя, е нашият единствен истински Приятел.

О, възкръснал Господи, помогни ни да се отречем от сметта, да се отречем от тлението, и ни дарувай вечен живот. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски