Явяването на тази икона на Божията Майка се случило на 14 септември 1914 г. по време на Първата световна война, в битката за Източна Прусия, в района на Августов. По това време Августов бил град в Сувалска губерния на Полското Царство. В навечерието на решаващия бой Гатчинския и Царскоселския кирасирски лейб-гвардейски полкове се движели към мястото на битката. Около 23.00 през нощта в тъмното звездно небе, Божията Майка се явила на войните от кирасирския полк.
Видението продължило 30-40 минути. Всички войници и офицери застанали на колене и се молили. Божията Майка била в необикновено сияние, с Богомладенца, седящ на лявата Ѝ ръка. С дясната си ръка Тя сочела на запад, в посоката на движение на руските войски. Скоро след това в боевете за Августов руската армия удържала победа. Затова, явяването на Божията Майка получило названието «Знамение на Августовската победа» или «Августово явление».
Иконата била нарисувана по благословение на Московския митрополит Макарий (Невски) през 1916 г. След революцията копията на тази икона се унищожавали с особена озлобеност, както и копията на Държавната икона на Божията Майка. Известни са само пет съхранени разновидности на тази икона, една от които се намира в Канада и е особено почитана в семейството на потомците от Царствения род Романови.
Икона на Божията Майка "Абулска"
Тази икона се явила в славянските земи (вероятно в пределите на днешна Сърбия) в края на VII век. През XVI век тя била пренесена в град Абул в Испания (оттук и наименованието ѝ - Абулска), където се намира и сега. Преданието разказва, че през 1870 г. пред тази чудотворна икона, в църквата на свв. мъченици Викентий, Савин и Крискент, получила изцеление една сляпа девица. От тогава води началото си празнуването в чест на Абулската икона на 11 юни.
Разсъждение
На ленивите ръце дяволът бързо дава работа, а на работливите – ангелът. В този свят на непрестанно движение и непрестанни промени човек ще, не ще, трябва да бъде зает – било с добри, било с лоши дела. Ленивият човек всъщност не е безработен; той е усърден труженик на дявола. Ленивото тяло и ленивата душа са най-подходящата нива за дяволската оран и сеитба. Антоний Велики казва: „Тялото трябва да се укротява и изнурява с продължителен труд“. А Ефрем Сирин учи: „Научи се да работиш, за да се не научиш да просиш!“. И всички останали свети отци, без изключение, говорят за необходимостта от труда за спасението на душата. А пример за непрестанен и напрегнат труд, духовен и телесен, ни дават апостолите и всички светии. Че ленивецът с леността не продължава своя живот, а го съкращава, ясно е доказано от дълголетието на много светии – най-големи труженици между тружениците в света.
БЕСЕДА за апостолското трудолюбие
Нито у някого ядохме хляб даром, а работехме с труд и мъка деня и нощи, за да не отегчим някого от вас (II Сол. 3: 8).
Първо изпълни, па тогава поучи. Това правило са спазвали всички Божии апостоли и всички светии. Тъй и апостол Павел, преди да изрече заповедта: Който не иска да се труди, не бива и да яде, съобщава за себе си и за своите помощници в проповедта, че не са яли ничий хляб напразно, а с труд и работа са заслужили своя хляб. Работехме с труд и мъка деня и нощя! Ето истински труженици! Ето медоносни Христови пчели! Денонощен труд – къде ти време за грях? Денонощен труд – къде ти място за порока? Денонощен труд – къде тук дяволът може да свие гнездо за страстите? Денонощен труд – къде ти повод за съблазън? В някои египетски и палестински манастири са живеели по десет хиляди монаси. И всички те живеели от труда на своите ръце: от плетене на тръвни, кошници, рогозки и други ръчни работи. Денонощен труд и денонощна молитва. Когато един монах продал в града тръвните по-скъпо от цената, определена от игумена, получил наказание за това. Защото подвижничеството не било за забогатяване, а само за най-необходимата прехрана и най-скромните дрехи. В това подвижниците са били и са истински последователи на великите апостоли. О, братя, да бягаме от леността като от пещера на зверове. И ако по някаква случайност сме попаднали в пещерата на зверовете, бързо да избягаме от нея, докато зверовете не са затворили изхода за нас. Пещерата е дом, в който ленивецът безделничи, а зверовете са злите духове, които в такъв дом се чувстват по-добре, отколкото около своя цар в ада.
О, Господи дивни, в Своите трудове за всички Свои творения, пробуди ни от леността и ни ободри за денонощен труд с бодрия Твой Дух Свети. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски