„Агиосорити́са“
Агиосорити́са (от гръцки Ἁγιοσορίτισσα, произлиза от името на параклиса Агиа Сорос — света Рака при Халкопратийския храм на Богородица в Константинопол), Светорачица, Халкопратийска — един от видовете изображения на Божията Майка без Младенеца, обикновено в три четвърти анфас с ръце в молитвена форма.
Този тип иконография се свързва с с изобразяването на Божията Майка като част от дейсисни композиции. В гръцката традиция подобни икони се наричат Параклесис (Просителница). Най-често този епитет се отнася към изображения на Богородица, държаща в ръцете си свитък с текст на Свои моления към Христос .
Типът Агиосорити́са бил широко разпространен във византийската, балканската и относително по-слабо в руската иконопис. Сред най-ранните изображения на Агиосорити́са в Русия са съхранени Боголюбската икона на Божията Майка, ХII в. (предполага се, че първоначално на иконата не е фигурирал свитък), и изображението на вратите на събора Рождество Богородично в Суздал от края на ХII в.
Разсъждение
Светиите са живи и тяхната благодатна сила не отслабва с времето. Свети Ионикий Девички и днес върши чудеса, както по времето на своя живот пред 500 години. Някой си Милош от Херцоговина се стягал да отиде на поклонение по светите места в Иерусалим. И точно когато се канел да тръгне на път, му се явил насън св. Ионикий и му казал да не ходи в Иерусалим: „По-добре за тебе е да отидеш в Девич и там да почистиш и подредиш моята църква, отколкото да отидеш в Иерусалим“. Милуш послушал и отишъл в запустелия Девич, почистил го, подредил го и го направил отново да пропее[1]. Тук Милош се замонашил и останал до края на живота си. По времето на Първата световна война и австрийската окупация дошъл в Девич един офицер, унгарец, с отряд войници. Довел игумена Дамаскин при гробницата с кивота на св. Ионикий и попитал какво има под плочата. „Светиня“ – отговорил игуменът. „Каква светиня! – с насмешка казал офицерът. – Тук има нещо скрито“. И наредил на войниците с кирки и лопати да отместят плочата. Но по време на работата на офицера му призляло, легнал на постеля и преди да се мръкне, същия ден умрял. Уплашени, войниците изоставили започнатата работа и манастира и избягали.
БЕСЕДА за Христос като потвърждение за всяко добро
Защото Син Божий, Иисус Христос, Когото проповядвахме помежду ви аз и Силуан и Тимотей, не беше „да“ и „не“, но в Него беше „да“ (II Кор. 1: 19).
Христос не е светлина и тъмнина, а само светлина. Христос не е истина и лъжа, а само истина. Нито пък е живот и смърт – Той е само живот. Нито пък Той е сила и безсилие – Той е само сила. Нито пък Той е любов и омраза – Той е само любов. Той е „да“ за всичко добро и в Него няма колебание между „да“ и „не“. Неговото учение е изцяло чисто, изцяло истинско, изцяло светло, изцяло човеколюбиво. Неговият път е точно прокаран и Той не допуска отклонение нито наляво, нито надясно. И сянка от грях не може да падне върху Неговото учение, нито ще намери място на Неговия път. Неговата личност е въплъщение на доброто; и всяко добро е в Него, всичко, що е грях, лъжа, злоба и неправда – вън от Него. Такова учение, такава Личност и такъв път са проповядвали апостолите Божии – учение, което утвърждава доброто и открива безкраен източник на доброто; път, който води към реализиране и вечно блаженство[2] в това добро; Личност, която в Себе си съдържа всяко добро и всяко утвърждение на доброто. Да се държим, братя, и ние до тази единствена Личност, на този единствен път и в това единствено учение.
Всесилни Господи, помогни ни с Твоя Всесилен Свят Дух, та и нашият кратък живот на земята да утвърждава доброто, а не да го отрича. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
[1] Т.е. възобновил богослужението (бел. прев.).
[2] В ориг. – наслада (бел. прев.).