Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
ПРАВОСЛАВНИ ЧЕТИВА
Автор: savaarhimandrit Категория: Други
Прочетен: 962105 Постинги: 2562 Коментари: 0
Постинги в блога от 01.05.2021 г.
01.05 14:06 - ПАСХА
  ВЪЗКРЕСЕНИЕ ХРИСТОВО

 

Евангелие за Победителя на смъртта

       Измръзналите се събират около огъня; изгладнелите – около трапезата; измъчените от продължителната нощна тъмнина се радват на изгрева на слънцето; изнурените от претежка борба ликуват при ненадейната победа. О, възкръснал Господи, как с Твоето Възкресение си станал всичко за всички! О, пребогати Царю, как единствен Ти, със Своите дарове, Си изпълнил всички протегнати към небето празни ръце! Радва се небето, радва се и земята! Небето се радва като майка, която храни своите гладни чада; радва се земята като деца, които приемат храна от майчината си ръка.

       Христовата победа е единствената победа, на която може да се радва всяко човешко същество – от първото, до последното. Всяка друга победа на земята е разделяла и разделя хората. Когато един земен цар победи друг цар, единият от тях се радва, а другият – скърби. Когато един човек победи своя съсед, тогава под единия покрив е песен, а под – другия – плач. Но на земята няма победна радост, която да не е тровена от злорадост; обикновеният земен победител се радва колкото на своя смях, толкова и на сълзите на своя противник. Самият той не забелязва как злобата преполовява радостта. Когато Тамерлан победил султан Баязид, той го затворил в желязна клетка и пред клетката устроил пир и увеселение. Неговото злорадство било всичката му радост; неговата злоба давала храна на радостта му. О, братя, колко кратковременна е радостта от злорадството! О, колко отровна е злобата за храната на веселието! Когато крал Стефан Дечански победил българския цар, той не пожелал да навлезе в българската земя, нито да пороби българския народ, а от бойното поле се отправил в една постница, да пости и да се моли Богу. Такъв победител е по-благороден от другите. Но и такава победа, както и нито една човешка победа, не е победа без скръб за победените. И най-благородната човешка победа е само подобна на слънце, което с едната си половина свети, а другата му тъне в тъмнина. Само Христовата победа е като слънце, което свети на всички онези, които стоят под него. Само Христовата победа изпълва всички човешки сърца със съвършена[1] радост. Само тя е без злорадство и без злоба.

       Ще кажете: „Тайнствена победа“. Да, но същевремено показана на целия човешки род – на живите и умрелите.

       Ще кажете: „Великодушна победа“. Да, но и повече от това. Майката не е ли повече от самоотвержена[2], когато не само веднъж и дваж защити своите деца от змия, а за да спаси децата си завинаги, смело отива в леговището на змията и го изгаря с огън?

       Ще кажете: „Лековита победа“. Да, лековита и спасителна завинаги. Тази беззлобна победа спасява хората от всяко зло и ги прави безсмъртни – безсмъртни и безгрешни. Защото безсмъртие без безгрешност би означавало само вечно продължение на злото. А безсмъртието с безгрешността ражда непомръкваща радост и прави хората братя на пресветлите Божии ангели.

        Кой няма да се зарадва на победата на Христос Господ? Ето, Той не е победил заради Себе Си, а заради нас. Неговата победа не Него направила по-велик, по-жив, по-богат, а нас. Неговата победа не е самолюбие, а любов, не е грабеж, а дар. Земните победители изтръгват победата, а Христос е единственият, Който донася победата. Нито един земен победител, цар или войвода, не желае да му се отнеме победата и да се припише другиму; само възкръсналият Господ предлага с ръцете Си Своята победа всекиму от нас; не се сърди, а се радва, когато ние, чрез Неговата победа станем победители, т.е. по-големи, по-живи и по-богати, отколкото сме.

       Земните победи са красиви, като се наблюдават отдалеч, а погледнати отблизо – лоши и отвратителни, докато за Христовата победа не може да се каже кога е по-красива: дали наблюдавана отдалеч или отблизо. Гледайки тази победа отдалеч, ние ѝ се учудваме като на единствена по блясък, красота, чистота и спасителност. Гледайки я отблизо, ние се удивляваме от страха на врага, който е съкрушен чрез нея, както се удивляваме и на мнозината освободени чрез нея роби.      

       Днешният ден е по-велик от всички останали дни през годината, посветен е за прослава и празнуване на тази Христова победа и подобава тази победа да бъде погледната отблизо, колкото за опознаване, толкова и за по-велика радост.

       Затова, значи, да пристъпим близо до възкръсналия Победител – нашия Господ, и да си зададем въпросите: първо – кого Той е победил със Своето Възкресение, и второ – кого Той е освободил със Своята победа?

I

       Със Своето Възкресение Господ е победил двамата най-люти врагове на човешкия живот и човешкото достойнство – смъртта и греха. Тези двамина врагове на човешкия род се родили още тогава, когато първият човек, погазвайки заповедта за послушание към своя Творец, се отродил от Бога. В рая човекът не познавал нито смъртта, нито греха, нито страха, нито срама. Защото, прилепен към живия Бог, човекът нямало как да познава смъртта, и живеейки в съвършено послушание към Бога, не можел да познава и греха. А където смъртта е непозната, непознат е и грехът. А където няма смърт, няма и страх; а където няма грях, и срамът от греха е непознат. След като човекът съгрешил спрямо спасителното послушание към Бога, страхът и срамът влезли в него; той се почувствал безкрайно отдалечен от Бога и видял[3] косата на смъртта над себе си. Затова, когато Бог извикал на Адам: Где си?, той казал: Чух гласа Ти в рая и ме достраша, защото съм гол, и се скрих (Бит. 3: 9 – 10). Дотогава Божият глас поддържал, радвал и оживотворявал Адама, а след извършения грях същият този глас Божий го обезсилил, уплашил и умъртвил. Дотогава Адам виждал себе си облечен в ангелска одежда на безсмъртие, а след това се видял оголен от греха, ограбен, унизен до състоянието на скот и малък като джудже. Толкова ужасен е, братя, и най-малкият грях на непослушание към Бога. Адам се уплашил от Бога и се скрил между райските дървета. Като питомна котка, която, като подивее, бяга в гората и започва да се крие от своя стопанин! Дотогава Адам властвал над безсловесните творения, а сега започнал да търси закрила от своя Закрилник. Един грях, с мълниеносна скорост, повлякъл втори, трети, стотици, хиляди, докато накрая човекът не оскотял и не се оземлил телесно и духом. Грешният път, по който тръгнал Адам, водел към земята и в земята. Оттук и Божиите думи: Защото пръст си и в пръст ще се върнеш (Бит. 3: 19), изразяват не само Божия съд, но и един, внезапно вече започнал и прогресиращ, процес на оземляване и разпад на човека.

       Адамовото потомство, коляно след коляно, се оземлявало и разпадало, съгрешавайки със срам и умирайки със страх и ужас. Хората се криели от Бога зад дърветата и камъните, зад златото и праха. Колкото повече се криели от истинския Бог, толкова повече се отдалечавали от Него и го забравяли. Природата, която някога лежала под нозете на човека, постепенно се изправила над неговата глава така, че накрая съвсем закрила Божието лице и за него станала като Бог. И [човекът] започнал да обожествява природата, т.е. нея слушал, според нея се управлявал, на нея се молил и на нея принасял жертви. Но обожествяваната природа не можела да спаси нито себе си, нито човека от смъртта и тлението. Страшният път, по който вървяло човечеството, бил пътят на греха; и този път водел безпогрешно само към един прескръбен град – града на мъртвите. Царете царували над хората, а грехът и смъртта царували и над хората, и над царете. Колкото по-нататък се отивало, бремето на греха все повече растяло като снежна топка, когато се затъркаля по хълма. Човешкият род бил в крайно отчаяние, когато се явил небесният Герой, за да го спаси.

       Този Герой бил Господ Иисус. Вечно безгрешен и вечно безсмъртен, Той посетил тленното гробище на човешкия род, навсякъде разпръсквайки цветята на безсмъртието. От Неговия дъх бягала смрадта на греха и от Неговите слова мъртвите оживявали. Той от човеколюбие взел върху Себе Си планината от човешките грехове, като от човеколюбие се облякъл в смъртно човешко тяло. Ала човешкият грях бил толкова тежък и страшен, че под неговата тежест и сам Синът Божий паднал в гроба. Стократно блажен този гроб, от който потече за човешкия род реката на безсмъртния живот! През този гроб Героят слезе до ада, където разори престола на сатаната и унищожи леговището на всички зли и коварни заговори против човешкия род; от този гроб Героят се издигна до най-горните небеса, прокарвайки през тях път към града на живите. Със Своята сила Той разори ада, със Своята сила прослави Своето тяло и излезе от гроба – със Своята собствена сила, която е неразделна от силата на Отца и Духа Светаго. Смирен като агнец, беззлобният Господ тръгна на страдание и смърт и силен като Бог изтърпя страданието, и победи смъртта. Неговото Възкресение е истинско събитие и същевременно пророчество и образ на нашето възкресение – ще затръби [тръба] и мъртвите ще възкръснат нетленни (I Коринт. 15: 52). Някои ще попитат: „Как така се казва, че възкръсналият Господ е победил смъртта, а хората продължават да умират?“. Който от майчината утроба влезе в този живот, той излиза от него чрез смъртта и гроба. Такова е правилото. Само че за нас, които умираме в Христа, смъртта вече не е мрачна пропаст, а раждане за нов живот и възвръщане в своето небесно отечество. За нас гробът вече не е мрачна тъмница, а само една врата, зад която ни чакат светлите Божии ангели. За всички онези, които са изпълнени с любов към прекрасния и човеколюбив Господ, гробът е станал само последната преграда преди да се озоват в Неговото присъствие, и то преграда, слаба като паяжина. Затова славният апостол Павел се провиква: За мене животът е Христос, а смъртта – придобивка (Филип. 1: 21). Как Господ да не е победил смъртта, когато смъртта за Него вече не съществува? Гробът вече не е дълбока пропаст, защото Той Го е изпълнил със Себе си; нито пък гробът вече е мрачен, защото Той Го е осветил със Себе Си; нито пък гробът вече е плашило и ужас, защото не означава край на живота, а начало; нито пък гробът вече е наше вечно жилище, а само врата към нашето небесно отечество. Разликата между смъртта преди Христовото Възкресение и след Него е като между страховит пожар и пламъка на една свещ. Тъй фундаментална е Христовата победа и смъртта биде погълната с победа (I Коринт. 15: 54).

       Може и друг да запита: „Как се казва, че възкръсналият Христос е победил греха, като хората продължават да грешат?“. Наистина, Господ е победил греха. Той го е победил със Своето безгрешно зачатие и рождество; победил го е със Своя чист и безгрешен живот на земята; победил го е като Праведник и със Своето страдание на кръста; и накрая е короновал всички тези победи със Своето преславно Възкресение. Той станал лекарство, надеждно и непогрешимо лекарство против греха. Който е заразен от греха, може да се изцели само чрез Христос. Който желае да не греши, само с помощта на Христос може да осъществи това свое желание. Когато хората открили ваксина против шарката, казали: „Победихме тази болест!“. Същото казали и когато открили лекарства против ангината, зъбобола, подаграта и някои други болести. „Ние овладяхме тези болести. Ние ги победихме!“. Откриването на лекарство против някоя болест означава победа над тази болест. Христос е несравним и е най-великият Лекар в човешката история, защото той е донесъл на хората лекарство против болестта на всички болести, т.е. – греха, от който се раждат всички останали болести и всички останали човешки страдания – душевни и телесни. Това лекарство е самият Той, възкръсналият и жив Господ. Той единствен е единственото надеждно лекарство против греха. Макар хората и до ден днешен да грешат и да погиват от греха, това не означава, че Христос не е победил греха, а означава, че въпросните хора не взимат единственото лекарство против своята смъртоносна болест; означава, че още не познават като лекарство Христа достатъчно, или ако Го познават достатъчно като лекарство, под различни предлози не го употребяват. Но с хиляди и хиляди гласове историята свидетелства, че онези, които приемат това лекарство за своите души и за своето тяло, се изцеляват и оздравяват. Знаейки слабостта на нашето естество, Господ Христос е заповядал на вярващите да Го приемат като храна и питие във вид на обикновен хляб и вино. Това Човеколюбецът е сторил от безмерна любов към хората, само и само да им облекчи достъпа до живоносното лекарство против греха и греховното тление. Който яде Моята плът и пие Моята кръв, пребъдва в Мене, и Аз в него (Иоан 6: 56). Онзи, който греши, се храни с греха, и животът в него постепенно се погубва от греха. Онези пък, които се хранят с живия Господ, се хранят с живот, и животът в тях все повече се умножава, а смъртта се смалява. А колкото животът се умножава, толкова грехът е по-отвратителен. Блудкавата и жалка сладникавост от греха се заменя с животворната и радостна сладост на Победителя Христос. Блазе на тези, които изпитват и вкусват тази Тайна през живота си. Те могат да се нарекат синове на светлината и деца на благодатта. Като излязат от този живот, те ще излязат като от болница, но не вече като болни.

II

       А сега да се запитаме: „Кого е освободил възкръсналият Господ със Своята победа над греха и смъртта?“. Хората от само една националност ли? Или от една раса? Или от едно съсловие? Или с едно обществено положение? Изобщо не. Такова освобождение е характерно за злорадите и злобни победи на земните победители. Господ не е наречен евреолюбец, нито гръколюбец, нито бедняколюбец, нито аристократолюбец, а е наречен Човеколюбец. Своята победа, значи, Той посветил на човека, без оглед на всички различия, които хората поставят между себе си. Той извоювал победата заради доброто и ползата на всички сътворени хора, и я предложил на всички. На онези, които приемат и се възползват от тази победа, Той е обещал вечен живот и сънаследство в небесното Царство. Той никому не натрапва Своята победа, макар тя и да е толкова скъпоценна, а предоставя свобода на хората да я приемат или не. Както човекът в рая доброволно избрал да приеме гибелта, смъртта и греха от ръката на сатаната, така сега свободно да реши да приеме живота и спасението от ръката на Бога – Победителя. Христовата победа е животворен балсам за всички хора, защото всички са станали прокажени от греха и смъртта.

       Този балсам прави болните здрави, а здравите –  по-здрави.

        Този балсам умъдрява, облагородява, обожествява човека, увеличава стократно и хилядократно силата му, издига достойнството му далеч над всичко сътворено в природата, чак до възвишеността и красотата на Божиите ангели и архангели.

       О, прекрасен и животворящ Балсам! Коя ръка няма да Те приеме! Кое сърце няма да помаже раните си с Теб! Коя уста може да Те възпее! Кое перо може да опише Твоето чудотворство! Кой може да изброи изцелените досега от Тебе болни и възкръснали мъртъвци! Коя сълза ще ти благодари!

       Елате, значи, всички вие, братя, които се боите от смъртта! Пристъпете към Христос – Възкръсналия и Възкресителя, и Той ще ви освободи от смъртоносния страх. Елате и всички вие, които живеете в срам от явните и тайни свои грехове, елате по-близо до живия източник, Който умива и очиства, и който може и най-черния съд да направи по-бял от сняг.

       Елате всички, които искате здраве, сила, красота и радост! Ето, възкръсналият Господ е пребогат източник на всичко това. Той ви очаква със състрадание и копнеж и желае никой да не изостане.

       Поклонете Му се телом и духом. Съчетайте се с Него с целия си ум и с всички свои мисли. Прегърнете Го с цялото си сърце. Не се покланяйте на поробителя, а на Освободителя; не се съчетавайте с погубителя, а със Спасителя; не прегръщайте чужденеца, а най-близкия Сродник и най-нежния Приятел.

       Възкръсналият Господ е чудо на чудесата, но Той, точно като чудо на чудесата, е истинската ваша природа, истинската човешка природа, първоначалната райска Адамова природа. Истинската човешка природа не е сътворена да робува на природата около себе си, а да владее могъщо над нея, всемогъщо. Нито пък същността на истинската човешка природа е в унижението, болестите, смъртта и греховноста, а в славата и здравето, в безсмъртието и безгреховността.

       Възкръсналият Господ свали завесата от истинския Бог и от истинския Човек и чрез Себе Си ни показа величието и красотата и на Единия, и на Другия.

       Никой не може да познае истинския Бог по друг начин, освен чрез възкръсналия Господ Иисус, нито може да познае истинския Човек по друг начин, освен чрез Него – Единствения.

       Христос воскресе, братя!

       Със Своето Възкресение Христос победи греха и смъртта, съкруши мрачното сатанинско царство, освободи поробения човешки род и счупи печата от най-великата тайна за Бога и човека.

       Нему подобава чест и слава, заедно с Отец и Дух Свети – единосъщна и неразделна Троица, сега и всякога, и вовеки веков. Амин.

Автор – Свт. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – неразделена (бел. прев).

[2] В ориг. – великодушна (бел. прев.).

[3] В ориг. – предугадил (бел. прев).

imageАвторПубликувано наКатегории  
Категория: Други
Прочетен: 68 Коментари: 0 Гласове: -1
01.05 05:58 - СИНАКСАР
 Напред към съдържанието

 

  Синаксар за Велика събота


                                            

            В светата Велика събота празнуваме погребението на божественото и живоносно тяло на нашия Господ Бог и Спасител Иисус Христос, Неговата съботна почивка (Евр. 4:4-5) и слизането Му в ада, чрез което нашият род бе отново повикан от тление към нетление и вечен живот.

            Изтеклата седмица се нарича Велика не защото тя по времетраене е по-голяма от всички останали седмици на годината, а поради великото дело на човешкото изкупление, което се извърши в течение на нейните дни. Също и тая събота се нарича Велика не защото има повече часове от други съботи, а защото днес се извършиха велики и изрядни дела на нашия Спасител и Господ. Както някога при първото сътворяване на света, след като създаде всички твари, в шестия ден Бог си почина от всички Свои дела, като освети тоя ден и го нарече събота, което значи почивка, така и сега Той отново пресъздава света и човека, обновявайки го чрез Своя живоносен кръст и смърт, и след всичко това днес си почина от тия Свои дела, като заспа живодателен и спасителен за нас сън. Пребивавайки, прочее, с тялото Си в гроба, с духа Си Той слезе в ада, за да проповядва на тамошните души, които чакаха избавлението. В същото време, като Бог, Той беше и с разбойника в рая, а също и неописано беше заедно на престола със Своя небесен Отец и Светия Дух. Тялото на Господ на кръста наистина претърпя тление поради временното му разлъчване от душата, но не и съвършено разпадане и разрушаване на телесните съставки, защото бе живоносно Тяло на въплътения Син Божи. 

            Помазан, прочее, със смирна и алой и повит в чиста плащаница, Христос бил положен в гроба. След това на вратата гробни бил привален камък. Първосвещениците и фарисеите помолили Пилат да бъде заварден гробът и да бъде запечатан гробният камък, за да не би учениците на Иисус да дойдат и откраднат тялото Му и после да кажат, че Той е възкръснал. Пилат им казал: ,,Имате стража; идете завардете, както знаете!“ Те отишли, поставили стража и запечатали гроба (Мат. 27:62-66).

            Спомняйки погребението на Господ Иисус, днес св. Църква заедно с Божията Майка, жените мироносици, Йосиф и Никодим Го оплаква с погребални песни, в които обаче се долавя надеждата, предвкусването на радостта на Възкресението.

            По Твоето неизказано милосърдие, Господи Иисусе Христе Боже наш, Който след претърпените мъки и кръстна смърт си благоволил да бъдеш положен в гроб, помилуй ни и ни удостой да се поклоним на славното Ти Възкресение! Амин! 

imageАвторПубликувано наКатегории  
Категория: Други
Прочетен: 92 Коментари: 0 Гласове: 0
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 962105
Постинги: 2562
Коментари: 0
Гласове: 786
Календар
«  Май, 2021  >>
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31