Житейските дела и нужди не възпрепятстват нашето спасение

От Лимониса – за Доротей отшелник

       Който престане да се грижи за своето спасение и се лени да ходи в Божия храм, и да се моли вкъщи на Бога, винаги започва да оправдава своята небрежност с работа. „Аз съм грешен – обикновено казва такъв човек, – няма накъде. И мене ми се ще понякога да се помоля, да помисля за спасението си, ама работата ме натиска; свършиш нещо, погледнеш – друго те чака; свършиш го – трето не търпи отлагане и т.н.“

       Такъв човек говори така за свое оправдание. Според неговите думи, за да се спасиш, трябва да стоиш със скръстени ръце, и за да угодиш на Бога, трябва да си безработен или да не се занимаваш с нищо светско и въобще – да не се трудиш.

       Да видим дали това е така. Примерите от живота на светиите ни показват колко неоснователни са тези „основания“.

       Авва Доротей работил денонощно. През деня излизал от пещерата, в която живеел, и отивал в пустинята, събирал камъни и с тях строял килии за монасите. Нощем плетял кошници от палмови клонки. Хранел се със сух хляб и почти не спял.

Преподобни Захарий (17 ноември) бил сарач, св. Евхарист – пастир, преподобни Евлогий – каменар.

 Св. Павлин, епископ Нолански, доброволно се предал в робство.

Тежка работа работил и св. Александър, епископ Комански – преди приемането на сана бил въглищар.

„Един от гръцките патриарси пасъл мулета, друг живеел в уединение на Атонската планина, на собствените си плещи носил пшеница от морето по голяма стръмнина, където била килията му, и няколко години живял като работник в един от манастирите“ (Писма. Светогорец, изд. 1865 г.).

А светите апостоли сами за себе си казват, че проповядвайки светото Евангелие за Царството Божие, денонощно се трудели да изкарат насъщния си хляб. Нито у някого ядохме хляб даром, а работехме с труд и мъка деня и нощя (Сол. 3: 8), писал апостол Павел на солунските християни.

       Какво ще ми кажете сега вие, които говорите, че работата ви пречи да вършите делата на спасението? Ето, както виждате, има хора на тежкия труд, които намирали време за спасението на своите души. Някои се грижели не само за собственото си спасение, а може би и за хиляди други, поверени им от Бога за обгрижване. Но посочените примери са само капка в морето. Четете житията на светиите и ще видите, че мнозина от тях са носили такива трудове, че в сравнение с техните трудове вашите са нищо и не си струва да се говори за тях. Работата ли е виновна за небрежността към делото на вашето спасение? Не, не е тя, братя, а вашата алчност за придобивки или преди всичко вашият навик, а по-добре казано – страстта да се прекарва свободното време в безделие и разпуснатост.

       Зарежете алчността за придобивки, зарежете познанството с развратни другари, прекарвайте свободното от работа време спокойно и благочестиво със своето семейство, на празниците посещавайте Божия храм, разговаряйте с благочестиви хора, по време на работа размишлявайте за Бога, за душата, за Страшния съд, дръжте в ума си молитвата. А да се говори, че работата пречи на душата, е грешно и недобросъвестно. Амин.

Автор – Виктор Гурев

Превел – Епископ Сава (Тинков)

(Моля читателите ако забележат грешки – да ми съобщят. Благодаря !

https://blagovestnik.bg/31-05-2025/  

Светът, плътта и дяволът

От Лимонара – за помислите

       Има изкушения, които ни подтикват към грях. Те не произлизат от Бога. Той е свят, праведен и всеки грях Му е противен. Тези изкушения произлизат от плътта, света и дявола. Плътта храни в себе си греховни желания и страсти. В света ни увличат в грях порочните нрави и обичаи и съблазнителният начин на живот на част от хората. Спасителят казва, че дяволът е открай [време] човекоубиец (Иоан 8: 48). Тези изкушения продължават през целия живот и даже светиите не са освободени от тях. Един монах, живеещ в пустинята и мъчен от своята страст, отишъл при преподобни Пахомий и му разказал за своята вътрешна борба. „Чедо – отговорил преподобният, – не се учудвай на това. Ето, ти ме виждаш вече остарял. Четиридесет години не излизам от килията и се трудя за спасението си, но и досега водя подобна на твоята борба.“

Братя, какво да правим? Трябва постоянно да внимаваме за своите помисли, намерения и дела; да бдим над себе си и да наденем оръжията против враговете на нашето спасение, които са ни посочени в Словото Божие. Колкото и да бъде някой благочестив и добър, да не бъде самонадеян и да мисли, че вече напълно е освободен от един или друг грях. „Аз съм умрял за света“ – казал веднъж един монах. „Ти си умрял – отговорил му друг, – но сатаната още не е умрял и затова трябва постоянно да се пазиш от него. Както войникът, когато встъпва в бой, като не знае предварително дали ще падне в битката, или ще порази врага, трябва да бъде мъжествен, така и християнинът трябва да се сражава със своите врагове без страх и самонадеяност и да възлага всичкото си упование на Бога.“

И така, тук на земята, ние сме като войници преди и в сражение. Трябва постоянно да сме въоръжени с духовните оръжия и с тях да заставаме срещу нашите врагове. Да призоваваме на помощ Божията благодат и с нея да побеждаваме. А победили, при всеобщото възкресение, ще получим наградата, която Господ обещава на победителите, като казва: На оногова, който побеждава, ще дам да седне с Мене на Моя престол  (Откр. 3: 21). Амин.

Автор – Виктор Гурев

Превел – Епископ Сава (Тинков)

(Моля читателите ако забележат грешки – да ми съобщят. Благодаря !

Словото на Спасителя има могъщо благодатно въздействие върху човешкото сърце

Поучение по словата за двамата монаси, които спасили една блудница

Господ е казал: Думите, що ви говоря, са дух и живот… Духът е, който животвори (Иоан 6: 63). Какво означават тези думи на Спасителя? С тях Той подчертава необикновено могъщото въздействие на Неговите думи върху човешкото сърце, когато са слушани със смирение, благоговение, дълбоко внимание и готовност да бъдат изпълнени. Тази истина, според нас, най-добре може да се потвърди чрез примери от живота на грешниците, които единствено от слушане на Христовите слова се обърнали към Христос, оставили греховния живот, от грешници станали праведници и сега блаженстват в обителите на небесния Отец. Но да посочим доказателства.

       Двама монаси веднъж излезли от пустинята и тръгнали за град Тарс. По пътя спрели да нощуват в един хан. Там срещнали една блудница и в смущение седнали. Единият от тях извадил от торбата си св. Евангелие и започнал да чете. Грешницата, като го чула да чете, се приближила и също седнала близо до него, и внимателно се заслушала. След известно време четящият се погнусил от нея и ядосано казал: „Какво може да бъде по-лошо, безсрамна грешнице, че ти не се засрами, а дойде тук и седна до нас?“. Но той закъснял с укора. Пред него била, както ще се разбере по-нататък, не неразкаяла се велика грешница, а искрено покаяла се и от все сърце обърнала се към Христа жена. Това станало не по друг начин, а за краткото време на слушане от нея със смирение и благоговение на Божественото Слово на Христа Спасителя. На отправения ѝ укор тя казала: „Не се гнуси от мене, отче, защото и да съм голяма грешница, вярвам, че и мене няма да отхвърли Владиката на всички – Господ Бог, както не отхвърлил и отишлата при Него блудница“. „Да, ама след срещата си с Христа не продължила да греши“ – отвърнал монахът. „И аз няма да се върна към греха – казала жената, – а вие ме научете на покаянието.“ Тогава и двамата монаси рекли: „Ще те научим, ако ни слушаш“. След това жената оставила всичко и тръгнала след старците. Те я завели в един женски манастир и я постригали в монашески образ. След това, завършва разказът, жената пребъдвала в покаяние до старост и придобила голяма мъдрост.

       И тъй, братя, справедливо казахме, че словото на Христа Спасителя наистина оказва благодатно, необикновено и могъщо въздействие върху човешкото сърце, когато това слово се слуша със смирение, дълбоко внимание и готовност за неговото изпълнение. А също така, както виждате, справедливо казахме, че тази истина най-добре може да се докаже с примери от живота на грешниците, които единствено от слушане на словото Божие са се обърнали към Христа, оставили греховния живот, от грешници станали праведници и сега блаженстват в обителите на небесния Отец. Но щом всичко това е така, за да окаже словото на Спасителя такова въздействие и върху нас, трябва и ние да пристъпим към четене на това слово с подходящи чувства и разположение. Да четем или да слушаме словото Господне с благоговение, да имаме в душите си искрено смирение и истинско желание да получим от него наставление във вярата и подбуждане към благочестив и добродетелен живот.

       Накрая, с благодарност към нашия Изкупител, да приемем словото Му за свое назидание, изправяне на живота и спасение. Тогава, без всякакво съмнение, и ние ще почувстваме благотворното и могъщо въздействие на Господнето слово в нашите сърца и чрез него в нас ще се всели Духът, който животвори (Иоан 6: 63). Амин.

Автор – Виктор Гурев

Превел – Епископ Сава (Тинков)

(Моля читателите ако забележат грешки – да ми съобщят. Благодаря !

https://blagovestnik.bg/29-05-2025/  

Намереното от нас сме длъжни да върнем на загубилия го

Поучение по словото от Патерика за монах Филагрий, който намерил хиляда жълтици и ги върнал на загубилия ги

Случва се, братя, някои от вас да намерят загубени от ближния вещи или пари. Как трябва да постъпвате с намереното? Когато изгубилият го е неизвестен, постъпете според закона – предайте намереното на властите. А когато той е известен, след като се убедите, че не някой друг, а именно той е загубил намереното от вас, съветваме ви да постъпите, както са постъпвали и светиите. А как са постъпвали те, ще ви покаже следващият пример.

       В Иерусалим живял монах Филагрий, който се занимавал с ръкоделие и се издържал с труда на своите ръце. Веднъж, когато бил на пазара да продаде изработеното от него, видял паднала на земята чанта, в която имало хиляда златни монети. Филагрий я вдигнал, видял златото в нея и си казал: „Не бива да се махам оттук, защото изгубилият златото непременно трябва да дойде тук“. И предположението на стареца монах се оправдало. Наистина, плачейки, загубилият златото човек скоро се появил на мястото, където Филагрий го намерил. Монахът разбрал, че той ги е загубил и веднага му върнал жълтиците. Загубилият ги, като ги получил, задържал Филагрий и започнал да му предлага парична награда, но старецът не искал и да чуе за това. Тогава човекът започнал да вика: „Елате по-бързо и вижте този старец! Елате и вижте какви хора има Бог!“. Филагрий, като не искал да слуша похвали за себе си и не желаел да бъде разпознат, като изобщо не понасял човешката слава, веднага, след като чул първите думи, се скрил между хората и след това напуснал града.

       Ето, братя, виждате как светиите постъпвали при намирането на загубено – веднага връщали изгубеното на загубилия го. Не искали нищо от него и като връщали изгубеното, бързо се отдалечавали, за да избегнат човешката слава и да не загубят наградата си от Бога.

       Да повторим съвета си – както постъпвали светиите, постъпвайте и вие. Защото, в противен случай, ако вие задържите намереното, не говоря вече за отговорността ви пред Бога, която ще давате за утаеното; без да съзнавате, може да извършите страшно зло. Да предположим, че сте намерили пари. Но кой да знае – може те да са били последните на изгубилия ги. И може би, заради загубата им, цялото му семейство да остане гладно. Или, пази Боже, той да изпадне в отчаяние. Може да е загубил чужди пари – ще го сметнат за крадец, ще опетнят честното му име и жестоко ще го накажат. Всичко това, братя, трябва да имате предвид и да върнете веднага намереното. Добре ли ще ни е да живеем с чуждото? Не, братя, лошо, много лошо. Защото Словото Божие не лъже: Горко ономува, който гради своя дом с неправда! (Иер. 22: 13). Горко ономува, който… се обогатява не със свое! (Авак. 2: 6). Амин.

Автор – Виктор Гурев

Превел – Епископ Сава (Тинков)

(Моля читателите ако забележат грешки – да ми съобщят. Благодаря !

https://blagovestnik.bg/28-05-2025/  

Обновлението на ръкотворните храмове трябва да ни напомня за обновлението на храмовете на нашите души

Спомен за обновяването на храма на Христос и Бог наш – „Възкресение“

Днес Църквата празнува освещаването на храма „Възкресение Христово“, построен от равноапостолния цар Константин и неговата майка Елена в Иерусалим, на мястото, където пострадал и умрял нашият Спасител. Ето какво научаваме от църковното Предание за това събитие. Известно е, че след Възнесението на Господ на небето мястото, на което станало нашето спасение, често било осквернявано от христоненавистници. Един от тях бил римският император Адриан, който заповядал да засипят Гроба Господен с пръст и камъни, на Голгота построил идолско капище, над Гроба на Иисуса Христа поставил идол, на мястото на Соломоновия храм също въздигнал капище и по този начин всячески се стремял да заличи спомена за Спасителя – преимуществено на мястото, където била принесена изкупителната жертва и чрез това да унищожи християнската вяра. Но Божият Промисъл не допуснал това. За разпространението на Христовата вяра и обновлението на светите места Той въздигнал благочестивите цар Константин и майка му царица Елена. Вложил в сърцата им да очистят светите места от скверните бесовски басни, да обновят св. град Иерусалим и на мястото на страданията на Спасителя да построят най-величествения храм. Майката на св. Константин, св. Елена, разорила всички идолски капища, открила Кръста и Гроба Господен и на техните места поставила основите на храм в чест на Христовото Възкресение. Тъй като храмът бил огромен и строителството продължило дълго време, св. Елена не доживяла до неговото завършване. Видял завършването му нейният син, равноапостолният цар Константин. Когато храмът бил построен, Константин наредил да се съберат в Иерусалим епископите от всички краища на неговата обширна империя, а също тъй и епископите от Иерусалим и околностите и да осветят новопостроения храм. Храмът бил осветен при огромно стечение на народ на 13 септември. Светите отци, присъствали на освещаването, единодушно постановили ежегодно и навсякъде да се празнува в църквите това събитие, подобно на Соломон в Стария Завет, който узаконил всяка година да се празнува денят на построяването и освещаването, по негово време, на първия Иерусалимски храм.

       Сега, като ви разказахме историята на днешното събитие, бихме желали, в заключение, да ви предложим поучение. Но какво да кажем? Ах, братя, най-добре от всичко би било за вас, ако вие от споменаването на ръкотворния храм мислено се пренесете в другия храм, в храма, който всъщност сте самите вие.  Не знаете ли – пита апостолът, – че вие сте храм Божий, и Духът Божий живее във вас? (I Коринт. 3: 16). Не сте ли вие, братя, всъщност Църквата на Живия Бог, утвърдени върху основата на апостолите и пророците, имайки Самия Иисуса Христа за крайъгълен камък? (Ефес. 2: 20). А щом е така, то ние бихме желали сега да насочите вашите мисли към самите вас, да се запитате чист ли е храмът на вашата душа? Достоен ли е той да живее в него Духът Божий? Наистина ли е поставен върху основата на апостолите и пророците, имайки Самия Иисуса Христа за крайъгълен камък? Не е ли подкопана под него тази основа и не е ли положена самоволно друга? Да, братя, ние искрено желаем да размислите за това. И ако вие наистина откриете в своя храм нещо, което трябва да се поправи, обнови и освети, то по-бързо, без бавене, се погрижете за поправянето, обновяването и освещаването му. Амин.

Автор – Виктор Гурев

Превел – Епископ Сава (Тинков)

(Моля читателите ако забележат грешки – да ми съобщят. Благодаря !

https://blagovestnik.bg/27-05-2025/  

Поучение по словото за монаха Евлогий и бедния разслабен

Не е казано, братя, че претърпелият нещо ще бъде спасен, а е казано: Който претърпи докрай, ще бъде спасен (Мт. 10: 22). А при нас няма търпение докрай.     

       Случва се да се захванем за добрите дела с плам и въодушевление, но минава малко време и започваме да охладняваме към доброто дело. А понякога даже пред самия му край, когато ни предстои да получим венец за него, го зарязваме и по този начин то се уподобява на къща, построена върху пясък, която рухва, като я духне вятър. (Мт. 7: 26–27).

       Не бива да постъпваме така. Щом си започнал добре – доведи го докрай, не се поддавай на изкушения, иначе дяволът ще изтръгне приготвения за тебе венец и наградата ти ще пропадне.

Един монах, Евлогий, видял на улицата бедняк, който не можел да движи ръцете и краката си. Съжалил се над него и в душата си дал обет пред Бога: „Господи, в Твоето Име, ще взема този разслабен и ще се грижа за него до смърт, та заради него да се спася. Дай ми търпение да му служа“. След това предложил на разслабения да живее в неговия дом и след като той се съгласил, го взел при себе си. Минали петнадесет години. През цялото това време Евлогий служил на разслабения като на баща. Грижел се за него – миел го, хранел го, пренасял го от място на място. Дяволът завидял на Евлогиевото търпение и като искал да го лиши от наградата му, вложил в сърцето на разслабения гняв и злоба към Евлогий. Дотогава кротък, бедният започнал да хули и оскърбява Евлогий и най-накрая го довел до отчаяние. „Какво да правя – попитал едни познати монаси, – разслабеният ме докарва до отчаяние. Да го изоставя ли? Но се страхувам да наруша даденото пред Бога обещание. Да не го изоставям? Но той не ми дава покой ни денем, ни нощем.“ Монасите му предложили да се обърне за съвет към великия Антоний и Евлогий ги послушал. Преподобният и на него, и на разслабения препоръчал да живеят в мир и в заключение им казал: „Деца, изкушението ви е дошло от сатаната, защото вие и двамата сте близко до смъртта и сте достойни да получите венци. Не се смущавайте от нищо. Иначе може да се озлобите един срещу друг и да се лишите от наградата си“. Убедени от светията, Евлогий и разслабеният преживели в мир само четиринадесет дена и Евлогий умрял. След три дни умрял и разслабеният.

       Затова, братя, бъдете търпеливи. Като се захванете с добро дело, не падайте в униние и отчаяние, а го доведете докрай. Иначе наградата ви ще пропадне. Господ казва: Никой, който е сложил ръката си върху ралото и поглежда назад, не е годен за царството Божие (Лк. 9: 62). Амин.

Автор – Виктор Гурев

Превел – Епископ Сава (Тинков)

(Моля читателите ако забележат грешки – да ми съобщят. Благодаря !

https://blagovestnik.bg/26-05-2025/