Как трябва да се отправяме напът

Спомен за преподобния наш отец Иоан Отшелник

Много християни имат прекрасен обичай, когато тръгват на път, усърдно да се молят на Бога и на Неговите светии и да поверяват съдбата на семействата си за времето на отсъствието си и своята собствена съдба по време на пътуването на покровителството Божие и Божиите угодници. Но този обичай трябва да се спазва не от мнозина, а от всички нас. Защото, кой за нас, наистина, е най-надеждният закрилник, ако не Господ? И кои могат да бъдат за нас по време на пътуването ни по-силни покровители от Неговите светии? Да, знайте, братя, че както Господ, така и Неговите угодници наистина закрилят онези, които, преди да тръгнат напът, просят помощ от тях и молитвите им винаги се приемат с благоволение.

Нашият преподобен отец Иоан, наричан Отшелник, имал в пещерата си икона на Пресвета Богородица с предвечния Младенец на ръце. Трябва да отбележим, че Иоан имал обичай често да ходи на поклонение на различни свети места. Ходил до Иерусалим, до Синайската планина, при мощите на светите мъченици и други светии. Когато тръгвал напът, той винаги заставал на молитва и молел Бога да го подкрепя при пътуването му. След това заставал пред иконата на Божията майка и казвал: „Тъй като искам да замина на далечен път и ще отсъствам  дълго време, моля Те да бъдеш моя спътница и прося Твоята помощ“. И след като се помолвал така, преподобният тръгвал, закъдето бил намислил. Прекарвал по път понякога месец, понякога два, понякога три, а понякога пет и шест. Пътуването му винаги било благополучно. Че молитвата му за даруване на помощ по пътя била угодна на Бога и на Пресвета Богородица, се вижда и от едно чудно знамение. Светецът винаги, преди да се отправи на път, запалвал в килията си пред иконата кандило. И то не угасвало през цялото време на отсъствието му. Когато се връщал, винаги го намирал светещо.

Затова, братя, когато намислите да тръгнете нанякъде, първо и преди всичко се обърнете с молитва към Бога и Неговите светии. Искайте от тях помощ и закрила за себе си и покровителство за вашите близки. Защото да се пътува с Господ, дори и в смъртна сянка, е безопасно. Св. Цар Давид казва: Да тръгна и по долината на смъртната сянка, няма да се уплаша от злото, защото Ти си с мене (Пс. 22: 4). А че светиите няма да ни откажат помощта си по пътя, ако ги помолим за това, може да се заключи от факта, че те самите знаят необходимостта от помощ свише за човека, тъй като самите са се скитали по пустини и планини, по пещери и земни пропасти (Евр. 11: 38). Амин.

Автор – протоиерей Виктор Гурев

Превел – Епископ Сава (Тинков)

(Моля читателите ако забележат грешки – да ми съобщят. Благодаря !

8https://blagovestnik.bg/01-05-2026/