От какво трябва особено да се пазят хората, които са тръгнали по пътя на спасението

Поучение по словото на свети Ефрем за монасите, които не се подчиняват на игумена и братята

 Какво се случва обикновено след известно време на подвизи с човек, който е решил да се посвети изцяло на Бога? Преди всичко той започва да намира необикновена наслада в молитвата. След това, колкото повече се приближава до Бога, толкова по-дълбоко започва да осъзнава предишната си греховност и се разкайва за нея. Ето тук са необходими голяма предпазливост и внимание. Още щом такъв начинаещ започне да си припомня предишните си грехове, захваща да ги заличава с подвизи на покаяние, молитва, пост и т.н. И тук вече идва дяволът със своите внушения и козни. „Ако така ще живееш – нашепва той, – ще полудееш и скоро ще умреш“ и т.н. И много често човекът се поддава на внушенията на врага и започва да отслабва и отслабва подвизите си, а накрая съвсем пада.

Не, християнинът не бива да постъпва така. Започнал си подвиг, взел си кръста – носи го и върви с него докрай, иначе ще пропаднеш.

Свети Ефрем казва за пример на монасите следното: „Ако някой брат отиде в манастир и не бъде внимателен към себе си, дяволът непременно ще го погуби. Той започва да му внушава лоши мисли, като казва: „Защо ти трябва да се упражняваш в добродетели, да се трудиш и да изнемогваш, когато за това няма въздаяние? Нима по собствена воля си дошъл в манастира? Нали обстоятелствата бяха такива, че нуждата те принуди да станеш монах, а иначе никога нямаше да бъдеш. Не се труди, нищо няма да получиш за това“. Такива помисли внушава дяволът на монаха, с намерение да го хвърли в отчаяние. И ако братът се поддаде на злите нашепвания на врага, той става небрежен и безстрашен, започва да противоречи и на по-старшите, и на по-младшите и да се отдава на прекомерен сън. Ако някога направи нещо добро, той съжалява, че го е направил напразно. Често роптае, развращава се нравствено и се погубва. Вместо постоянно да се стреми към добродетел, той прави обратното. Вместо да размишлява в себе си за ползата от поста и молитвата, той изрича нелепи думи и така се отдалечава от всичко добро. Той забравя, че само чрез подвизи и трудове човек получава за себе си от Господа вечен покой. „Затова – завършва светият отец – се старайте да живеете праведно, не забравяйте за покаянието и за вършенето на добри дела без лицемерие.“

Казаното от светите отци за монасите се отнася за всички, които са поели по пътя на спасението, но поддавайки се на внушенията на дявола, скоро отново се отклоняват от него. Затова, когато се заемете с делото на спасението, колкото се може по-често си спомняйте думите на Спасителя: Никой, който е сложил ръката си върху ралото и погледва назад, не е годен за царството Божие (Лк. 9: 62), и думите на апостола, че дяволът, като рикащ лъв обикаля и търси кого да глътне (I Петр. 5: 8); и не забравяйте, че той не оставя никого в покой, особено пък онези, които са поели по пътя на добродетелите. Помнете, че тук, на земята, ние сме като сражаващи се войници. Постоянно да имаме под ръка оръжията, посочени ни от Божието Слово и светите отци, и с тях да излезем срещу нашия враг. Да призовем на помощ Божията благодат и ще победим врага. А като победим и останем верни на Господа докрай, ще получим наградата, която Господ обещава на победителите. Той казва: На оногова, който побеждава, ще дам да седне с Мене на Моя престол (Откр. 3: 21). Амин.

Автор – протоиерей Виктор Гурев

Превел – Епископ Сава (Тинков)

(Моля читателите ако забележат грешки – да ми съобщят. Благодаря !

8https://blagovestnik.bg/11-05-2026/