За тези, които роптаят, че трудът им не е ценин

Поучение по словото на нашия свети отец Иоан Златоуст. Похвала на светите първовърховни апостоли Петър и Павел

Ние, поради своето самолюбие, не само често се хвалим със своите трудове, но нерядко се оплакваме, че те даже не се ценят. Някой си поживял някъде година-две, още несвикнал с мястото, започва да разправя на всички: „Аз ли не се трудих, аз ли не работих? Кой би могъл да понесе толкова, колкото аз понесох? А междувременно всичките ми трудове отидоха напразно и ми се отплатиха само с неблагодарност“. Какво да кажем на такива хора? Нека за назидание да чуят поне малко за трудовете на светите апостоли Петър и Павел, да видят какви са били тези трудове и как са им заплатили хората за тях.

Свети Златоуст в своето похвално слово за апостолите, между другото, казва и следното: „Радвай се, Петре, камъко на вярата. Радвай се, Павле..., ти, който заради Църквата си претърпял много бедствия, бил си заключен в тъмница, мразен от юдеите, тормозен от варварите, ти, който не си могъл да помръднеш дори един член на тялото си от тежестта на оковите. Какво да кажа, говорейки за вашите скърби? Колко тъмници сте осветили! Колко вериги сте понесли! Колко мъки сте претърпели! Благословени са членовете на вашите тела, облени в кръв заради Църквата. Вашето търпение е съкрушило нашия мрак. Радвай се, Петре, разпнат с главата надолу на кръстното дърво. И ти, благословени Павле, на когото меч отсече главата. Тридесет и пет години с голямо търпение работи за Господа и се упокои в Него“.

Но изброява ли свети Златоуст тук всички трудове и бедствия на апостолите? Не, далеч не всички. Затова чуйте какво Павел разказва за себе си: Аз съм бил много повече в трудове, безмерно в рани, повече в тъмници, и много пъти на умиране. Иудеите ми удариха пет пъти по четирийсет удара без един; три пъти са ме с тояги били, веднъж – с камъни, три пъти съм корабокрушение претърпял, нощ и ден съм прекарал в дълбинето морско (II Кор. 11: 23–25). Борих се със зверове в Ефес (II Кор. 15: 32). Mного пъти съм пътувал, бил съм в опасност от реки, в опасност от разбойници, в опасност от сънародници, в опасност от езичници, в опасност по градове, в опасност по пустини, в опасност по море, в опасност между лъжебратя, в труд и мъка, често в бдение, в глад и жажда, често в пост, на студ и в голота. Освен външните злополуки, прибавяха се всекидневните против мене нападения и грижата за всички църкви. (II Кор. 11: 26–28).

Eто един поучителен пример за вас, нетърпеливите, които не се разбирате с никого и тръбите пред всички, че хората не умеят да ви ценят. Какви скърби, какви трудове, какви болести, колко рани са претърпели апостолите и как завършили? Единият, както сте чули, бил разпнат на кръст, а другият – посечен с меч. Затуй затворете устата си, отхвърлете самолюбието, не забравяйте, че живеете не на небето, а на земята. Затова чрез труд, смирение и търпение съзиждайте спасението си. Но знайте и това, че ропотът няма да утоли скръбта ви, а с оплакването си пред хората няма да ги накарате да ви харесват, а само ще ги подразните.

Търпението и трудът, както правилно е казано в една поговорка, всичко ще оправят. Вижте и се постарайте да се убедите, че търпението е лек за всяко безпокойство, и че само който може да търпи, може да живее спокойно. Амин.

Автор – протоиерей Виктор Гурев

Превел – Епископ Сава (Тинков)

(Моля читателите ако забележат грешки – да ми съобщят. Благодаря !

8https://blagovestnik.bg/15-05-2026/