С греховете си ние се предаваме във властта на дявола и оскърбяваме ангела хранител

Повест за свети Нил

В Пролога за 1 юли, в разказа за свети Нил, между другото се казва и следното: „Душата на човека е между ангела и беса. Ангелът ѝ внушава, показва и учи на добродетелите, а бесът я подтиква към грехове. Душата има власт да приеме внушенията на когото поиска – на ангела или на беса. Затова внимавай да не оскърбиш ангела“.

Че душата на човека е между ангела и беса, както е ясно от гореказаното, може да се обясни и със следното: „Свети Андрей, Христа ради юродив, веднъж в Цариград на пазара срещнал един монах, около чиято шия се била обвила страшна змия. Този монах бил човек, украсен с много добродетели, но за нещастие бил скъперник и сребролюбец. След като се отдалечил на няколко крачки от него, Андрей с удивление видял, че над главата на монаха, във въздуха били изписани думите: „Змията на сребролюбието е корен на всяко беззаконие“. Но още повече се удивил, когато погледнал назад и видял ангелът и бесът да спорят за душата на монаха. Дяволът доказвал, че монахът, като користолюбив, следователно е идолопоклонник и принадлежи на него, а ангелът, посочвайки многото добродетели на стареца, твърдял, че той е достоен за Божията милост. Продължителният спор бил решен свише. Небесен глас казал на ангела: „Ти нямаш дял с него, защото само милостивите получават опрощение от Мен и наследяват небесните обители“. След това ангелът веднага се отдалечил от монаха (Пролог за 4 декември). От това е ясно, че душата на човека действително се намира между aнгела и беса.

По същия начин с греховете си ние  оскърбяваме ангела хранител. Има и примери за това. Ето един от тях: Веднъж преподобни Нифонт видял един юноша, който стоял до вратата на публичен дом и плачел. Нифонт попитал юношата: „Кой си ти?“. „Аз съм ангел, изпратен от Бога, за да пазя човека, който от няколко дни е вътре. Стоя тук, защото не мога да се приближа до грешника, и плача, защото губя надежда да го доведа до пътя на покаянието“.

Затова, без съмнение е, че когато вървим по пътя на добродетелите, ангелът хранител, като ангел на светлината, ни посреща и придружава. А когато се отклоним в страната на тъмнината, той се отдалечава от нас и вместо него идва дяволът. Без съмнение, както виждаме от случая със свети Андрей, когато дяволът ни направи свои роби, ангелът хранител невинаги е в състояние да ни освободи от него. Затова, да живеем така, че не само с външните си постъпки, но дори и с тайните си мисли и желания да не оскърбяваме нашите невидими застъпници и покровители – ангелите хранители, а с постоянното си вървене по пътя на добродетелите да им носим не скръб, а радост. Амин.

Автор – протоиерей Виктор Гурев

Превел – Епископ Сава (Тинков)

(Моля читателите ако забележат грешки – да ми съобщят. Благодаря !

8https://blagovestnik.bg/18-05-2026/