Любов към враговете

Поучение по словото на Свети Иоан Златоуст: „Не  подобава да се отплаща на злото със зло, нито пък да се враждува“

Всяка добродетел има своите степени. Възможно е да се върши много от това или онова добро, но е възможно да се върши и малко. Да вземем за пример любовта към враговете. Имам врагове, но им прощавам злото, което са ми сторили, и не желая да им причинявам зло. Това е най-низшата степен на любовта към враговете. По-нататък – моят враг е в нещастие и аз му помагам. Това е втората степен. Но се случва така, че врагът ми напълно да е попаднал в ръцете ми и мога да правя с него каквото си искам. Мога да го унищожа, да излея върху него цялото зло, което ми е сторил. Но и сега постъпвам според заповедта за любов към враговете. А врагът, който е напълно в моя власт, щадя и дори при такива обстоятелства му оказвам благодеяния. Това вече ще бъде най-висшата степен на добродетелта и, така да се каже, венецът на любовта към враговете. За тази последна степен на добродетелта ще поговорим днес.

Пример за най-висша степен на любов към враговете, не говоря за примерите, дадени ни от Христа Спасителя, виждаме при Давид. Известно е, че след като той победил Голиат, Саул от завист станал негов най-зъл враг и първо тайно, а после и открито, поискал смъртта му. Веднъж, в пристъп на безумие, хвърлил по него копие, давал му най-опасни задачи по време на война, а дори предложил на сина си Йонатан и на някои от царедворците да убият Давида. Най-накрая сам се опитал да го убие и се отправил срещу него с въоръжена сила. С какво му платил Давид? Веднъж му се представила възможност да убие Саул. Един ден Саул влязъл в пещерата, където бил Давид със слугите си. Давид отрязал полите на дрехата му и когато Саул излязъл от пещерата, му извикал: Господарю мой, царю!... защо слушаш думите на ония люде, които казват: ето, Давид крои зло против тебе? Татко, погледни полата на дрехата си в ръката ми: аз отрязах полата на дрехата ти, а тебе не убих; знай и се убеди, че в ръката ми няма зло, ни коварство (I Цар. 24: 9–12).

Саул признал, че напразно го е подозирал, но не задълго. Минало малко време и отново тръгнал с войската си да търси Давид. Разположил войската си в планините. Настъпила нощ. Давид се промъкнал в Сауловата шатра, взел копието, което стояло до възглавницата на Саул, взел и един съд с вода, изкачил се на отсрещната височина и завикал: „Войници на Саул, вие заслужавате смърт, задето не пазите господаря си, помазаника Господен, вижте де е копието на царя и съда с вода, що бяха при възглавието му (I Цар. 26: 16).  Саул се събудил, познал гласа на Давид, видял копието си в ръцете му и отново се разкаял, че несправедливо го е преследвал.

Ето това наистина е най-висшата степен на любов към враговете и като велик подвиг привлича върху човека особена Божия милост. За потвърждение на тази истина нека отново посочим Давид. Заради неговото благодушие Господ му дарувал царството, помагал му да победи всички съседни народи, да възтържествува над домашните си врагове и обещал да утвърди трона му завинаги.

И както било при Давид, така ще бъде и с всеки, който утвърди в себе си тази възвишена и съединена със саморазпятие любов. Свети Златоуст казва: „Когато видиш в ръцете си своя враг, не го мъчи, а по-скоро го помилвай. На тебе подобава да пощадиш брата си и тогава ще бъдеш негов господар. Помилвал си го и сам ти ще намериш милост в Бога. И ако те сполети някаква жестока напаст, с велико дръзновение ще изпросиш избавление и милост от Него“.

Съзиждайте, братя, своето спасение и чрез враговете си, ако имате такива, и не забравяйте, че и те могат да ви послужат като едно от средствата за достигане на Царството Божие, стига само да замените злобата си към тях с любов и да покриете злото, което са ви сторили, с добро. „Обичай врага си – казва свети Димитрий Ростовски – и ще бъдеш чудотворец – ще спасиш и твоята, и неговата душа. Но ако не ми вярваш, изпитай себе си, започни отсега нататък да го обичаш. Синът Божий да ти бъде помощник! Небето и земята ще преминат, но Неговите думи няма да преминат. И разбира се, ще бъдеш син на Всевишния, което желая за себе си и за всички. Казвам: Амин.“ (Съчинения на св. Дим., изд. 1857 г., част 2., л. 527–528).

Автор – протоиерей Виктор Гурев

Превел – Епископ Сава (Тинков)

(Моля читателите ако забележат грешки – да ми съобщят. Благодаря !

8https://blagovestnik.bg/22-05-2026/