Монахиня Порфирия и блудницата Тази история е разказана от монахиня Порфирия (починала през 2015 г.), която е работила като таксиметров шофьор в Атина и Пирея десет години, преди да стане монахиня. „В този ден работех нощна смяна; тръгнах по маршрута си в единадесет часа вечерта. Шофирах по улица Пиреос към Омония. Както обикновено, по пътя казвах Иисусовата молитва. В един момент неочаквано се обърнах към Господа: „Господи, ще закарам безплатно до където трябва първия човек, който ми дигне ръка, за Твоя слава. Моля те, изпрати ми някой, който има нужда от помощ.“ В началото никой не ме спря. Накрая стигнах до кръстовището на улиците Пиреос и Менандрос. Там, на ъгъла, стоеше момиче с протегната ръка. Спрях и я погледнах. Очевидно търсеше клиент, за да си изкара прехраната… Без да се замисля, слязох от колата. „Добър вечер!“ „Добър вечер!“ отвърна тя. „Знаеш ли, на мен нещо ми е тежко на душата и имам нужда да поговоря с някого.“ Тя ме погледна изненадано: "И смяташ, че аз съм тази, с която трябва да поговориш?“ „Да! Сърцето ми ми казва, че ти ще ме разбереш…“ „Знаеш ли какво работя аз?“ „Да, виждам.“ „И това не те притеснява?“ „Изобщо. Може би и двете днес няма да спечелим нищо, но поне ще ми помогнеш …“ „Добре, да тръгваме“, каза тя колебливо. Тя се огледа и бързо се качи в таксито. Радвах се да я видя в колата, но сега бях изправена пред въпроса: за какво да говоря с нея? „Господи, просвети ме, грешната! Помогни ми да намеря правилната тема за разговор“, обърнах се мълчаливо към Христа. След като се представихме, казах: „Избрали сме си трудни професии, нали?“ И така започна един много интересен разговор. Първо й разказах за таксито и за трудностите на моята професия. Малко по малко започнах да разпитвам момичето за живота ѝ. Когато стигнахме до Кавури, я поканих в едно кафене на чаша кафе, за да можем да продължим разговора си в по-уютна обстановка. От отговора й очите ми се изпълниха със сълзи: „Не те ли е срам да се появяваш публично с мен?“, каза тя. Както можете да си представите, дрехите ѝ бяха много различни от моите. Външният ѝ вид беше изключително провокативен. Възразих: „Не! Не ме е срам! Нека се засрамят онези, които са те докарали до това състояние! За мен ти си едно красиво Божие създание!“ Влязохме вътре. Всички погледи бяха вперени в нас. Едва сега, на светлината, видях синините по краката ѝ – следи от побой. Въпреки това не се смутих от погледите на околните. Аз вършех едно свято дело. С Божията помощ трябваше да успея да помогна на това нещастно момиче. Когато продължихме разговора, имах усещане, че не аз говоря, а някой друг говори чрез моите уста. Тя ми разказа целия си живот, от детството, и как е стигнала до тази ужасна професия. Професия, която разрушава личността и унищожава човешкото достойнство. Душата сякаш се разтваря в нищото, умира, защото в очите на "клиентите" ти си просто парче плът. И си принудена да се подчиняваш на техните гнусни прищевки. И ето така ставаш робиня на човекоубиеца дявол. Именно онази вечер за първи път научих "тънкостите" на тази професия. Повярвайте ми, сърцето ми беше пронизано от мъчителна, непоносима болка. Изповедта на това момиче ме разтърси толкова силно, че не мога да си спомня друг момент в живота си, в който да съм се чувствала толкова зле! Тогава започнах да ѝ разказвам за Христос и за голямото щастие, което Той ни дава, когато сме близо до Него. Разказах ѝ за Пресвета Богородица и за добротата, нежността и грижата, с които Тя се отнася към призоваващите я на помощ. Разказах ѝ за чудесата на православните светци и за чудесата, които бях преживяла в моя живот като таксиметров шофьор и за подобни чудесни случаи в живота на мои познати. Разказах ѝ за силата на изповедта, за Светото Причастие и много други неща, свързани с Бога и вярата. Вложих всичките си сили в моя разказ и накрая , уморена , се обърнах към нея и казах: „Е, това е, време е да тръгваме.“ Платих и излязохме навън. Стигнахме до таксито и трябваше вече да се сбогуваме. И изведнъж тя се хвърли в прегръдките ми. Започна да плаче и ми каза: „Помогни ми, моля те, помогни ми! Вярвам, че Бог те е изпратил при мен! Помогни ми да променя живота си. Това, което работя, ме съсипа! Макар и да съм млада, но се чувствам като столетна старица! Моля те, отведи ме при Христос и Го помоли да ми даде същото, което е дал и на теб! Искам да бъда радостна и щастлива, като теб...“ Обещах, че ще се опитам да ѝ помогна. Накрая я приютих в дома си цял месец. Беше болезнен и опасен месец за мен, защото тези момичета не работят сами, те винаги имат „покровители“. Няколко пъти животът ми беше в опасност. Знаех обаче, че Бог няма да позволи да ми се случи нещо лошо. Напротив, бях уверена, че Той ще ми помогне да спася това момиче, защото Той беше Този, който уреди нашата среща. И точно това се случи... Тази вечер измени изцяло живота й. Сега тя е омъжена, има две деца. Щастлива е и живее като християнка. *** глава от книгата на монахиня Порфирия "Пътуване из градските улици", https://www.orthodoxos.com.gr/phpBB3/viewtopic.php?t=3613