Спомен за светия и блажен юродиви ради Христа, Прокопий, Устюжки чудотворец

Понякога, като наказание за греховете ни, а още повече за нашето вразумяване, поправяне и обръщане към Бога, Господ допуска бедствия, не само частни, но и обществени. Например суша,  градушка и др. Те се пращат от Божия Промисъл, отчасти за наказание, но най-вече за да ни вразумят. И вие, братя, със сигурност ще се съгласите, че в такива случаи надеждата за човешка помощ е напразна и никакви човешки усилия не са в състояние да предотвратят подобни бедствия. Какво ни остава да правим, когато те настъпят? Как да се държим? С какво да ги предотвратим?

В житието на блажени юродиви ради Христа, Прокопий, Устюжки чудотворец, между другото е написано и следното: „Веднъж Бог искал да изтреби заради греховете му град Устюг с градушка и мълнии. Това било открито на Прокопий. Той отишъл в храма. Разказал за това на духовниците и народа и казал: „Братя, покайте се за греховете си, за да получите милост от Бога. Ако не се покаете, всички ще загинете от огън и градушка“. Хората не му повярвали и разсъждавали: „Този човек е луд. Никога не говори разумно. Защо да го слушаме?“. Но светията не преставал да ги увещава: „Братя, бдете и се молете да не паднете в напаст!“. На третия ден излязъл от храма и започнал да обикаля из целия град, и с много сълзи убеждавал всички да се погрижат да предотвратят идващия Божи гняв. Жителите и сега не го послушали. Тогава той отишъл на обичайното си място – преддверието на църквата Пресвета Богородица и започнал с много сълзи да моли Бога за града и хората. Седмица след това, по средата на деня, внезапно над града се появил необикновен облак и настанала тъмнина като нощ. Виждайки това страшно явление, хората в недоумение питали какво е това и какво ще стане. И ето че от четири страни градът бил обгърнат от страховити облаци, мълнии започнали да раздират небето непрестанно, чували се ужасни гръмотевици, та чак и земята се тресяла, а въздухът станал задушен до краен предел. Едва сега хората си спомнили думите на Прокопий за застрашаващата града гибел и всички веднага се втурнали в съборната църква на Пресвета Богородица. Със сълзи започнали да молят Господ за помилване. Заедно с народа и блаженият паднал пред иконата и със сълзи се молел на Пресвета Богородица. Молитвата за помилване била чута. По време на всеобщия молебен от иконата на Владичицата потекло миро, въздухът веднага се променил, облаците се отдалечили и от тях над гората паднала необикновена градушка, която била като камък, та даже чупела дърветата, а мълниите ги подпалвали. Но от хората никой не пострадал и дори добитъкът останал невредим“.

Така че плачът за греховете, чистосърдечното покаяние и молитвата за помилване са първите средства за предотвратяване на заплашващите ни обществени бедствия. И примерът с Устюг не е единственото доказателство за това. По подобен начин и ниневийците също са предотвратили Божието решение за разрушаването на техния град. А когато се покаяли, видя Бог делата им, че те се отвърнаха от лошия си път, и съжали за злото, за което бе казал, че ще напрати върху тях, и го не напрати (Иона. 3: 10).

Впрочем, братя, като знаете, че обществените бедствия са последица от нашите грехове, то не е ли най-добре преди всичко да ги предотвратите, като избягвате греховете? Безспорно е така. Само тогава вашият свят живот ще предотврати бедствията и няма да е нужно да прибягвате към разкаяние. Амин.

Автор – протоиерей Виктор Гурев

Превел – Епископ Сава (Тинков)

(Моля читателите ако забележат грешки – да ми съобщят. Благодаря !

8https://blagovestnik.bg/29-05-2026/