За да получим прошка на греховете си от Бога е необходимо да имаме съкрушено сърце и да изповядаме всичките си грехове

Разсъждение по словото за един духовен старец, който е написал за нас много поучения за спасението

За да получи при изповед прошка на греховете си, от каещия се иска да има вяра в Бога, надежда в Неговото милосърдие, намерение да поправи живота си, а също така съкрушено сърце и чистосърдечно изповядване, без изключение, на всичките си грехове. Това, че последните две условия на истинското покаяние са угодни на Бога, и че те наистина даруват на каещия се опрощение на греховете му, е видно от следното:

Веднъж един свят старец, който се спасявал на планината Олимп, беседвал с братята си за спасението на душата. По време на разговора един обикновен човек се приближил до стареца, поклонил му се и застанал мълчаливо пред него. Старецът попитал: „Какво желаеш?“. Човекът отговорил: „Дойдох при твоя светиня, за да изповядам греховете си, честни отче“. Отецът му казал: „Говори пред всички, не се срамувай“. Тогава човекът започнал, в присъствието на всички, да изповядва греховете си, някои от които били толкова тежки, че е неудобно да ги разкрием. Когато разказал всичко със сълзи на очи, той паднал на колене – унил и със съкрушено сърце. След тази изповед старецът дълго размишлявал и накрая го попитал: „Искаш ли да приемеш монашески образ?“. „Да, отче, – отговорил човекът – желая и даже съм донесъл необходимите за пострижението одежди.“

След това преподобният му дал няколко наставления, облякъл го в ангелския образ и като го изпращал, му рекъл: „Иди си, чедо, с мир и повече не съгрешавай“. Човекът се поклонил до земята и си тръгнал, славейки Бога. Монасите се удивили на случилото се и попитали стареца: „Какво означава това, отче? Какви тежки грехове чухме сега от него, а ти не му даде никакво послушание, нито му наложи дори най-малка епитимия?“. „О, любезни деца – отговорил преподобният, – нима не видяхте, че когато той изповядваше своите грехове, до него стоеше страшен мъж, чието лице блестеше като мълния, а одеждите му бяха бели като сняг. Той държеше в ръцете си списък с греховете на каещия се. А когато човекът откриваше греховете си пред всички вас, онзи мъж постепенно ги изтриваше от списъка. И щом по такъв начин Бог му е простил, то след това как ще посмея да му дам каквато и да е епитимия?“ Като чули това, монасите се ужасили, благодарили на нашия Господ Иисус Христос, възвеличили Неговата благост и човеколюбие и се разотишли, удивлявайки се на преславните дела на нашия Бог.

Ето, братя, нагледен пример за това колко полезно за душите ни е да изповядваме откровено, с подобаващо смирение и със сълзи, греховете си. Затова не се срамувайте на изповед да се признаете за най-големи грешници. Не се срамувайте, че хората ще видят съкрушението ви поради греховете и вашите искрени сълзи, защото те са целебен балсам за греховните рани. Не задържайте в душата си болезнените въздишки, защото чрез тях греховете ви напускат. А заедно с това пристъпвайте към изповед с чистосърдечно разкаяние, откривайте на духовния си отец вашите грехове без никакво утаяване, тъй както ги осъзнавате чрез съвестта си, заставайки пред всевиждащото Божие око. Винаги помнете за последния Съд, за да се подготвите достойно за изповед и да разкриете пред духовния си отец своите греховни немощи и тежки недъзи, като пред Господа Бога, Който в последния ден ще съди живи и мъртви и ще въздаде на всички според делата им. Амин.

Автор – протоиерей Виктор Гурев

Превел – Епископ Сава (Тинков)

(Моля читателите ако забележат грешки – да ми съобщят. Благодаря !

8https://blagovestnik.bg/05-05-2026/