Една от причините, поради които си създаваме врагове

Поучение по словото на свети Варсануфий как подобава да изтърпим всеки брат, който постъпва неправилно

Главната причина, поради която си създаваме врагове, е нашето себелюбие. Ближният ни е оскърбил и не се разбира с нас – ние хвърляме цялата вина само върху него. А да съдим хладнокръвно за врага или да погледнем себе си, и на ум не ни идва. Обикновено казваме: „Той ми причинява зло, той е лош човек, с него е невъзможно да се разбирам“. Но да се замислим, че може би и в нас се крие причина, поради която човекът ни е станал неприятел, или да се замислим, че в нас самите може би има дори несравнимо повече зло, отколкото в нашия враг, или че ние като християни трябва да си прощаваме един на друг, за това даже и не се сещаме. Поради това не се избавяме от враговете си, а напротив – умножаваме ги.

Един монах попитал Варсануфий Велики: „Отче, брат ми прави всичко против мене. Това е непоносимо. Как да постъпя?“. „Брате Андрее –отговорил му старецът, – удивлявам се на твоето неразумие. Нима си забравил, че единствената грижа на дявола е да изкуши някого? Помни, че както не можем да осъждаме онези, които падат в грехове, така не можем да обвиняваме и онези, които са въстанали против нас, подбудени от дявола. Но при това знай, че и ти самият не си защитен от козните на Сатаната, защото не казваш нищо лошо за себе си, а само разпалено говориш за ближния си. Какво брат ти е направил срещу теб, ти разказа, а за собствените си грехове премълча. Трябва първо да помислиш за смирението и да мислиш за себе си като за нищо, а не да разсъждаваш за това кой трябва да бъде по-горе и кой – по-долу. Ако смяташ себе си за съвършен в монашеството и за най-добър от служещите на клира, то тогава, като силен, трябва да подкрепяш слабия и да проявяваш смирение пред по-лошите от теб. По-често трябва да си спомняме за Лазар –  колко и какво е претърпял без ропот, с покорност на Божията воля“.

Ето защо, в отношението ни към всички, а още повече към враговете ни, трябва да имаме разсъдителност. Да предположим, че нашият ближен наистина е виновен пред нас, но какво от това? Трябва ли за обидата да му отмъстим, или да злословим за него и да го осъждаме? Не, това трябва да считаме за голям грях и за да се предпазим от такъв грях, първо трябва да помислим, че нашият брат не е ангел, а човек. Второ, че и самите ние постоянно сме виновни пред Бога и пред някои от нашите ближни. И трето, че никога не можем да прекратим злото със зло, и че дори лошият мир е по-добър от добрата война. Най-вече да помним Господнята заповед и обещанието за милост към нас, за опрощаването на обидите и оскърбленията, нанесени ни от нашите ближни. С цялото си усърдие да се стараем да побеждаваме злото с добро, а не да бъдем побеждавани от злото. Да се молим за нашите врагове, та милостивият Бог чрез Своята благодат да ги научи на мир и да ги отклони от пътя на греха. Амин.

Автор – протоиерей Виктор Гурев

Превел – Епископ Сава (Тинков)

(Моля читателите ако забележат грешки – да ми съобщят. Благодаря !

8https://blagovestnik.bg/06-05-2026/