2. Из житието на свети Йоан Милостиви

А какво стори великият Йоан, патриарх на Алек­сандрийската Църква, за да запечата спомена за смъртта по-дълбоко в ума си и винаги, каквото и да прави, да мисли за смъртта и да я има пред очите си? Заповяда да му изкопаят гроб, но да не го довършват. И след това тези, на които беше възложено това дело, когато имаше някакъв тържествен празник, застава­ха пред всички и с висок глас казваха: „Владико, гро­бът ти още не е довършен. Нареди да го довършат. Защото е неизвестен часът, в който смъртта ще дой­де внезапно като крадец“.

Който отстъпва пред греха с надеждата после да се покае, ходи пред Бога в лукавство. Смъртта вне­запно ще порази такъв човек и той няма да дочака деня, на който се е надявал.

        Братя мои, времето, с което разполагаме, за да се покаем, е земният ни живот. Затова щастие и успех е постигнал този, който никога не е попадал в мрежи­те на врага. Но дори някой да е бил уловен в мрежите на врага, ако е успял да скъса примката му и да избя­га от страшното робство на дявола, то и такъв човек, както ми се струва, е достоен за завист. Защото ма­кар да е живял по плът, все пак е избягнал борбата с врага на душата ни, както риба избягва от мрежата на рибар. Защото знаем, че рибата, докато е във во­дата, дори да бъде уловена, но успее да прокъса мре­жата и да отиде в дълбоки води, остава невредима. Но ако рибарят я извади заедно е мрежата на сушата, тогава вече нищо не може да и помогне.

Същото става и с нас. А именно, докато живеем в тукашния живот, Бог ни е дал власт и сили сами да разкъсваме пътищата на лукавите замисли на врага и като се освободим в покаяние от бремето на грехо­вете си, да намерим сигурно спасение и да наследим

Царството Небесно. Но ако неумолимата ръка на смъртта ни застигне преди това и душата ни излезе от тялото, а тялото бъде хвърлено в гроба, тогава вече нищо не може да ни помогне - рибата, която риба­рят е уловил, извадил е от водата и надеждно е поста­вил в торба, вече по никакъв начин не може да се спаси.

2. Брате мой, не си казвай: „Днес ще извърша грях, а утре ще се покая“. Защото не можеш да бъдеш уве­рен за утрешния ден. Грижата за утрешния ден е дял единствено на Бога.