3. От свети Ефрем
Брате, винаги очаквай смъртта си. Готви се за този път, понеже страшната заповед ще дойде в час, в който не очакваш, и горко на онзи, който бъде заварен неготов. Ако си млад, врагът често ще ти внушава:
- Още си млад, опитай достъпните за теб удоволствия, а на старини ще се покаеш. Нали виждаш колко много хора вкусват от земните наслади, а после се покайват и се добират и до небесните блага! И защо в толкова млада възраст да изтощаваш тялото си? За да се разболееш от някоя болест ли?
Но ти отблъсквай врага със следните думи:
- О, гонителю и ненавистнико на човеците! Не смей да ме съветваш подобни неща! Ако смъртта ме застигне на младини, как ще се оправдая пред Христовия олтар? Та нали виждам колко много младежи умират, а старци достигат до дълголетие, понеже на човеците не им е дадено да знаят кога ще умрат.
И ако ме вземат преждевременно, нима ще мога да кажа на Съдията: „Още съм млад. Пусни ме да се покая“? А освен това, виждам как Господ прославя тези, които са Му служили от младини до старини. Защото Той каза на пророк Иеремия: спомням си дружбата на твоята младост, твоята любов, когато ти беше невеста, когато тръгна след Мене в пустиня, в незасята земя (Иер. 2:2). А как един друг пророк, бидейки и сам млад, изобличи едного, който от младини до старини беше вървял подир измамни помисли? Остарелий в зли дни! сега се показаха твоите грехове, които си правил по-преди (Дан. 13:52). Затова и Светият Дух посещава тези, които от младини са поели игото върху си. Тъй че ме остави, извършителю на беззаконие и съветнико на коварство. Господ Бог със силата и благодатта Си да осуети козните ти и да ме избави от нападенията ти.
Затова, възлюбени, винаги дръж в мислите си твоя ден. Когато - о горко! - ще лежиш на рогозката си при последния си дъх, какъв страх и трепет ще обземат душата, особено ако съвестта я изобличава за нещо! И ако през живота си е вършила нещо добро - претърпяла е скръб или хула за Господа и е вършила угодното в очите Му, тя се възнася с голяма радост на небесата и свети ангели я водят. Защото както работникът, уморил се да работи цял ден, чака дванадесетия час, та след тежкия труд да получи заплата и да отдъхне, така и душите на праведниците очакват този ден.
А душите на грешниците в оня час биват обземани от страх и трепет. Осъденият на смърт, когото стражата е хванала и го води към съда, се бори и се мъчи да се изскубне - и постоянно си представя мъченията, на които ще го подложат. Така в оня час и душите на неправедните виждат пред себе си в дълбок трепет безконечните мъки на вечния огън и другите наказания, които нямат нито край, нито предел. И дори грешникът да каже на онези, които го карат да върви по-бързо: „Позволете ми малко да се покая“, никой няма да го чуе или по-скоро ще кажат:
- Когато имаше време, не се каеше, а сега ли обещаваш да принесеш покаяние? Когато арената беше отворена за всички, ти не тичаше, а сега, когато всички врати са затворени и времето за състезания приключи, искаш да тичаш? Нима не си чувал словата на Господа: Бъдете будни, защото не знаете ни деня, ни часа (Мат. 25:13)?
Тъй че, любезни брате, като знаеш това и всичко останало, подвизавай се, докато имаш време. И пази светилника на душата си горящ във вършенето на добродетели, та когато дойде Младоженецът, да те завари готов, и да влезеш след Него в небесния брачен чертог заедно другите девствени души - на тези, които са изживели живота си достойно за Него.
Авва Агатон каза: „Монахът трябва всеки час да вижда пред себе си Божието съдилище“.
1. В околностите на Йордан имаше един пустинник, който се подвизаваше дълги години. Бог го закриляше; не му се налагаше да изпитва изкушения от врага и почти нямаше бран. Затова пред всички, които се обръщаха към него за помощ, се отнасяше с пренебрежение към сатаната и го унижаваше, като казваше, че сам по себе си сатаната е нищо и че е безсилен срещу тези, които се подвизават, освен ако не намери подобни на себе си негодници, вечно робуващи на греха, на които да досажда. Говореше така, понеже не усещаше небесната благодат, която не позволяваше на сатаната да го изкушава.
И когато, по Божия воля, кончината му наближи, дяволът му се яви очи в очи и му казва:
- С какво съм се провинил пред теб, авва? Има ли случай поне веднъж да съм те безпокоил?
А пустинникът, като го заплю, му отговори със същите думи, с които винаги му отговаряше:
- Махни се от мене, сатана! (Лук. 4:8). Нямаш сила срещу Христовите раби.
- Разбира се, разбира се - каза онзи. - Само че имаш да живееш още четирийсет години. Мислиш ли, че за толкова години няма да успея да те препъна поне веднъж?
И с тези думи изчезна.
А монаха в същия час започнаха да го нападат помисли. И си казва:
- Толкова много години се измъчвам тук, в пустинята, а на Бог Му е угодно да живея още четирийсет години! Я по-добре да ида в света и да видя онези, които не са като мен. Ще поживея с тях някоя и друга година, а после пак ще се върна към подвига си.
Както му се стори разумно, така и постъпи - излезе от килията си и тръгна по пътя. Но не беше успял да стигне далече, когато човеколюбивият Бог се смили над него. И понеже не желаеше трудът му да отиде напразно, му изпрати ангел на помощ. Ангелът го пресрещна и му рече:
- Къде отиваш, авва?
- В града - отговори той.
Тогава ангелът му казва:
- Върни се в килията си и занапред нямай работа със сатаната. Но помни, че той се подигра с теб.
И подвижникът се върна в килията си. А след три дни почина.
2. Старецът рече: „По време на работа всеки път, когато изпускам вретеното, преди да го вдигна, си представям смъртта пред очите си“. Пак той рече: „Човек, който всеки час има пред себе си смъртта, побеждава унинието“.
3. Старецът каза следното:
„При всяко дело, с което се каниш да се заемеш, винаги казвай:
- Ако сега Бог ме посети, какво ще стане?
И виж какво ще ти отговори помисълът. Ако те осъжда, незабавно прекрати, даже се откажи от делото, с което си зает, и се захвани с друго, ако не се боиш да бъдеш застигнат в него. Защото подвизаващият се трябва да бъде готов по всяко време да тръгне на път. И седиш ли над ръкоделие, вървиш ли по пътя или ядеш, винаги си казвай:
- Ако сега Бог ни призове при Себе Си, какво ще стане?
И слушай какво ще отговори съвестта ти, и побързай да направиш каквото ти казва.
И ако искаш да узнаеш има ли милост към теб, попитай съвестта си и непрестанно прави така, докато сърцето ти не се увери в това и съвестта не ти каже: „Вярваме в Божиите щедрости и Той непременно ще ни помилва“. Но обърни внимание, дали сърцето ти не казва това с известно колебание. И ако то усеща и най-малка неувереност, значи си далече от милостта“.
5. Преди смъртта на авва Арсений, когато дойде времето на кончината му, братята видяха, че той плаче, и му казват:
- Отче, и ти ли се боиш?
А той отговори:
- Наистина, откакто станах монах, този страх никога не ме е напускал.
И с тези думи почина.