Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
ПРАВОСЛАВНИ ЧЕТИВА
Автор: savaarhimandrit Категория: Други
Прочетен: 1764585 Постинги: 3823 Коментари: 0
Постинги в блога от 14.06.2017 г.
 

3.     От свети Ефрем


Брате, винаги очаквай смъртта си. Готви се за този път, понеже страшната заповед ще дойде в час, в кой­то не очакваш, и горко на онзи, който бъде заварен неготов. Ако си млад, врагът често ще ти внушава:

-      Още си млад, опитай достъпните за теб удо­волствия, а на старини ще се покаеш. Нали виждаш колко много хора вкусват от земните наслади, а после се покайват и се добират и до небесните блага! И защо в толкова млада възраст да изтощаваш тялото си? За да се разболееш от някоя болест ли?

Но ти отблъсквай врага със следните думи:

- О, гонителю и ненавистнико на човеците! Не смей да ме съветваш подобни неща! Ако смъртта ме застигне на младини, как ще се оправдая пред Христо­вия олтар? Та нали виждам колко много младежи умират, а старци достигат до дълголетие, понеже на човеците не им е дадено да знаят кога ще умрат.

И ако ме вземат преждевременно, нима ще мога да кажа на Съдията: „Още съм млад. Пусни ме да се покая“? А освен това, виждам как Господ прославя тези, които са Му служили от младини до старини. Защото Той каза на пророк Иеремия: спомням си дружбата на твоята младост, твоята любов, кога­то ти беше невеста, когато тръгна след Мене в пустиня, в незасята земя (Иер. 2:2). А как един друг пророк, бидейки и сам млад, изобличи едного, който от младини до старини беше вървял подир измамни помисли? Остарелий в зли дни! сега се показаха тво­ите грехове, които си правил по-преди (Дан. 13:52). Затова и Светият Дух посещава тези, които от мла­дини са поели игото върху си. Тъй че ме остави, из­вършителю на беззаконие и съветнико на коварство. Господ Бог със силата и благодатта Си да осуети козните ти и да ме избави от нападенията ти.

Затова, възлюбени, винаги дръж в мислите си твоя ден. Когато - о горко! - ще лежиш на рогозката си при последния си дъх, какъв страх и трепет ще обземат душата, особено ако съвестта я изобличава за нещо! И ако през живота си е вършила нещо добро - претърпя­ла е скръб или хула за Господа и е вършила угодното в очите Му, тя се възнася с голяма радост на небесата и свети ангели я водят. Защото както работникът, умо­рил се да работи цял ден, чака дванадесетия час, та след тежкия труд да получи заплата и да отдъхне, така и ду­шите на праведниците очакват този ден.

А душите на грешниците в оня час биват обзема­ни от страх и трепет. Осъденият на смърт, когото стра­жата е хванала и го води към съда, се бори и се мъчи да се изскубне - и постоянно си представя мъчения­та, на които ще го подложат. Така в оня час и душите на неправедните виждат пред себе си в дълбок тре­пет безконечните мъки на вечния огън и другите на­казания, които нямат нито край, нито предел. И дори грешникът да каже на онези, които го карат да върви по-бързо: „Позволете ми малко да се покая“, никой няма да го чуе или по-скоро ще кажат:

- Когато имаше време, не се каеше, а сега ли обещаваш да принесеш покаяние? Когато арената беше отворена за всички, ти не тичаше, а сега, когато всички врати са затворени и времето за състезания приключи, искаш да тичаш? Нима не си чувал слова­та на Господа: Бъдете будни, защото не знаете ни деня, ни часа (Мат. 25:13)?

Тъй че, любезни брате, като знаеш това и всичко останало, подвизавай се, докато имаш време. И пази светилника на душата си горящ във вършенето на добродетели, та когато дойде Младоженецът, да те завари готов, и да влезеш след Него в небесния бра­чен чертог заедно  другите девствени души - на тези, които са изживели живота си достойно за Него.

 

Категория: Други
Прочетен: 252 Коментари: 0 Гласове: 1
14.06.2017 05:45 - 3. Из патерика


3.    
Из патерика

Авва Агатон каза: „Монахът трябва всеки час да вижда пред себе си Божието съдилище“.

1. В околностите на Йордан имаше един пустин­ник, който се подвизаваше дълги години. Бог го зак­риляше; не му се налагаше да изпитва изкушения от врага и почти нямаше бран. Затова пред всички, кои­то се обръщаха към него за помощ, се отнасяше с пренебрежение към сатаната и го унижаваше, като казваше, че сам по себе си сатаната е нищо и че е безсилен срещу тези, които се подвизават, освен ако не намери подобни на себе си негодници, вечно робу­ващи на греха, на които да досажда. Говореше така, понеже не усещаше небесната благодат, която не поз­воляваше на сатаната да го изкушава.

И когато, по Божия воля, кончината му наближи, дяволът му се яви очи в очи и му казва:

-      С какво съм се провинил пред теб, авва? Има ли случай поне веднъж да съм те безпокоил?

А пустинникът, като го заплю, му отговори със същите думи, с които винаги му отговаряше:

-      Махни се от мене, сатана! (Лук. 4:8). Нямаш сила срещу Христовите раби.

-      Разбира се, разбира се - каза онзи. - Само че имаш да живееш още четирийсет години. Мислиш ли, че за толкова години няма да успея да те препъна поне веднъж?

И с тези думи изчезна.

А монаха в същия час започнаха да го нападат помисли. И си казва:

-      Толкова много години се измъчвам тук, в пусти­нята, а на Бог Му е угодно да живея още четирийсет години! Я по-добре да ида в света и да видя онези, които не са като мен. Ще поживея с тях някоя и друга година, а после пак ще се върна към подвига си.

Както му се стори разумно, така и постъпи - из­лезе от килията си и тръгна по пътя. Но не беше ус­пял да стигне далече, когато човеколюбивият Бог се смили над него. И понеже не желаеше трудът му да отиде напразно, му изпрати ангел на помощ. Анге­лът го пресрещна и му рече:

-      Къде отиваш, авва?

-      В града - отговори той.

Тогава ангелът му казва:

-      Върни се в килията си и занапред нямай рабо­та със сатаната. Но помни, че той се подигра с теб.

И подвижникът се върна в килията си. А след три дни почина.

2.  Старецът рече: „По време на работа всеки път, когато изпускам вретеното, преди да го вдигна, си представям смъртта пред очите си“. Пак той рече: „Човек, който всеки час има пред себе си смъртта, побеждава унинието“.

3.  Старецът каза следното:

„При всяко дело, с което се каниш да се заемеш, винаги казвай:

-      Ако сега Бог ме посети, какво ще стане?

И виж какво ще ти отговори помисълът. Ако те осъжда, незабавно прекрати, даже се откажи от де­лото, с което си зает, и се захвани с друго, ако не се боиш да бъдеш застигнат в него. Защото подвизаващият се трябва да бъде готов по всяко време да тръг­не на път. И седиш ли над ръкоделие, вървиш ли по пътя или ядеш, винаги си казвай:

-      Ако сега Бог ни призове при Себе Си, какво ще стане?

И слушай какво ще отговори съвестта ти, и по­бързай да направиш каквото ти казва.

И ако искаш да узнаеш има ли милост към теб, попитай съвестта си и непрестанно прави така, дока­то сърцето ти не се увери в това и съвестта не ти каже: „Вярваме в Божиите щедрости и Той непремен­но ще ни помилва“. Но обърни внимание, дали сър­цето ти не казва това с известно колебание. И ако то усеща и най-малка неувереност, значи си далече от милостта“.

5. Преди смъртта на авва Арсений, когато дойде времето на кончината му, братята видяха, че той пла­че, и му казват:

-      Отче, и ти ли се боиш?

А той отговори:

-      Наистина, откакто станах монах, този страх никога не ме е напускал.

И с тези думи почина.

 

Категория: Други
Прочетен: 355 Коментари: 0 Гласове: 0
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 1764585
Постинги: 3823
Коментари: 0
Гласове: 964
Календар
«  Юни, 2017  >>
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930