Има три неща, които човек е трудно да придобие, но те пазят всички останали добродетели: скръб, плач за собствените си грехове и постоянно да имаш пред очите си собствената си смърт. Който всеки ден раз­мишлява и си казва: „Днес трябва да се разделя с тоя свят“, никога няма да съгреши пред Бога. А който мисли, че ще живее дълго, ще потъне в множество грехове. Който се готви да даде отговор за всичките си дела пред Бога, Бог се грижи за него, за да очисти це­лия му път от грях. А който нехае и казва: „Все по някакъв начин ще се добера дотам!“, се преселва с лу­кавите (ср. Пс.5:5 - според превода на седемдесетте).

Всеки ден, преди да извършиш каквото и да било, си спомни къде си и къде трябва да отидеш, когато напуснеш тялото, и дори и за ден не проявявай неб­режност към душата си. Гледай винаги да помниш и да държиш пред очите си смъртта, вечните мъчения и онези, които скърбят и страдат в тях. И считай себе си по-скоро за един от тях, отколкото за един от живите.

Горко ни! Готвим се да напуснем земята, на коя­то пребиваваме временно, и се грижим за земни и тленни неща за много години напред. Но в неизбеж­ния час на заминаването оттук нищо няма да бъде в наша власт...

Горко ни! Ще трябва да дадем отговор на страш­ния Съдия за всичко извършено през земния ни жи­вот - за всяка празна дума, за лукавите и нечисти помисли на душата, но - сякаш неподвластни на ни­кого, - в продължение на целия си живот нехаем за душата си. За това там ни чакат неугасимият огън на геената, и външната тъмнина, и незаспиващият чер­вей, и плачът, и скърцането със зъби, и вечният срам пред цялото небесно и земно творение. Горко ни! Не можем да изтърпим ужилванията и ухапванията от бълхи, дървеници, въшки, комари, мишки и пчели, а не си спомняме за мислената змия, която постоянно ни хапе, смуче от нас кръв, жили ни с отровните жила на смъртта, и даже не мислим да бягаме от нея! А как ще можем да понесем страшните и безкрайни мъчения?