Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
ПРАВОСЛАВНИ ЧЕТИВА
Автор: savaarhimandrit Категория: Други
Прочетен: 962097 Постинги: 2562 Коментари: 0
Постинги в блога от 16.06.2017 г.
 

ГЛАВА 6


За това, че приготвената за светиите небесна радост и слава е неизказана. Затова и трябва да се стремим към нея с цялото си същество, понеже нищо от съществуващото или създаденото от нас не струва колкото нея

1.    Из житието на света Синклитикия

Блажената Синклитикия каза следното:

„На земята сме сякаш за втори път в майчина утро­ба. В лоното на майка си не разполагахме нито с живо­та, нито с твърдата храна, на която се наслаждаваме сега, и не можехме да действаме, както тук. Дори бях­ме отделени от слънчевата светлина и от всяка друга светлина и нямахме достъп до много други тукашни радости. Така и в тоя свят сме лишени от великите и удивителни неща, които ще бъдат в Царството Небесно.

В достатъчна степен опитахме това, което е тук - нека пожелаем онова, което е там! Вкусихме от земната храна - нека зажадуваме за небесната!

Наслаждавахме се на земната светлина - нека се уст­ремим към Слънцето на Правдата, да се устремим, за да видим горния Йерусалим, нашето отечество и нашата майка! Нека изживеем останалата част от живота си в очакване на небесното, та да вкусим и вечните блага!

Защото, както младенците в утробата, като жи­веят и се хранят са в несъвършенство, придобиват фор­ма и с това преминават към пълноценен живот, така и праведниците, като израснат за времето на преби­ваване в този свят, преминават в горния живот, въз­хождайки, според написаното, от сила в сила. А греш­ниците, подобно на зародиши, умрели още в утроба­та, биват предавани от тъмнина в тъмнина. Защото и на земята, в гонитба на земното, те прекарват живо­та си в тъмнина, и след смъртта биват хвърлени в най-мрачни и страшни места.

Така че през живота се раждаме три пъти. Пър­вия път излизаме от майчината утроба и от земя в земя. А другите два пъти ни пренасят от земята на небето: първо - чрез благодатта, при божественото кръщение (справедливо го наричаме „ново раждане“), а след това - чрез нашето покаяние и добри трудове, с което и сме се захванали“.

 

Категория: Други
Прочетен: 184 Коментари: 0 Гласове: 1
16.06.2017 05:56 - 3. Из патерика
 
3.       Из патерика


               Авва Евагрий каза: „Винаги помни вечния съд и не забравяй за часа на смъртта си - и душата ти няма да се заблуди“.

1.       Старецът каза: „Като седиш в килията, съсре­доточи ума си и като си спомниш за деня на смъртта си, погледни умирането на тялото, помисли за скръб­та от разлъката с душата, отхвърли суетата на тоя свят, спомни си за адските мъчения, помисли, какво им е сега там на душите, в какво страшно мълчание или с какви ужасни стенания, с какъв страх и трепет вечно очакват непрестанните терзания, непоносими­те мъки, които са им приготвени.

Представи си и деня, в който ще възкръснеш и ще застанеш пред Христовия олтар, и най-вече - страшното и скръбно съдилище, където грешниците ще бъдат обзети от вечен срам пред Бога, представи си Неговите ангели и всички човеци, живели от нача­лото до свършека на вековете. След срама за тях ще последват тежки и непрестанни мъчения: неугасим огън на геената, неутолим червей, скърцане със зъби, външна тъмнина, тартар и други безкрайни мъки, които са им отредени.

А праведните ще блеснат по-ярко от сиянието на слънцето и ще царуват вечно с Христа, и ще се из­пълват е неизказаната Му слава, като пеят заедно е небесните чинове победна песен. И във вечното наслаждаване на блажения живот и на небесните бла­га те никога няма да усетят недостиг или лишение. Защото оттам, както е казано, ще се отдалечат вся­ка скръб и въздишка (Ис. 35:10 - според превода на седемдесетте). И ще пребъдват във вечна радост и в непрестанно ликуване, притежавайки без страх не­постижими и вечни блага.

Постоянно мисли и за едното, и за другото - през цялото време го дръж в ума си. И се старай, доколко­то е възможно, да избягваш едното - злото, предназ­начено за грешниците, и да търсиш другото - благо­то, приготвено за праведните. Така ще избегнеш и лукавите помисли, ако занимават ума ти“.

2.       Авва Илия каза: „За мен винаги са страшни три неща: часът, в който душата ми ще се раздели с тяло­то; часът, в който ще се явя пред Бога; и часът, в кой­то ще бъде произнесена присъдата ми“.

3. Старецът рече: „Ако би било възможно души­те на хората и след възкресението при второто Христо­во пришествие отново да излязат от телата, всички хора биха умрели от страх, скръб и изумление. А и възмож­но ли е да понесеш това да видиш как небесата се раз­тварят и Бог се явява в негодуванието и гнева Си, и с Него се спускат безчислени войнства небесни сили, а цялото човечество се събира на едно място? Нека да живеем, като винаги имаме това в мислите си. Защо­то именно пред този Съдия и ще застанем и ще дадем отговор за това, как сме живели“.

3.       Един ревностен брат дойде отдалеч на Синайската планина и остана да живее там в малка ки­лия. И първия ден след пристигането си намери мал­ка дъсчица, на която беше написано от брат, живял някога там: „Аз съм Мойсей, живея при Теодор и пре­минавам времето на изпитание“. И ето, той я прибра и всеки ден, като я поставяше пред очите си, питаше написалия я, сякаш той беше до него:

- В кой свят или място си? И къде е ръката, на­писала това?

Като правеше така всеки ден и си спомняше за смъртта, той пребиваваше в плач. А ръкоделието му беше да преписва книги. И макар да беше получил от братята хартия и поръчки за преписи, така и умря, без да препише нищо за никого. А на хартията на все­ки от тях беше написал само: „Простете ми, господа­ри и братя мои! Но бях малко зает с един човек и поради това не успях да напиша нищо за вас“.

4.       Един старец се отби при един от отците, които живееха в Раита, и му казва:

-     Авва, когато пращам на послушание брата, който е при мен, се вълнувам, особено ако се мръква.

-     А пък аз - отвърна той, - когато пращам пос­лушника си за нещо нужно, сядам пред вратата и гле­дам. И когато помисълът ми каже: „Кога ще се вър­не братът?“, отговарям на помисъла: „Ами ако ня­кой брат, тоест ангел, го изпревари и дойде и ме от­веде при Господа, какво ще стане?“ И така всеки ден седя пред вратата, мисля за греховете си и плача, като си казвам: „Кой ли брат ще дойде пръв - този, който е долу, или онзи, който е горе?“.

И старецът се съкруши, тръгна си и след това постъпваше по примера на отеца.

5.       Един старец живееше в Раита и ето какво му беше заниманието. Постоянно живееше в килията си, навел глава в размисъл, а от време на време покла­щаше глава и въздишайки, казваше:

-     Какво ще стане?

След това млъкваше за кратко и пак повтаряше по същия начин същите думи. Заедно с това плетеше въжета и така прекара всичките си дни, като скърбе­ше за смъртта си.

 

Категория: Други
Прочетен: 204 Коментари: 0 Гласове: 0
Категория: Други
Прочетен: 242 Коментари: 0 Гласове: 0
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 962097
Постинги: 2562
Коментари: 0
Гласове: 786
Календар
«  Юни, 2017  >>
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930