Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
ПРАВОСЛАВНИ ЧЕТИВА
Автор: savaarhimandrit Категория: Други
Прочетен: 1765142 Постинги: 3823 Коментари: 0
Постинги в блога от 19.06.2017 г.
 
БОЖИЕ ВРАЗУМЛЕНИЕ НА АРХИТЕКТИТЕ

Като започнал материалното обновяване на Черноречкия манастир (Сърбия), тогавашния настоятел, Артемий Радославлевич, поканил експерти от института за закрила на паметниците на културата в Кралево, да дойдат и видят в какво състояние е манастира, и въз основа на това да одобрят и отпуснат необходимите средства за неговото  обновяване. Поканата била приета и скоро в Черна Река пристигнал архитекта Велко. След като разгледал манастирските обекти, констатирал, че е необходимо обновление. Своята констатация Велко съобщил на събралите се в трапезарията манастирски братя, казвайки, че техния манастир е от изключително историческо и културно значение, и обновлението е необходимо, ала института няма достатъчно средства. Затова трябва да се каже, че влагат в приоритетите, а те са Студеница, Грачаница, Дечани и други… Тъкмо изрекъл последните думи на своето разсъждение, от тавана се откъртило голямо парче мазилка и паднало на масата, която била на няколко сантиметра пред говорещия. Петдесет килограмовото парче мазилка ударило масата, а чашката с кафе, която стояла пред Велко се пръснала на парченца. Ударът в масата бил тъй силен, че всички онемели от страх и удивени от тази неочаквана случка. За щастие от присъстващите нямало пострадали.

            При обсъждането (в института) за разпределение на средствата, мнозина се застъпвали за спазване на утвърдените приоритети. Думата взел Велко и разказал за чудния случай от неговия престой в Черноречкия манастир. От разказа му, всички разбрали знака на св. Петър, че трябва се обнови манастира, и единодушно включили Черна Река в приоритетите. Института по-късно извършил доста работа по реставрацията и обновяването на манастира, което дало възможност за нормален живот на братята на манастира, които по-късно, по Божий промисъл, и молитвите на св. Петър, да направят (манастира) духовно огнище за цялата Рашко - Призренска епархия.

Категория: Други
Прочетен: 444 Коментари: 0 Гласове: 0
  

ГЛАВА 7

За това, че при смъртта душите на добродетелните хора се разделят с тялото често утешени от някакво божествено осеняване

1.    От Григорий Двоеслов

В околностите на Нурсия (градче в централна Италия) имаше един презвитер. Той пасеше повере­ната му Църква с преголям страх Божий. От часа на ръкополагането си продължаваше да обича съпруга­та си като сестра, но се пазеше от нея като от враг - никога и по никакъв повод не си позволяваше дори да я докосне и напълно беше прекратил съпружеско­то общение с нея. Защото светите мъже, освен всич­ки други добродетели, притежават и следното ка­чество: не само се отдалечават от всичко неподобаващо, но често отхвърлят и онова, което е позволено. Така и този мъж, за да не би жената да се окаже по­вод за някакво падение, не и позволяваше да му слу­жи, дори и да се налагаше.

Така той изживя целия си живот и достигна до дълбока старост. А четирийсет години след хиротонията си изпадна в силна треска и беше на умиране. Щом забеляза, че всичките му членове вече са без­жизнени и той е близо до смъртта, съпругата му се наведе към лицето му, за да чуе дали още е жив и дали диша. Презвитерът почувства това. И макар че самият едва да дишаше, но, видимо вдъхновен от си­лата на Духа, събра сили и рече:

-     Отдръпни се от мен, жено. Огънят още не е угаснал, прибери сламата.

Тя се отдръпна назад, а той, внезапно усетил при­лив на сили, започна радостно да вика:

-     Добре дошли, господари мои, добре дошли! За какво удостоихте недостойния си раб с посещението си? Вече идвам! Благодаря ви, благодаря! - и през цялото време повтаряше тези думи.

Познатите, които бяха там, като чуха това, попи­таха:

-     Какво става с теб?

-     Нима не виждате - им казва той във възторг, - нима не виждате, че светите апостоли дойдоха тук? Вижте, та това са блажените Петър и Павел, първо- върховните апостоли!

И като се обърна отново към другата страна, каза:

-     Това е всичко, идвам! - и с тези думи издъхна.

Така той видя очи в очи апостолите и сам засви­детелства, че тръгва с тях. Оттук се вижда какво се случва с праведниците по Божието човеколюбие - умирайки, те съзерцават във видение някой светия, та на прага на сигурната смърт да не се боят от мъки.

А когато тези, на които те са станали съпричастни, се явят на вътрешния им помисъл, те се избавят от оковите на плътта без страх и болка.

2.    Същото, както узнах, се случило и с Проб, епископ на Реата (древен град в Италия). В края на живота му го поразила тежка болест. Бащата на Проб, Максим, изпратил хора по цялата област, за да по­търсят лекари - и ги молел да помогнат на болния, доколкото е възможно. Събрали се много лекари, но когато проверили пулса на болния и го прегледали, само признали, че смъртта ще настъпи скоро. А вре­мето напредвало и настъпил часът за закуска. За бол­ния епископ удобството на гостите било по-важно от собственото му благополучие. Той поканил лекарите заедно с баща си, уважаван старец, да се качат в горната зала на епископския дом и да похапнат малко. Всички отишли на горния етаж да закусят, а при епископа оставили едно благочестиво момче (този човек е жив и до днес).

Докато било край одъра на епископа, момчето изведнъж видяло, че при него влизат мъже в белоснежни одежди и сиянието на лицата им затъмнявало дори блясъка на дрехите им. Смаяно от сияние­то и блясъка, момчето извикало:

-      Кои са тези?

От вика на момчето епископ Проб се събудил. Видял влизащите мъже, познал ги и го обзела радост.

-      Не бой се, не бой се - започнал да успокоява той момчето. - Светите мъченици Ювеналий и Елевтерий са дошли при мен.

Но момчето, нямайки сили да понесе сиянието на лицата им, побягнало и разказало на бащата на епископа и на лекарите какво видяло. Всички ведна­га се завтекли надолу и видели, че епископът вече е починал. Очевидно, тези, чийто вид така поразил момчето, го били взели със себе си.

3.    Има и друго, което трябва да бъде споменато. Често, когато избрани души излизат от тялото, на небесата се чува похвала за тях - та душите, като я слушат, да се радват и разлъката с тялото да не им тежи.

А за това, което искам да разкажа сега, вече спо­менах в беседите върху Евангелието. В галерията при входа на църквата „Свети Климент“ обикновено ле­жеше един човек на име Сервул. Мисля, че и ти го познаваш. Та този човек може и да се нуждаеше от средства за живот, но беше приказно богат на добродетели. Дългогодишно заболяване беше обездвижило тялото му. И доколкото го помня, той остана па­рализиран до края на живота си и не можеше нито да се изправи, нито да седне, нито дори да си помръдне ръката или крака.

Имаше майка и брат, които се грижеха за него. А онова, което получаваше като милостиня, чрез ръце­те на майка си и на брат си отново раздаваше за ми­лостиня. Беше напълно неграмотен, но си купуваше книгите на Свещеното Писание. И като приемаше за нощуване някой благочестив човек, настоятелно го молеше да почете в негово присъствие. Така с полза за себе си изучи, доколкото успя, Свещеното Писа­ние, макар изобщо да не умееше да чете. А болката винаги понасяше с благодарност и прекарваше дните и нощите в славословене на Бога.

И когато накрая дойде времето да получи награ­да за търпението си, най-напред болката в тялото му се прекрати. А щом почувствал приближаването на смъртта, помолил хората, които стояли край него, да пеят заедно с него псалмопение към Бога, докато ду­шата му чака излизането си от тялото. Така, вече уми­райки, той им пригласял - и внезапно спрял пеещи­те е уплашен вик:

- Стойте! Нима не чувате, как отвръщат небесни­те хорове?

И докато слушал внимателно хоровете, които сърцето му чувало, светата му душа се разделила с оковите на тялото.

След излизането на душата му цялото място се изпълнило с такова благоухание, че всички присъст­ващи го усещали. От това явно личало, че небесните ликове са приели тази душа. И наистина, един от на­шите монаси лично беше там. Той е жив и до днес. Той с плач свидетелстваше, че ароматът на благоуха­нието останал във въздуха, докато тялото на покой­ника не било предадено на земята.

4.    Имаше и една жена на име Редемпта. Тя прие свещен монашески образ, а живееше в град Рим. Имаше две ученички, едната от които се казваше Ромила. Трите жени живееха в един дом и богатееха с благонравие, а временния живот прекарваха в бед­ност. Ромила превъзхождаше съученичката си по го­леми дарове на добродетели. Отличаваше се с удиви­телно търпение, дълбоко послушание, строго пазене на устата си, любов към мълчанието и усърдие в мо­литвата.

Но на хората може да им изглежда, че някой чо­век е съвършен, а в очите на Твореца все още нещо да не му достига. Така и недобре шлифованите печа­ти понякога изглеждат на непосветените хора завър­шени и те ги хвалят. Но гравьорът, макар да чува похвалите, не спира дотук; шлифова ги ту с камък, ту с кожа и довежда образа до съвършенство. Творецът на всичко приготви нещо подобно и за Ромила - тя се разболя от телесна болест, която лекарите нари­чат паралич, и прекара много години неподвижна на легло. Но и бичът на недъга не я хвърли в малоду­шие, напротив, от това духовната и сила само укреп­на. Тя стана толкова силна в молитвата, колкото без­помощна беше тялом, и молитвата и беше непрестан­на. Една нощ повикала при себе си наставничката си - вече споменатата Редемпта, и съученичката си. Когато настъпила полунощ, те стоели до леглото и изведнъж от небесата се спуснала ярка светлина, ко­ято изпълнила цялата килия. Сиянието било толко­ва силно, че сърцата на стоящите се изпълнили със страх, а членовете им се вцепенили, както те самите разказваха по-късно. И докато стоели така зашеме­тени, се чул голям шум, сякаш влизало голямо мно­жество народ, и вратата на килията започнала да скърца, без да може да побере всички влизащи. Но поради големия си страх и ярката светлина не могли да видят никого - и на двете жени им тъмнеело пред очите, а сиянието на светлината ги ослепявало. Впро­чем, едновременно със светлината можело да се по­чувства и аромат от дивно благоухание. И докато свет­лината всявала страх в душите им, благоуханието ги пленявало и привличало.

Жените не могли да изтърпят ярката светлина и Редемпта, която била до Ромила, цялата треперела. Ромила забелязала това и започнала да я утешава с ласкав глас:

- Не бой се, майко, още не умирам.

Докато говорела това, светлината постепенно угаснала, а благоуханието останало. И на втория, и даже на третия ден след това, когато и благоуханието отлетяло, все пак останал лек аромат. А на четвър­тото денонощие, през нощта, Ромила повикала наставничката си и я помолила да я причастят с Тя­лото Господне.

Щом се причастила, пред килията се появили два лика от пеещи. Пеели псалми. Както твърдяха настав­ничката на Ромила и другата ученичка, можело да се различат два вида гласове - пеели мъже и жени, като се редували. Така пред килията било извършено не­бесно славословие, а през това време святата душа на Ромила се освободила от телесните окови. И когато възхождала на небето, заедно с нея се възнасяли на­горе и ликовете от пеещи и пението се чувало вече отгоре, докато звуците не заглъхнали в далечината и ароматът на благоуханията не изчезнал.

5.  Но често, за да утеши напускащата тялото душа, и се явява и Сам Живоначалникът и Въздаятелят за земните ни дела. Споменах за това и на друго място, разказвайки за леля ми Тарсила. Тя живееше с двете си племеннички и отдаваше всичките си сили на непрестанната молитва и уединението. И поради го­лямото си въздържание скоро израсна в светостта. Прадядо ми Феликс, някогашен патриарх на Римска­та Църква, и се явил във видение. Показал и една обител, сияеща с вечна светлина, и казал:

-      Чакам те в тази обител на светлината.

Разболя се от огница и смъртта и наближи. А има

такъв обичай - когато умират благороден мъж или жена, мнозина идват да утешат роднините. И в часа на смъртта и много мъже и жени се събраха край постелята и.

Болната внезапно погледна нагоре и видя идещия Иисус. И с голямо усилие на душата започна да гово­ри на висок глас на присъстващите:

-      Отдръпнете се, отдръпнете се, Иисус идва!

И вече не отделяше взор от Този, Който им се яви, докато душата и не напусна тялото. И се разля такъв аромат от благоухания, че всички, които бяха там, можеха ясно да почувстват - там присъстваше Този, Който е източникът на всяко благоухание. После съблякоха тялото и, за да го умият съгласно обичая, който се извършва над починали. И се оказа, че кожата на коленете и лактите и беше много загру­бяла от постоянната молитва и поклони. Така умряла­та плът разкри с какво беше зает приживе духът.

6.  Имаше и едно малко момиче на име Муза. Брат и Проб, благочестив човек, ми разказа, че една нощ Богородица и Приснодева Мария и се явила във ви­дение. Показала на момичето нейни връстнички, също такива момичета. Муза искала да се приближи до тях, но не смеела. И тогава Богородица я попита­ла, дали иска да бъде заедно е тези момичета в Ней­ната свита. Муза казала, че много иска. Тогава Бого­родица и заръчала да не лудува, да не върши глупости и даже доколкото е възможно да не се смее и да не играе. „Тогава - рекла Тя, - можеш да бъдеш увере­на, че след трийсет дни ще бъдеш в свитата Ми заед­но с момичетата, които видя“.

От тогава момичето напълно се променило по характер и изоставило цялото детско лекомислие. Щом забелязали внезапната промяна, родителите е удивление го попитали защо се е променило така. И момичето разказало, че Богородица, Която видяло през нощта, му заръчала така. А освен това им казало в кой ден се готви да отиде в свитата И.

На двайсет и петия ден я втресло силно. А на трий­сетия, когато наближило времето на смъртта и, тя отново видяла Богородица. Божията Майка дошла при Муза със същите момичета, които видяла по-рано, и я повикала при Себе Си. Тогава, като се изчервила цялата, тя е тих глас И отговорила:

- Идвам, Господарке, вече идвам! - и при тези думи издъхнала.

7.    Ще ти разкажа и какво се случи с уважаемия отец Стефан. Той живееше в крайно нестяжание, не беше злопаметен и винаги пребъдваше в молитва. Ще спомена само за една негова постъпка, за да можеш от това да разбереш и останалото. Веднъж ожъна житото, което сам беше посял, и го откара на харма­на. За него и учениците му това беше единствената храна за цяла година. Но някакъв човек по действие на дявола запали огън и го изгори. Друг забеляза това и обади на Божия слуга. При това изрази съчувствие:

-      Бедният отец Стефан, на него ли трябваше да се случи такова нещо!

Но той със спокойно лице и светъл поглед му от­говори:

-     Беден е оня, който извърши това, а с мен какво се е случило?

Оттук можеш да придобиеш представа колко ви­сок и силен беше разумът му. Човекът загуби цялата си прехрана за една година и при това остана спокоен и безгрижен, и дори скърби повече за самия греш­ник, отколкото за своята загуба!

И ето, когато отец Стефан беше на смъртно лег­ло, дойдоха мнозина, та при излизането на светата му душа да поверят и своите души на нейните молит­ви. И когато стояха покрай постелята му, едни видяха как влизат ангели, но не можаха да кажат нищо. А други нищо не видяха, но дълбок страх обзе душите им. И тогава всички - и които видяха, и които не ви­дяха - избягаха със страх. Никой не дръзна да остане, когато светата душа излизаше от тялото. Никой смър­тен не можеше да понесе излизането и. Оттук ясно личеше кои бяха тези, които приеха излязлата душа.

8. Освен това, нека ти е известно, че светостта на душата невинаги личи при излизането и, а се проявя­ва напълно след смъртта. Така и светите мъченици претърпяха много жестокости от неверници, а чрез светите си мощи всеки ден просияват със знамения и чудеса. Но се случва и обратното - още преди кончината Всемогъщият Господ да укрепи плахия разум с откровения, та човек, когато умира, да не се бои от нищо.

С мен в манастира живееше един брат на име Антоний. Заради радостта, която ни чака в небесно­то отечество, се подвизаваше във всекидневен плач и непрестанна скръб. Изучаваше с искрена ревност и търпение свещените книги. Търсеше в тях не думи на знание, а плач и съкрушение на духа - чрез тях разу­мът му се извисяваше, изоставяйки земното, и пре­бъдваше чрез съзерцание в небесното отечество.

И ето, в нощно видение му беше казано:

-      Бъди готов, Господ нареди да те вземем.

Той отговори, че още не се е подготвил както тряб­ва, за да тръгне. И в същия час чу оправданието си:

-      Ако говориш за греховете си, те вече са ти простени.

Като чу това, го обзе силен страх и уплаха. Но следващата нощ му бяха казани същите думи. А след пет дни изпадна в треска и при всеобща молитва и плач с радост отиде при Господа.

9.    Имаше и един друг брат в манастира, казваше се Мерул. Отличаваше се с дълбоко съкрушение и милосърдие, а що се отнася до молитвата, тя никога не слизаше от устата му, освен по време на хранене и сън. В нощно видение му беше явено, че сякаш от небесата венец от бели цветя се спуска над главата му. Скоро го порази телесна болест и той почина без смущение и в спокойствие на духа. А след четиринайсет години днешният игумен на манастира Петър реши да му направи паметник до гроба, където беше погребан. И докато работел там, както самият той казва, от паметника излизало такова благоухание, сякаш там бил събран ароматът на всички цветя. Така че онова, което покойният беше видял в нощно виде­ние, наяве се оказа истина.

 

 

 

 

Категория: Други
Прочетен: 281 Коментари: 0 Гласове: 0
 
1.    От свети Максим


Бог и Словото на Бога и Отца стана Син човечески и Човек, за да направи човеците богове и сино­ве Божии. И вярваме, че ще станем такива там, къде­то сега Сам Христос, по-горе от всички небеса, като Глава на цялото Тяло стана Ходатай за нас пред Отца. Защото в сонма на спасените богове Бог ще стои посред тях (вж. Пс. 81:1), давайки на всеки неговата мяра небесно блаженство, и между Него и достойни­те няма да има междина в пространството. И едни казват, че Царството Небесно ще бъде начинът на живот на небесата на достойните; други - че то ще бъде ангелоподобното състояние на спасилите се; а трети - че това ще бъде лицезрение на самата красо­та на Божеството и ще го придобият тези, които но­сят в себе си образа на небесното. А според мен и трите мнения са в съответствие с истината. Защото на всеки ще бъде дадена благодат в съответствие с това как и доколко е бил праведен

Категория: Други
Прочетен: 336 Коментари: 0 Гласове: 1
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 1765142
Постинги: 3823
Коментари: 0
Гласове: 964
Календар
«  Юни, 2017  >>
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930