БОЖИЕ ВРАЗУМЛЕНИЕ НА АРХИТЕКТИТЕ
Като започнал материалното обновяване на Черноречкия манастир (Сърбия), тогавашния настоятел, Артемий Радославлевич, поканил експерти от института за закрила на паметниците на културата в Кралево, да дойдат и видят в какво състояние е манастира, и въз основа на това да одобрят и отпуснат необходимите средства за неговото обновяване. Поканата била приета и скоро в Черна Река пристигнал архитекта Велко. След като разгледал манастирските обекти, констатирал, че е необходимо обновление. Своята констатация Велко съобщил на събралите се в трапезарията манастирски братя, казвайки, че техния манастир е от изключително историческо и културно значение, и обновлението е необходимо, ала института няма достатъчно средства. Затова трябва да се каже, че влагат в приоритетите, а те са Студеница, Грачаница, Дечани и други… Тъкмо изрекъл последните думи на своето разсъждение, от тавана се откъртило голямо парче мазилка и паднало на масата, която била на няколко сантиметра пред говорещия. Петдесет килограмовото парче мазилка ударило масата, а чашката с кафе, която стояла пред Велко се пръснала на парченца. Ударът в масата бил тъй силен, че всички онемели от страх и удивени от тази неочаквана случка. За щастие от присъстващите нямало пострадали.
При обсъждането (в института) за разпределение на средствата, мнозина се застъпвали за спазване на утвърдените приоритети. Думата взел Велко и разказал за чудния случай от неговия престой в Черноречкия манастир. От разказа му, всички разбрали знака на св. Петър, че трябва се обнови манастира, и единодушно включили Черна Река в приоритетите. Института по-късно извършил доста работа по реставрацията и обновяването на манастира, което дало възможност за нормален живот на братята на манастира, които по-късно, по Божий промисъл, и молитвите на св. Петър, да направят (манастира) духовно огнище за цялата Рашко - Призренска епархия.
ГЛАВА 7
За това, че при смъртта душите на добродетелните хора се разделят с тялото често утешени от някакво божествено осеняване
1. От Григорий Двоеслов
В околностите на Нурсия (градче в централна Италия) имаше един презвитер. Той пасеше поверената му Църква с преголям страх Божий. От часа на ръкополагането си продължаваше да обича съпругата си като сестра, но се пазеше от нея като от враг - никога и по никакъв повод не си позволяваше дори да я докосне и напълно беше прекратил съпружеското общение с нея. Защото светите мъже, освен всички други добродетели, притежават и следното качество: не само се отдалечават от всичко неподобаващо, но често отхвърлят и онова, което е позволено. Така и този мъж, за да не би жената да се окаже повод за някакво падение, не и позволяваше да му служи, дори и да се налагаше.
Така той изживя целия си живот и достигна до дълбока старост. А четирийсет години след хиротонията си изпадна в силна треска и беше на умиране. Щом забеляза, че всичките му членове вече са безжизнени и той е близо до смъртта, съпругата му се наведе към лицето му, за да чуе дали още е жив и дали диша. Презвитерът почувства това. И макар че самият едва да дишаше, но, видимо вдъхновен от силата на Духа, събра сили и рече:
- Отдръпни се от мен, жено. Огънят още не е угаснал, прибери сламата.
Тя се отдръпна назад, а той, внезапно усетил прилив на сили, започна радостно да вика:
- Добре дошли, господари мои, добре дошли! За какво удостоихте недостойния си раб с посещението си? Вече идвам! Благодаря ви, благодаря! - и през цялото време повтаряше тези думи.
Познатите, които бяха там, като чуха това, попитаха:
- Какво става с теб?
- Нима не виждате - им казва той във възторг, - нима не виждате, че светите апостоли дойдоха тук? Вижте, та това са блажените Петър и Павел, първо- върховните апостоли!
И като се обърна отново към другата страна, каза:
- Това е всичко, идвам! - и с тези думи издъхна.
Така той видя очи в очи апостолите и сам засвидетелства, че тръгва с тях. Оттук се вижда какво се случва с праведниците по Божието човеколюбие - умирайки, те съзерцават във видение някой светия, та на прага на сигурната смърт да не се боят от мъки.
А когато тези, на които те са станали съпричастни, се явят на вътрешния им помисъл, те се избавят от оковите на плътта без страх и болка.
2. Същото, както узнах, се случило и с Проб, епископ на Реата (древен град в Италия). В края на живота му го поразила тежка болест. Бащата на Проб, Максим, изпратил хора по цялата област, за да потърсят лекари - и ги молел да помогнат на болния, доколкото е възможно. Събрали се много лекари, но когато проверили пулса на болния и го прегледали, само признали, че смъртта ще настъпи скоро. А времето напредвало и настъпил часът за закуска. За болния епископ удобството на гостите било по-важно от собственото му благополучие. Той поканил лекарите заедно с баща си, уважаван старец, да се качат в горната зала на епископския дом и да похапнат малко. Всички отишли на горния етаж да закусят, а при епископа оставили едно благочестиво момче (този човек е жив и до днес).
Докато било край одъра на епископа, момчето изведнъж видяло, че при него влизат мъже в белоснежни одежди и сиянието на лицата им затъмнявало дори блясъка на дрехите им. Смаяно от сиянието и блясъка, момчето извикало:
- Кои са тези?
От вика на момчето епископ Проб се събудил. Видял влизащите мъже, познал ги и го обзела радост.
- Не бой се, не бой се - започнал да успокоява той момчето. - Светите мъченици Ювеналий и Елевтерий са дошли при мен.
Но момчето, нямайки сили да понесе сиянието на лицата им, побягнало и разказало на бащата на епископа и на лекарите какво видяло. Всички веднага се завтекли надолу и видели, че епископът вече е починал. Очевидно, тези, чийто вид така поразил момчето, го били взели със себе си.
3. Има и друго, което трябва да бъде споменато. Често, когато избрани души излизат от тялото, на небесата се чува похвала за тях - та душите, като я слушат, да се радват и разлъката с тялото да не им тежи.
А за това, което искам да разкажа сега, вече споменах в беседите върху Евангелието. В галерията при входа на църквата „Свети Климент“ обикновено лежеше един човек на име Сервул. Мисля, че и ти го познаваш. Та този човек може и да се нуждаеше от средства за живот, но беше приказно богат на добродетели. Дългогодишно заболяване беше обездвижило тялото му. И доколкото го помня, той остана парализиран до края на живота си и не можеше нито да се изправи, нито да седне, нито дори да си помръдне ръката или крака.
Имаше майка и брат, които се грижеха за него. А онова, което получаваше като милостиня, чрез ръцете на майка си и на брат си отново раздаваше за милостиня. Беше напълно неграмотен, но си купуваше книгите на Свещеното Писание. И като приемаше за нощуване някой благочестив човек, настоятелно го молеше да почете в негово присъствие. Така с полза за себе си изучи, доколкото успя, Свещеното Писание, макар изобщо да не умееше да чете. А болката винаги понасяше с благодарност и прекарваше дните и нощите в славословене на Бога.
И когато накрая дойде времето да получи награда за търпението си, най-напред болката в тялото му се прекрати. А щом почувствал приближаването на смъртта, помолил хората, които стояли край него, да пеят заедно с него псалмопение към Бога, докато душата му чака излизането си от тялото. Така, вече умирайки, той им пригласял - и внезапно спрял пеещите е уплашен вик:
- Стойте! Нима не чувате, как отвръщат небесните хорове?
И докато слушал внимателно хоровете, които сърцето му чувало, светата му душа се разделила с оковите на тялото.
След излизането на душата му цялото място се изпълнило с такова благоухание, че всички присъстващи го усещали. От това явно личало, че небесните ликове са приели тази душа. И наистина, един от нашите монаси лично беше там. Той е жив и до днес. Той с плач свидетелстваше, че ароматът на благоуханието останал във въздуха, докато тялото на покойника не било предадено на земята.
4. Имаше и една жена на име Редемпта. Тя прие свещен монашески образ, а живееше в град Рим. Имаше две ученички, едната от които се казваше Ромила. Трите жени живееха в един дом и богатееха с благонравие, а временния живот прекарваха в бедност. Ромила превъзхождаше съученичката си по големи дарове на добродетели. Отличаваше се с удивително търпение, дълбоко послушание, строго пазене на устата си, любов към мълчанието и усърдие в молитвата.
Но на хората може да им изглежда, че някой човек е съвършен, а в очите на Твореца все още нещо да не му достига. Така и недобре шлифованите печати понякога изглеждат на непосветените хора завършени и те ги хвалят. Но гравьорът, макар да чува похвалите, не спира дотук; шлифова ги ту с камък, ту с кожа и довежда образа до съвършенство. Творецът на всичко приготви нещо подобно и за Ромила - тя се разболя от телесна болест, която лекарите наричат паралич, и прекара много години неподвижна на легло. Но и бичът на недъга не я хвърли в малодушие, напротив, от това духовната и сила само укрепна. Тя стана толкова силна в молитвата, колкото безпомощна беше тялом, и молитвата и беше непрестанна. Една нощ повикала при себе си наставничката си - вече споменатата Редемпта, и съученичката си. Когато настъпила полунощ, те стоели до леглото и изведнъж от небесата се спуснала ярка светлина, която изпълнила цялата килия. Сиянието било толкова силно, че сърцата на стоящите се изпълнили със страх, а членовете им се вцепенили, както те самите разказваха по-късно. И докато стоели така зашеметени, се чул голям шум, сякаш влизало голямо множество народ, и вратата на килията започнала да скърца, без да може да побере всички влизащи. Но поради големия си страх и ярката светлина не могли да видят никого - и на двете жени им тъмнеело пред очите, а сиянието на светлината ги ослепявало. Впрочем, едновременно със светлината можело да се почувства и аромат от дивно благоухание. И докато светлината всявала страх в душите им, благоуханието ги пленявало и привличало.
Жените не могли да изтърпят ярката светлина и Редемпта, която била до Ромила, цялата треперела. Ромила забелязала това и започнала да я утешава с ласкав глас:
- Не бой се, майко, още не умирам.
Докато говорела това, светлината постепенно угаснала, а благоуханието останало. И на втория, и даже на третия ден след това, когато и благоуханието отлетяло, все пак останал лек аромат. А на четвъртото денонощие, през нощта, Ромила повикала наставничката си и я помолила да я причастят с Тялото Господне.
Щом се причастила, пред килията се появили два лика от пеещи. Пеели псалми. Както твърдяха наставничката на Ромила и другата ученичка, можело да се различат два вида гласове - пеели мъже и жени, като се редували. Така пред килията било извършено небесно славословие, а през това време святата душа на Ромила се освободила от телесните окови. И когато възхождала на небето, заедно с нея се възнасяли нагоре и ликовете от пеещи и пението се чувало вече отгоре, докато звуците не заглъхнали в далечината и ароматът на благоуханията не изчезнал.
5. Но често, за да утеши напускащата тялото душа, и се явява и Сам Живоначалникът и Въздаятелят за земните ни дела. Споменах за това и на друго място, разказвайки за леля ми Тарсила. Тя живееше с двете си племеннички и отдаваше всичките си сили на непрестанната молитва и уединението. И поради голямото си въздържание скоро израсна в светостта. Прадядо ми Феликс, някогашен патриарх на Римската Църква, и се явил във видение. Показал и една обител, сияеща с вечна светлина, и казал:
- Чакам те в тази обител на светлината.
Разболя се от огница и смъртта и наближи. А има
такъв обичай - когато умират благороден мъж или жена, мнозина идват да утешат роднините. И в часа на смъртта и много мъже и жени се събраха край постелята и.
Болната внезапно погледна нагоре и видя идещия Иисус. И с голямо усилие на душата започна да говори на висок глас на присъстващите:
- Отдръпнете се, отдръпнете се, Иисус идва!
И вече не отделяше взор от Този, Който им се яви, докато душата и не напусна тялото. И се разля такъв аромат от благоухания, че всички, които бяха там, можеха ясно да почувстват - там присъстваше Този, Който е източникът на всяко благоухание. После съблякоха тялото и, за да го умият съгласно обичая, който се извършва над починали. И се оказа, че кожата на коленете и лактите и беше много загрубяла от постоянната молитва и поклони. Така умрялата плът разкри с какво беше зает приживе духът.
6. Имаше и едно малко момиче на име Муза. Брат и Проб, благочестив човек, ми разказа, че една нощ Богородица и Приснодева Мария и се явила във видение. Показала на момичето нейни връстнички, също такива момичета. Муза искала да се приближи до тях, но не смеела. И тогава Богородица я попитала, дали иска да бъде заедно е тези момичета в Нейната свита. Муза казала, че много иска. Тогава Богородица и заръчала да не лудува, да не върши глупости и даже доколкото е възможно да не се смее и да не играе. „Тогава - рекла Тя, - можеш да бъдеш уверена, че след трийсет дни ще бъдеш в свитата Ми заедно с момичетата, които видя“.
От тогава момичето напълно се променило по характер и изоставило цялото детско лекомислие. Щом забелязали внезапната промяна, родителите е удивление го попитали защо се е променило така. И момичето разказало, че Богородица, Която видяло през нощта, му заръчала така. А освен това им казало в кой ден се готви да отиде в свитата И.
На двайсет и петия ден я втресло силно. А на трийсетия, когато наближило времето на смъртта и, тя отново видяла Богородица. Божията Майка дошла при Муза със същите момичета, които видяла по-рано, и я повикала при Себе Си. Тогава, като се изчервила цялата, тя е тих глас И отговорила:
- Идвам, Господарке, вече идвам! - и при тези думи издъхнала.
7. Ще ти разкажа и какво се случи с уважаемия отец Стефан. Той живееше в крайно нестяжание, не беше злопаметен и винаги пребъдваше в молитва. Ще спомена само за една негова постъпка, за да можеш от това да разбереш и останалото. Веднъж ожъна житото, което сам беше посял, и го откара на хармана. За него и учениците му това беше единствената храна за цяла година. Но някакъв човек по действие на дявола запали огън и го изгори. Друг забеляза това и обади на Божия слуга. При това изрази съчувствие:
- Бедният отец Стефан, на него ли трябваше да се случи такова нещо!
Но той със спокойно лице и светъл поглед му отговори:
- Беден е оня, който извърши това, а с мен какво се е случило?
Оттук можеш да придобиеш представа колко висок и силен беше разумът му. Човекът загуби цялата си прехрана за една година и при това остана спокоен и безгрижен, и дори скърби повече за самия грешник, отколкото за своята загуба!
И ето, когато отец Стефан беше на смъртно легло, дойдоха мнозина, та при излизането на светата му душа да поверят и своите души на нейните молитви. И когато стояха покрай постелята му, едни видяха как влизат ангели, но не можаха да кажат нищо. А други нищо не видяха, но дълбок страх обзе душите им. И тогава всички - и които видяха, и които не видяха - избягаха със страх. Никой не дръзна да остане, когато светата душа излизаше от тялото. Никой смъртен не можеше да понесе излизането и. Оттук ясно личеше кои бяха тези, които приеха излязлата душа.
8. Освен това, нека ти е известно, че светостта на душата невинаги личи при излизането и, а се проявява напълно след смъртта. Така и светите мъченици претърпяха много жестокости от неверници, а чрез светите си мощи всеки ден просияват със знамения и чудеса. Но се случва и обратното - още преди кончината Всемогъщият Господ да укрепи плахия разум с откровения, та човек, когато умира, да не се бои от нищо.
С мен в манастира живееше един брат на име Антоний. Заради радостта, която ни чака в небесното отечество, се подвизаваше във всекидневен плач и непрестанна скръб. Изучаваше с искрена ревност и търпение свещените книги. Търсеше в тях не думи на знание, а плач и съкрушение на духа - чрез тях разумът му се извисяваше, изоставяйки земното, и пребъдваше чрез съзерцание в небесното отечество.
И ето, в нощно видение му беше казано:
- Бъди готов, Господ нареди да те вземем.
Той отговори, че още не се е подготвил както трябва, за да тръгне. И в същия час чу оправданието си:
- Ако говориш за греховете си, те вече са ти простени.
Като чу това, го обзе силен страх и уплаха. Но следващата нощ му бяха казани същите думи. А след пет дни изпадна в треска и при всеобща молитва и плач с радост отиде при Господа.
9. Имаше и един друг брат в манастира, казваше се Мерул. Отличаваше се с дълбоко съкрушение и милосърдие, а що се отнася до молитвата, тя никога не слизаше от устата му, освен по време на хранене и сън. В нощно видение му беше явено, че сякаш от небесата венец от бели цветя се спуска над главата му. Скоро го порази телесна болест и той почина без смущение и в спокойствие на духа. А след четиринайсет години днешният игумен на манастира Петър реши да му направи паметник до гроба, където беше погребан. И докато работел там, както самият той казва, от паметника излизало такова благоухание, сякаш там бил събран ароматът на всички цветя. Така че онова, което покойният беше видял в нощно видение, наяве се оказа истина.
1. От свети Максим
Бог и Словото на Бога и Отца стана Син човечески и Човек, за да направи човеците богове и синове Божии. И вярваме, че ще станем такива там, където сега Сам Христос, по-горе от всички небеса, като Глава на цялото Тяло стана Ходатай за нас пред Отца. Защото в сонма на спасените богове Бог ще стои посред тях (вж. Пс. 81:1), давайки на всеки неговата мяра небесно блаженство, и между Него и достойните няма да има междина в пространството. И едни казват, че Царството Небесно ще бъде начинът на живот на небесата на достойните; други - че то ще бъде ангелоподобното състояние на спасилите се; а трети - че това ще бъде лицезрение на самата красота на Божеството и ще го придобият тези, които носят в себе си образа на небесното. А според мен и трите мнения са в съответствие с истината. Защото на всеки ще бъде дадена благодат в съответствие с това как и доколко е бил праведен