Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
ПРАВОСЛАВНИ ЧЕТИВА
Автор: savaarhimandrit Категория: Други
Прочетен: 1764702 Постинги: 3823 Коментари: 0
Постинги в блога от 20.06.2017 г.
  

СПАСЕНИЕ ОТ СИГУРНА СМЪРТ

 

През 1981 година, два автобуса с поклонници от Велика Плана на път за манастира Девич, свърнали и до Черноречкия манастир. Било тъмна дъждовна нощ. За да се стигне до манастира, трябвало със салове и лодки да се преплава през езерото „Газиводе“. Само най-укрепналите във вярата и любовта  към св. Петър се решили при това лошо време и слаба видимост да предприемат около 1 час път, пеша, колкото е от езерото до манастира. Тридесетте поклонници, които пристигнали в манастира, били чакани от о. Артемий с фенер в ръка, защото по него време в манастира още не бил прекаран ток. Един от пристигналите гости, по име Гвозден, попитал на манастирския двор : „Абе хора, къде е църквата?“. Един младеж, също гост на манастира, му показал с ръка надясно към църквата и казал: „Ей я там“. Без да знае, че през сухото корито на реката, на това място пропаст, има дървен мост, по който се влиза в манастирската църква, Гвозден бързо свил в тъмнината и пропускайки моста се сгромолясал в дълбокия, около седем метра, каньон. Чул се вик и настъпила тишина. Двама младежи от манастирските гости, взели фенер и се спуснали в каньона, очаквайки да намерят, разбито в огромните камъни, тялото на нещастния Гвозден. За удивление, той не само останал жив, а по него нямало и следи от нараняване, освен една малка драскотина на главата. Излязъл с помощта на двамата младежи от каньона, сам, бързо закрачил през моста за да благодари на св. Петър за милостта му. Тази нощ Гвозден прекарал в манастира, славословейки Бога и Неговия угодник, Петър Коришки чудотворец, а сутринта, след закуска, щастлив и благодарен, със своите спътници продължил пътуването си към Девич.

Категория: Други
Прочетен: 309 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 21.06.2017 10:13
 

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 7 ЮНИ

 

Разсъждение

 

Светиите имат твърде изострена съвест. Онова, което обикновените хора смятат за дребен грях, светиите го смятат за голямо престъпление. За авва Даниил се разказва, че три пъти са го залавяли разбойници и са го отвеждали в гората. Два пъти щастливо се спасявал от робство, а третия път, като искал да избяга, ударил с камък един от тях [от разбойниците], убил го и избягал. Това убийство легнало на съвестта му като тежко олово. В недоумение какво да стори, отишъл при Александрийския патриарх Тимотей, изповядал се и поискал съвет. Патриархът го утешил и го освободил от всякаква епитимия. Но неговата съвест го гризяла и той отишъл при папата в Рим. Папата му казал същото, каквото и патриарх Тимотей. Останал недоволен, Даниил посетил поред и останалите патриарси – в Цариград, Антиохия и Иерусалим – изповядайки се пред всички и търсейки съвет. Но не бил удовлетворен. Тогава се върнал в Александрия и се признал пред властите за убиец. Властта го арестувала. Като бил съден пред княза, Данаиил разказал всичко и помолил самият той да бъде убит, та да спаси душата си от вечния огън. Князът се зачудил на всичко това и му казал: „Иди си, отче, и се моли Богу за мене, па макар и още седем други да убиеш!“. Недоволен и от това, Даниил се решил да вземе един прокажен човек, отнесъл го в килията си и му служил до смъртта му, и когато онзи умрял, прибрал друг. Постъпил така и по този начин успокоил съвестта си.

 

БЕСЕДА за подражанието на мравката

 

Иди при мравката, ленивецо, виж нейната работа и бъди мъдър (Пртч. Сол. 6: 6).

 

Волята на Твореца, Който ни е пратил в този свят, е да се трудим, докато сме в света. Сам Господ Иисус е заповядал: Работете и бодърствайте! Той хвали онези, които умножават талантите, и осъжда ленивците, които заравят своите таланти. Своето време на земята той нарича служение и казва, че не е дошъл да му служат, а Той да служи. Той посочва за пример Своя небесен Отец и казва: Моят Отец досега работи и Аз работя. Ходете, докле имате светлината – заповядва на Своите ученици.                                                              О, страшен срам за човека е, когато му се посочва като пример на усърдие мравката – една безсловесна твар! Но щом човекът не умее да се поучи на усърдие от Бога, необходимо е да бъде пратен при мравката, та поне от нея да се поучи. Мравката работи през цялото лято и приготвя зимнина за себе си. Подготвяме ли се и ние, братя, зимнина, която ще отворим и покажем след смъртта? Да не застанем с празни ръце пред Онзи, Който с пълна ръка ни дава, докато сме в този живот! Леността е един от смъртните грехове. Защото умъртвява душата на човека. Ленивото тяло е гнездо на порока; ленивата душа е жилище на дявола.

Всесилни Господи, Който едновременно Си мир и покой, избави ни от пагубната леност и с Твоя Свят Дух ни укрепи за всяко дело за спасение на нашите души. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Категория: Други
Прочетен: 194 Коментари: 0 Гласове: 0

 2.    Из житието на свети Сава



     Един старец на име Антим, който дойде от Вита- ния, украси живота си с много трудове в Господа. Някак си се случи така, че си построи килия на от­въдния, източния бряг на реката, точно срещу кула­та, построена от блажения Сава. И след като прекара там трийсет години, малко преди кончината си беше споходен от някакъв недъг и легна на смъртно легло. Тогава дивният Сава, като видя, че старецът е изну­рен от болест и дълбока старост, реши да го премести в една от килиите близо до църквата, за да не им бъде на братята толкова трудно да го навестяват и да му служат. Така реши той, но старецът не направи това. Каза, че се уповава на Господа и ще умре там, където се беше поселил от самото начало.

Една нощ, наскоро след това, Сава стана преди началото на утринната служба. И му се стори, че ся­каш чува някакви стройни звучения, сякаш пеят мно­жество хора. Като си помисли, че братята пеят ут­ринните песнопения, той се учуди как са могли да започнат утренята не според обичая, без негово зна­ние. Тогава отиде бързо до храма и като видя, че вра­тата е добре заключена, се върна обратно и пак чу същите гласове. Те пееха много благозвучно, а думи­те бяха следните: Ще отида в дивно селение, дори до Божия дом, с радостния и славословен глас на праз­нуващото множество (Пс. 41:5 - според превода на седемдесетте).

Накрая, като разбра откъде се чува звукът на див­ните песнопения, той събуди килийника си и му на­реди да удари клепалото, за да свика братята. Щом се събраха заедно, Сава взе със себе си неколцина братя с кадилници и светилници и тръгна към килията на стареца, понеже именно оттам се чуваше пението. Но когато влязоха в килията, не завариха никого, освен самия старец, който вече беше починал. Тогава, като го облякоха с благоговение и извършиха всичко, кое­то се полага, погребаха светото му тяло.

 

Категория: Други
Прочетен: 200 Коментари: 0 Гласове: 0
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 1764702
Постинги: 3823
Коментари: 0
Гласове: 964
Календар
«  Юни, 2017  >>
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930