ИЗЦЕЛЕНИЕ. ЧУДО НА СВ.ПЕТЪР КОРИШКИ
На Възкресение, през 2004 година, в черноречкия манастир пристигнала на поклонение пред мощите на св. Петър, Неда Джукич, възрастна жена от близкото село Горни Ясеновец, която пред братята на манастира разказала следното: „На Рождество Христово, през 1999 година, сутринта, след ставане, изведнъж изгубих говор, и усетех телесна немощ. Предишния ден говорих нормално, занимавах се в къщи с ежедневните неща, и вечерта, напълно здрава, се оттеглих на почивка, надявайки се, сутринта, със своите домашни да празнуваме Рождество. С голям страх и в паника, от това, дето се случи неочаквано, с ръце правих знаци на близките си, търсейки помощ от тях. Веднага ме откараха в болницата в Косовска Митровица. Докторите безпомощно вдигаха рамене, не намирайки нито причината, нито лек за болестта ми. Там лежах десет дена, и след това, по собствено желание излязох от болницата в същото състояние, в каквото и влязох. Три дена си бях в къщи, и след това, заедно със сина ми, Радко Джукич, с дъщеря ми Стана (Лазаревич), и с роднината Радослав Джукич, дойдохме в Черна Река да търсим помощ от св. Петър. Пред мощите му ми прочетоха молитва за изцеление, след което си тръгнахме за в къщи, без никакви признаци на оздравяване. На третия ден сутринта почнах да говоря, макар и неразбираемо. През следващите три дена започнах да говоря все по-ясни, и силите ми постепенно се възвърнаха. На (след) третия ден всичко се нормализира, сякаш не е било. С благодарност към Бога и към свети Петър за чудесното изцеление, се захванах за къщната си работа.
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 9 ЮНИ
РАЗСЪЖДЕНИЕ
Ние съгрешаваме, ако смятаме за наше задължение да мразим онези, които и нашите сродници мразят. Тази омраза се прехвърля върху нас като някаква фамилна болест. Като приемаме любовта от своите сродници, ние наследяваме и омразата им. На тази слабост понякога са се поддавали и велики духовни исполини. Патриарх Теофил никак не обичал св. Иоан Златоуст, и до смъртта си останал негов върл противник. Св. Кирил, негов роднина и наследник на Александрийския престол, наследил и омразата му към светител Златоуст, и дълго я носил в себе си. Напразно св. Исидор Пелсуетски го съветвал да промени мнението си за Златоуст и да го впише в диптиха на светиите. Но Кирил не могъл да промени своето враждебно отношение. Тогава Пресвета Богородица, за чиято слава и чест толкова се борил Кирил против Несторий, се явила в едно видение, с множество ангели и с Иоан Златоуст - във велика слава. И Светата Пречиста помолила Златоуст да прости на Кирил, и двамата се прегърнали един друг и се целунали. Това видение напълно променило Кириловите чувства към Златоуст, и Кирил засрамено се каел, задето безразсъдно, мразил великия Божи светител Златоуст.
БЕСЕДА за онези, които обичат смъртта
Всички, които мене мразят, смърт обичат ( Пртч. Сол. 8, 35 )
Тъй казва Господ, Сътворителя на небето и земята, чрез Своя пророк. Който мрази Мъдростта Божия, мрази Бога, а който мрази Бога, какво му остава да обича друго, освен смъртта. Не е ли всичко извън Господа смърт? Слънцето и звездите, моретата и планините, животните и растенията - всичко това е мъртъв прах, облечен и оживотворен със силата Божия, със словото Божие, и с мъдростта Божия. Който не обича Бога, той не само Бога не обича, той не обича нищо, което е от Бога, т.е. нито красотата на звездите, нито реда в моретата и планините, нито живата сила, която е в животните и растенията. Който не обича Бога, той изключва и отдалечава Бога от природата. Тогава какво остава? Само мъртъв безвиден, и тъмен прах - само смъртта. Но и прахът е сътворен от Бога. Но и този прах, богомразецът трябва да върне на Бога, та и онова, което не е от Бога, т.е. смъртта, греха и дявола. Който не обича Бога, всъщност обича смъртта, греха и дявола. Всеки богомразец е играчка на дявола, плод на греха и храна за смъртта.
Ако мразим Тебе Господи на любовта, няма кого и какво да обичаме. Защото и онова, което обичаме е от Тебе. Безумен е онзи, който обича тъмнината, а мрази слънцето; и който обича капката вода, а мрази извора.
Вдъхни в нас животворна любов към Тебе, наш вселюбещ Господи. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
2. Из патерика
За авва Сисой разказваха, че когато умирал, а отците били край него, лицето му засияло и той рекъл:
- Ето, дойде авва Антоний.
А след известно време рекъл:
- Ето, дойде ликът на пророците.
И лицето му засияло още по-ярко и казал:
- Ето, дойде ликът на апостолите.
И сиянието на лицето му станало още по-силно и той сякаш разговарял с някого.
- С кого беседваш, отче? - го попитали старците.
- Ето, идат ангели - отговорил той, - да ме отведат, а аз ги моля да ме оставят още малко, за да принеса покаяние.
- Нима не си се покаял достатъчно, отче? - му казват старците.
- Наистина - отговорил той, - дори не зная дали съм поставил начало.
Тогава всички разбрали, че той е съвършен. И лицето му отново заблестяло като слънце, така че всички се изплашили. Но той им рекъл:
- Вижте - иде Господ и казва: „Донесете Ми избрания съсъд от пустинята“.
И тозчас аввата предал духа си. И сякаш блеснала мълния, а килията се изпълнила с благоухание.
