1. Из разказа за пътуванията на свети апостол Тома
Великият апостол Тома беше продаден заради Господа на търговеца Амван като роб, изкусен в строителството, и отиде заедно с него в Индия. И когато го въведоха при царя и го попитаха за знанията му, той потвърди, че е изкусен в строителството, и говори много по този въпрос. Тогава тези, които го слушаха, останаха с впечатлението, че той и на дело е също толкова добър в тази област, колкото и на думи, и царят му повери много пари, за да му построи някъде дворец. А Тома, щом получи грамадната сума, раздаде всичко на сиромасите. След известно време царят прати свои хора да видят постройката. Но като узна от пратените, че Тома дори не е започвал да строи, а е раздал всички пари на сиромасите, силно се разгневи и заповяда незабавно да го хванат и да го доведат вързан при него. Апостолът начаса беше заведен при царя и царят му казва:
- Построи ли ми дворец?
- Да - отговори той, - и то твърде красив.
- Хайде да идем да го видя - казва царят.
- През този живот - отговори апостолът, - няма да можеш да го видиш, но след заминаването ти оттук ще го видиш и ще му се радваш и наслаждаваш.
Цар Гундатор (именно така се казваше) счете това за подигравка. Но щом узна за скромния и беден живот на Тома, разбра, че няма да си върне парите. Тогава му измисли смърт според мярата на гнева си - след като го одере жив, да го хвърли в огъня.
Но Този, Който върши и преобразява всичко според светата Си воля, порази със смърт Гад, брата на цар Гундатор. Този Гад се беше разярил още повече от брат си заради случката с двореца и в ненавистта си към мнимия измамник подстрекаваше брат си да го накаже. Но внезапно почина и смъртта му стана спасение за апостола. Защото поради важността на единия в двореца забравиха за другия и се заеха с погребението на починалия.
И какво чудо извършва и тук Бог, Който желае не смъртта на грешника, а живота и обръщането му!
Ангели взеха душата на Гад и и́ показаха вечните обители на оня свят за спасените. Измежду всички обители душата на Гад беше привлечена най-силно от една, поради особената и красота, големина и великолепие. Тогава душата помоли съпровождащите я да и́ позволят да живее там, пък ако ще и да е в най- малката стаичка. Но ангелите отказаха, като казаха, че тази обител принадлежи на Гундатор, а му я е построил чужденецът Тома. Щом чу това, Гад започна горещо да моли да му позволят да се върне обратно и да купи имота от брат си.
И какво последва? На Този, на Чиято заповед се покорява всичко, Му беше угодно отново да върне човешката душа в тялото, та чрез възкресението му не само да избави от смърт апостола, но и да дари спасение на много души. И когато вече повиваха тялото на Гад в погребални савани, погребващите внезапно видяха, че в бездиханното тяло отново има живот. Ужасени, изтичаха и съобщиха на цар Гундатор за случилото се. А той, смаян, веднага се спусна към брат си. А брат му - о, чудо! - сякаш току-що събудил се, отвори уста, които бяха затворени от смъртта, и започна да го умолява:
- Братко, моля те, продай ми небесния си дворец - онзи, който християнинът Тома ти построи!
А царят, като чу думите му и разбра, че Тома е Божий пратеник и възвестява Самия Бог на истината и човеколюбието, и сам беше осенен от светлината на вярата и отговори на брат си:
- Не мога, братко, да ти дам този дворец, защото
не е тъй просто да бъде купен, а пък и самия мен скоро ще ме вземат оттук. Но ти оставям строителя му. По Божий промисъл той още е жив и ще ти построи също такъв дворец редом до моя.
И веднага нареди да доведат Тома, да го освободят от затвора и да му свалят оковите. И двамата братя паднаха в нозете му. Помолиха го да им прости оскърблението, което му бяха нанесли поради незнание, и да им разкаже за непознатия Бог и за Неговите заповеди - та занапред да живеят според заповедите Му и да придобият невидимите и вечни блага, чиито образи Гад беше удостоен да види.
Като чу това, апостолът беше поразен от дълбините на Промисъла и, както беше и редно, благодари на Бога. След това, след молитва и запознаване с вярата, ги кръсти в името на Отца и Сина, и Светия Дух, кръсти и безчислено множество други индийци, които бяха повярвали след чудото.
Настоятелят на черноречкия манастир, протосингел Николай, разказва: „Докараха с трактор едно неподвижно момиченце. Поставиха го да легне под раката с мощите на свети Петър Коришки, и малката заспа. Като се събуди беше напълно здрава, и пеша се тръгна за в къщи".
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 12 ЮНИ
РАЗСЪЖДЕНИЕ
Велико и чудно е тайнството на Причастието. Даже отшелниците и пустиножителите не са жадували за нищо, така както да получат възможност да приемат Свето Причастие. Св. Мария Египетска замолила св. Зосима да и донесе светите тайни на Иордан и да се причасти. Преподобни Пафнутий, връщайки се от при св. Онуфрий, видял в пустинята скромната обител на четирима младежи подвижници. Когато Пафнутий ги попитал дали и как се причастяват, те отговорили, че всяка събота и неделя ги посещава ангел Божий и им преподава Светото Причастие. Пафнутий останал до идващата събота и лично се уверил в това. Като се съмнало в събота, цялата онази обител се изпълнила с чудно, неописуемо благоухание, и когато всички те били на молитва, ангел Божий, във вид на прекрасен момък, светъл като мълния, се появил с Пречистите Тайни. Пафнутий се изплашил и от страх паднал на земята. Но те го вдигнали и довели пред ангела, и заедно с него се причастили от ангелските ръце. И св. Онуфрий по неговото собствено свидетелство, се причастявал от ангелски ръце, както и много други отшелници и пустиножители. Съвсем, значи, погрешно е да се мисли, че отшелниците и пустиножителите не са се причастявали. Бог, който промислял за тяхната телесна прехрана, не ги е оставял без животворящата храна на Тялото и Кръвта на Христа Господа.
БЕСЕДА за двореца и колибата
Къщата на беззаконните ще се съсипе, а жилището на праведните ще процъфти (Пртч. Сол. 14, 11)
Иродовия дворец лежи във развалини, а пещерата на Витлеемския Младенец стои. Короните на кесарите са изгубени, а костите на мъчениците са запазени. Палатите на езическите царе, са се превърнали в купчини от камъни и пръст, а пещерите на постниците са се разраснали в прекрасни храмове. Златните идоли са се разпаднали на нищо, а веригите на апостол Петър се пазят като светиня. Силната римска държава сега е само една легенда за мъртвец, докато християнската колиба, Светата Църква, днес е най-силната държава на света. Къде са евреите богоубийци? Пръснати са по света. Къде са силните римляни? В гроба. Къде е силата на кръвожадния Нерон? Къде е силата на злия Диоклитиан и на подлия Максимиан? Къде е успехът на Иулиан богоотстъпника? Къде са високите кули? Там дето е и Вавилонската кула - под праха и пепелта, под срама и проклятието. Идете по всички градове и разпитайте, колко са разрушените безбожни жилища? И колко колиби на праведниците са се разраснали в прекрасни жилища? Върху правдата, братя, са поставени небето и земята, върху непоклатната Божия правда. Затова всички безбожни дела са като надут мехур, който се пука и ходилата на преминавщите го тъпчат. е фараоновите и вавилонските дворци са като спукан мехур, а шатрата на праведния Авраам се зеленее и цъфти във вечността. О, братя мои, как всесилна и вечна е правдата, и как шумна и преминаваща като буря в летен ден е неправдата.
О, Праведни Господи, колко Си величествен и постоянен в пазенето на правдата. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
Свети Петър направил чудо и с Айша Кахриманович (към 2012 г. – Бишевац), която на петгодишна възраст, била донесена от леля си в Черноречкия манастир за изцеление. Била няма и неподвижна. След престояване под раката с мощите на св. Петър, проговорила и проходила. В последствие се омъжила и родила дъщеря Събина, която имала психически проблеми, и по молитвите на св. Петър, оздравяла напълно.
1. От същия светия
Имаше един момък на име Теодор, много неспокоен човек. Постъпи в манастир заедно с брат си, но по-скоро принудително, отколкото по своя воля. В него нямаше никакво послушание. Когато някой му говореше нещо за това, какво е полезно за спасението му, той не искаше не само да го изпълнява, но дори и да слуша, и никога не би приел светия монашески образ. Но по време на смъртоносна епидемия и той беше поразен в бедрото и беше на умиране. Всички братя се събраха при него и видяха, че той вече си заминава - цялото му тяло вече беше изстинало и вцепенено и само в гърдите му едва мъждукаше живот. Тогава започнаха да се молят усърдно за него и молеха човеколюбивия Бог да се смили над него при напускането му на тялото.
Внезапно, докато братята се молеха, той започна да вика е висок глас и да прекъсва молитвата им:
- Оставете ме, оставете ме! Дадоха ме на един змей да ме изяде, а заради вас той не може да ме изяде! Ето, вече захапа главата ми в пастта си! Пуснете го, пуснете го, докато не ми е станало по-зле! Нека прави каквото ще прави, само да е по-бързо! Даден съм му да ме изяде - защо трябва на всичкото отгоре и да търпя!
Братята му казват:
- Брате, осени се със знака на честния и животворящ Кръст.
- Не мога! - закрещя той със страшен глас. - Искам да се прекръстя, но не мога! Змеят ме е покрил целия със слюнката си!
Като чуха това, всички братя на часа паднаха на земята и с всички сили, от цялото си сърце започнаха да се молят за избавлението му. Молеха се известно време така и изведнъж болният възкликна с висок глас:
— Благодарете на Бога! Току що змеят, който беше почнал да ме поглъща, избяга от молитвите ви - не можа да остане тук! А сега се молете за греховете ми. Вече съм готов да се върна и напълно да изоставя светския живот.
И животът в същия миг се върна в него. След това той с цялото си сърце се обърна към Бога. Болестта напълно го вразуми, той изправи нрава си и впоследствие така и почина.
2. Този брат видя задгробните мъки - за собствена полза. А други, както казах, виждат митарствата на лукавите духове вече при смъртта си - за наше назидание. Разказват за това и непосредствено след това умират.
Имало един човек на име Хрисаорий, много знатен в тоя свят. И колкото повече се увеличавало богатството му, толкова повече богатеел на страсти: надувал се от гордост, отдавал се на плътски страсти, постоянно се стараел да натрупа повече богатства, а бил невъобразим скъперник. На Господа било угодно да сложи край на всичките тези пороци и допуснал Хрисаорий да се разболее от смъртоносна болест.
Когато настъпил смъртният му час, той видял с отворени очи страшни и черни духове. Те го обкръжили и започнали със сила да го дърпат след себе си, за да го завлекат в адовите тъмници. Той целият се разтреперил и пребледнял, обляла го пот и е висок глас искал отсрочка. Синът му се казваше Максим. Запознах се с него, когато вече и двамата бяхме монаси. И ето, той започнал да го вика и крещял с див глас:
- Максиме, ела тук! Никога не съм ти сторил нищо лошо. Приеми ме във вярата си!
Максим, развълнуван и в сълзи, веднага изтичал при него, а заедно с него и всички слуги. Но не могли да видят лукавите духове, които така мъчели умиращия. Наистина, досетили се за тях по виковете на стопанина, по бледността му и по страха, който го бил обзел. А междувременно той, уплашен от страшната гледка, се въртял в леглото ту на едната, ту на другата страна. Обърне се наляво - вижда духовете пред себе си и не може да понесе вида им; обърне се към стената - а те и там са пред очите му. Накрая, отчаян, че няма да може да им се изплъзне, застенал и започнал силно да вика:
- Отсрочка до утре! Поне до утре отсрочка! - и с този вик издъхнал.
Оттук е съвсем ясно, че той видял това не заради себе си, а за наша полза, та, като научим за него, да се уплашим и поправим. А и каква полза е имал да вижда преди смъртта си лукави духове, каква полза е имал да моли за отсрочка, каквато тъй и не получил?
3. Атанасий, един от нашите презвитери, ми разказа, че в Икония, откъдето е родом, има манастир, тъй нареченият Галатски манастир. Там имало един монах, когото всички считали за образец на святост и благочестие. Но както показала кончината му, той далеч не бил такъв, какъвто изглеждал. Изяснило се, че се преструвал, че уж пости заедно с братята, а ядял тайно от тях. Но когато се разболял и бил на умиране, разбрал, че краят му наближава. Тогава повикал при себе си всички братя, които били в манастира. Всички охотно отишли. Нали го считали за човек с големи добродетели и мислели, че преди смъртта си ще каже нещо велико и поучително. Но той с плач, целият треперейки, им рекъл:
- Вие мислехте, че постя, но аз тайно от вас ядях. А сега съм даден на змията да ме изяде. Ето, тя вече омота с опашката си стъпалата и коленете ми, проникна с главата си в устата ми и бавно издърпва душата ми от мен.
Щом казал това, тозчас умрял. Даже чрез покаяние не успял да се избави от змията - нямало Божия воля да остане жив. И в този случай също е съвсем ясно, че той видял това единствено заради нашата полза и ползата на онези, които чули думите му. А самият той, макар да посочил врага, на който бил предаден, не успял да избяга от него.