ГЛАВА 9
Разясняване на въпроса, къде отиват душите след смъртта и какво се случва след разлъката им с тялото
1. Из житието на свети Павел Тивейски
Свети Антоний се връщаше при свети Павел Тивейски и му носеше дрехата на свети Атанасий (както последният му беше наредил). Вървеше през пустинята и около третия час през деня, когато беше вече недалече от пещерата, видя - с особеното зрение, с което виждат достойните за това - ангелските чинове, апостолския лик, множество пророци, полкове мъченици и посред тях - душата на Павел. Тя беше по- бяла и сияеше по-ярко от сняг, като се възнасяше с голяма радост на небесата.
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 17 ЮНИ
РАЗСЪЖДЕНИЕ
Христовите врагове, винаги получавали, резултат противен на своите усилия срещу Христа. Вместо да преградят реката на християнството, те я разширявали, правели я по-дълбока и по пълноводна[1]. Вместо да я пресушат, те, така да се каже, правели от нея потоп по целия свят. Където загивал един, мъченик, на неговото място се появявала цяла чета; където искали да посрамят, избуявала слава; където се чуело - край на християнството, там започвал изобилен растеж.
Без оглед и съобразяване с международните обичаи, Иулиан Отстъпник, поради своя безумен идолопоклоннически фанатизъм, убил персийските пратеници за мир - Мануил, Савел и Исмаил. И какво постигнал Иулиан с това? Умножил броя на християните, увеличил броя на светите мъченици, и приближил собствения си край и края на езичеството. Косвено и неволно отстъпника е помагал за разпространението и вкореняването на християнството. И то не само със своето злобно гонение, а и със своите неволни изявления. В споровете си с християните той заявил: „Христос не е направил нищо в живота си, което да заслужава слава, освен ако не се смятат великите дела, дето Той е лекувал, сакати и слепи, и е изгонвал демоните!“. О, нещастнико! Как само едно отваряне на очите на един слепец със слово, да не е по-велико дело от покоряването на десет царства! Но ценното тук е, че този, най-голям, след Иуда, предател на Христа, признава Христовите чудеса.
БЕСЕДА за погубилта на онзи, който лъжесвиделствува
Лъжесвидетел не ще остане ненаказан, и който говори лъжа, ще загине (Пртч. Сол. 79, 9)
Бог и цялото небесно войнство виждат онова, което се случва в света. Как, значи, човек може да скрие истината от толкова свидетели на истината! И не само, че войнството небесно вижда истината, но и ревнува за истината. Как, значи, един смъртен човек може да върви против истината - това означава [ че върви] против безбройните небесни ревнители за истината. Наистина, помрачен ум има онзи, който мисли, че може да скрие истината и да яви лъжата вместо истина. Когато милиони проницателни ангели знаят истината, може ли един човек да скрие истината? Може ли някой да застане против истината и да не остане ненаказан? О, братя мои, няма нищо по-измамно от лъжата! Нищо по-неуспешно! Нищо по-дръзко! Нищо по-неразумно!
Онова, което се случва вътре в човека, Бог и цялото небесно войнство виждат. Особено вижда това ангела пазител на човека. И този ангел пазител не търпи човекът да изнася от себе си и да внася, нещо, което не е негово. Ако човек упорства в лъжата, неговия ангел го оставя и напълно го предава на духовете на лъжата. Тежко тогава на този човек! Какво ще го ползва лъжесвидетелството против себе пред Бога и небесната войска! По- добре щеше да бъде за тоя човек, ако не бе се родил. Защото, който лъже, лъже Божия Дух, и Духът Божий оставя лъжеца в тъмнина и смърт.
О, Господи, Праведни, укрепи ни със силата на Твоя Свят Дух, никога да не лъжесвидетелствуваме. Услади ни с твоята свята истина и отклони нашия език от лъжливи слова. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
[1] В ориг. - шумна