Узнах за авва Мойсей Мурин - най-бележития сред скитските отци, че преди да стане монах, бил слуга на един гражданин. Но заради крайното му упорство, кръвожадност и див нрав господарят му го прогонил. Тогава Мойсей станал разбойник. И понеже притежавал невъобразима сила, станал главатар на други разбойници.
Сред разбойническите му подвизи се разказва в частност и за следния. Мойсей се озлобил срещу един овчар, понеже веднъж кучетата на овчаря му попречили, когато през нощта отивал да извърши грабеж. И ето, той започнал да търси случай да го убие, а затова внимателно разузнал, къде ходи той със стадото си.
Накрая узнал, че овчарят е от другата страна на Нил. А тогава реката била придошла и се разляла на широчина една миля. Но Мойсей съблякъл късия хитон, с който бил облечен, вързал си го на главата, стиснал между зъбите нож и се хвърлил в реката. Така заплувал към отсрещния бряг. Овчарят, щом видял отдалече, че Мойсей плува към него, хукнал да бяга и се скрил.
Мойсей, като не заварил овчаря, излял злобата си върху стадото. Заклал четири от най-хубавите му овни, вързал ги с въже и преплувал Нил в обратната посока. Там влязъл в някакъв двор и одрал овните. След това запалил огън, изял най-хубавото месо, а кожите разменил за вино. После изпил не по-малко от осемнадесет италийски секстарии[1] вино и извървял петнадесет мили до мястото, където била шайката му.
И същият този разбойник поради някакви причини по-късно се разкаял, отхвърлил предишния си живот и се обърнал към монашеско житие. Взел си килия в един скит и там проявил изключителна строгост в подвига.
Разказват, че още в началото, когато се отрекъл от света и току-що си взел килия, го нападнали четирима разбойници. Не знаели, че това е Мойсей. А той ги хванал и ги вързал. След това ги вдигнал на гръб като чувал с плява и ги отнесъл сред събранието на братята. „Сега не бива да причинявам страдание на никого - рекъл той, - а стана така, че тези ме нападнаха. Какво ще кажете да направя с тях?“ Братята ги отвързали и ги пуснали.
Но разбойниците, щом познали Мойсей и видели покаянието му, и сами не пожелали да се връщат повече към миналия си живот. По неговия пример се отрекли от света и станали опитни монаси. А Мойсей проявил такова подвижничество, че и в други книги пише за него. Влязъл в такава бран с бесовете и живял в такава строгост, че скоро станал равен на най-великите и съвършени Отци. Станал презвитер и просиял с велики дарове на духа, а след кончината си оставил седемдесет ученици.
[1] 1 секстарий = 0,54 л.
Из житието на света Синклитикия
Блажената Синклитикия казвала, че трябва да хвалим нерадивите и лекомислени души - тези, които са безсилни да се стремят към доброто и при това лесно се отчайват, даже за най-малката добра подбуда, да се възхищаваме и да превъзнасяме тази подбуда, а тежките им и големи прегрешения да наричаме маловажни и нищожни. Защото дяволът, който желае, да превърне всичко в погибел за нас, се стреми да скрие от преуспяващите и от подвижниците греховете им и да ги накара да ги забравят, за да предизвика у тях гордост, а на новоначалните и неукрепналите показва греховете им в преувеличен вид, за да предизвика у тях отчаяние.
Трябва да утешаваме намиращите се в такъв смут души по следния начин. Трябва да им припомняме за несравнимата Божия снизходителност и благост, както и че нашият Господ е многомилостив, милосърден и великодушен и съжалява за човешките съгрешения.
Освен това е нужно да им посочваме свидетелства от божественото Писание, които доказват неизказаната Му снизходителност към съгрешилите и пока- ялите се. Трябва да казваме: „Раав беше блудница, но се спаси чрез вяра. Павел беше гонител, а стана избран съд. И разбойникът грабеше и убиваше, но с една- единствена дума пръв отвори вратите на рая“, както и да изброим Матей, митаря, блудния син и други подобни, и с това да ги извеждаме от отчаянието.
А душите, станали плячка на гордостта, следва да лекуваме е по-високи примери. Защото и добрите земеделци, ако видят, че някое растение е ниско и хилаво, го поливат обилно и полагат много усилия то да порасне и укрепне. А ако забележат по растението прекалено ранен филиз, отрязват излишното, за да не би растението да изсъхне преждевременно. И лекарите хранят обилно някои болни и ги извеждат на разходка, а на други налагат диета и им забраняват разходките.