4.     От свети Амфилохий, за това, да не се отчайваме

Един брат беше побеждаван от блудна страст и всеки ден ставаше така, че извършваше грях. И все­ки ден умилостивяваше със сълзи и молитви Самия Владика. Щом направеше това, скоро отново отстъп­ваше пред злия обичай и извършваше грях.

След това, вече съгрешил, отиваше на църква. И като гледаше честния и свещен образ на нашия Господ Иисус Христос, падаше ничком пред него и пла­чейки горчиво, казваше:

-  Помилуй ме, Господи, и ме избави от злото изкушение, което толкова страшно ме мъчи и ме на­ранява с горчилката на насладата. Не смея и да пов­дигна лице, за да съзерцавам Твоя свят образ и пресветлия Ти Божествен лик за радост и наслада на сър­цето си.

След като казваше това и излизаше от църквата, отново падаше в сквернота. Но дори и тогава не се отчайваше. След като съгрешаваше, пак се връщаше в църквата и пак зовеше към човеколюбивия Господ и Бог:

-   От днес нататък Ти, Господи, ще ми бъдеш сви­детел, че повече няма да върша този грях. Само ми прости, Благи, това, което съм сгрешил преди и до ден днешен.

Но едва дал тези страшни обети, и коварният грях отново го застигаше. И дори само от това можеше да се види прекроткото Божие човеколюбие и безгра­ничната Му благост. Тя всеки ден си оставаше пре­дишната, търпеше непоправимото и лукаво отпадане и неблагодарност на брата и по голямата си милост очакваше покаянието му и окончателното му обръ­щане. А той постъпваше така не година, не две и не три, а в продължение на повече от десет години.

Виждате ли, братя, безкрайното търпение и без­пределното човеколюбие на Владиката - как Той всеки път проявява търпение и добросърдечие, като търпи горчивите ни беззакония и прегрешения? Но най-много ужасява и предизвиква трепет от богат­ството на Божиите щедрости това, че братът, след като обещаваше и даваше клетва, че повече няма да греши, се оказваше лъжец...

Веднъж, когато се случи същото и отново падна в грях, братът се втурна към църквата, като плачеше, стенеше и скърбеше душевно, и започна да умолява милосърдието на благия Владика за помощ, за да се избави от мерзостта на блудството. И докато той молеше човеколюбивия Бог, началникът на злото и развратителят на душите ни - дяволът - разбра, че всичко е напразно - братът разкъсва с покаянието си мрежите на греха, които той е изтъкал. Тогава, като набра дързост, му се яви във видим образ и, като вдигна лице към свещения образ на нашия Господ Иисус Христос, закрещя:

- Какво има между мен и Теб, Иисусе Христе! Безкрайната Ти жалост ме побеждава и ме лишава от сили. Ти приемаш този развратник, този блудник, който всеки ден Те лъже, подигравайки се с властта Ти! Защо не го изгориш, защо търпиш и понасяш всич­ко това? Нали се готвеше да съдиш прелюбодейците и блудниците и да погубиш всички грешници! А ето че си неправеден, пристрастен Съдия и си затваряш очите за всичко, щом властта Ти поиска! Мене свали от небето за нищожния грях на надменността, а на този лъжец, развратник и блудник даряваш мир и Своето благоразположение, и то само защото пълзи пред Теб! Както и да погледна, и Ти си пристрастен и гледаш на лице, поради излишната си добрина пре­небрегваш справедливостта!

Така говореше дяволът, като се измъчваше от си­лен гняв, и от ноздрите му излизаше пламък. И щом той изрече това и млъкна, се чу глас от жертвеника:

- О, коварни змейо и погубителю! Нима не ти стига, че погълна целия свят? Нима възнамеряваш да уловиш и погълнеш дори този, който прибягна към неизказаната Ми милост и милосърдие? Нима си тол­кова безразсъден, че се противопоставяш на честна­та Кръв, пролята на Кръста за него? Моята жертва и смърт умиха беззаконията му!

Нали и ти, когато той се обръща към греха, не го гониш, а с радост го приемаш, не го отблъскваш и не му поставяш пречки с надеждата да го придобиеш. А как Аз, Който съм толкова милостив и щедър, след като заповядах на върховния Си първоапостол Пе­тър да прощава до седемдесет пъти по седем на оня, който съгрешава всеки ден, да не помилвам този брат? Не, щом прибягва към Мен, няма да се отвръщам от него, докато не го придобия. Защото се разпнах за грешниците и заради тях прострях нескверните Си длани, та, който иска да се спаси, да намери убежище и спасение. И не се отвръщам от никого и не изгон­вам никого. Дори всеки ден да пада по хиляда пъти и хиляда пъти да дохожда при Мен, няма да си тръгне неопростен. Защото не съм дошъл да призова правед­ници, а грешници към покаяние ^{(Мат.9: 13)}.

Когато прозвучал този глас, дяволът замрял в трепет, без да има сили да направи нищо. И пак се чул глас:

-     Слушай сега, лъжецо, който казваш, че съм несправедлив. Аз винаги съм справедлив, понеже в каквото заваря някого, в това и ще го съдя. А този брат заварих в покаяние и обърнал се. Той лежи в нозете Ми и те победи. Затова ще го приема и ще спася душата му, понеже той не се отчая за спасение­то си. А ти гледай славата му и скърцай със зъби от завист и срам.

След тези думи братът, лежащ ничком и плачещ, предаде духа си. И тозчас голям Божий гняв падна като пламък върху сатаната и го погълна. Нека от­тук познаем, братя, безграничното Божие милосър­дие и да видим колко благ е нашият Владика. И ни­кога няма нито да се отчайваме, нито да пренебрег­ваме спасението си.

             2. Един друг, след като отново се покая, намери покой от страстите. И почти веднага внезапно падна на камък и си нарани крака. От раната изтече толко­ва много кръв, че той загуби съзнание и беше на уми­ране. Тогава идват бесовете да му вземат душата. Но ангелите им казват:

-     Погледнете тоя камък и вижте колко кръв про­ля той заради Господа.

И щом казаха това, душата му беше освободена.

             3. Сатаната се яви на един брат, който беше пад­нал в грях, и му казва:

- Ти не си християнин.

-   Какъвто и да съм - отговаря братът, - ти си още по-лош.

-   Наистина си за ада - отново казва сатаната.

-   Не си ми съдия - отговори братът, - и не си ми Бог.

И сатаната си тръгна, без да постигне нищо. А братът принесе на Бога искрено покаяние и стана опитен подвижник.

4. Един брат, нападан от униние, попита стареца:

-   Какво да правя? Помислите ми внушават, че пре­калено рано съм се отрекъл от света и не мога да се спася.

А старецът отговори:

-    Дори да не успеем да влезем в обетованата земя, по-добре телата ни да паднат в пустинята, от­колкото да се връщаме в Египет.

5.Друг брат попита стареца:

-   Отче, какво има предвид пророкът, когато каз­ва: за него спасение няма в Бога (Пс. 3:2)?

-   Има предвид - отговори старецът, - помисли­те на отчаяние, които биват внушавани от бесовете на грешника и казват: „За теб няма вече спасение в Бога“, а после се стремят да го хвърлят в отчаяние. Трябва да се борим срещу тези помисли с думите: „Господ е мое прибежище, ще извади из примка нозе­те ми“ (Пс. 17:3; 24:15).

6.  Някой от отците разказа, че в Солун имало женска обител. Веднъж една монахиня по действие на всеобщия враг напуснала манастира и паднала в блудство. Останала продължително време в това блуд­ство. После по действие на човеколюбивия Бог се разкаяла и тръгнала да се връща в манастира си, но пред портите паднала и починала.

А един светия имал откровение за смъртта и́. Видял свети ангели, дошли да вземат душата и́, и след­ващи ги бесове. Когато между тях възникнал спор, ангелите казали, че тя се е покаяла. А бесовете въз­разявали:

-     Толкова време тя беше под наше робство, и освен това, дори не успя да влезе в манастира. А как така казвате, че се е покаяла?

Ангелите отговорили:

- Щом видя, че разположението и се скланя към това, Бог прие покаянието и́. И нейната воля, ако се съди по намерението и, беше да се покае. А във воля­та на Владиката на всичко е да вземе живота и́.

И посрамени от тези думи, бесовете се отдръпна­ли. А старецът, който видял откровението, разказал за него на присъстващите.

7. Авва Алоний каза: „Ако поиска, човек може за един ден от сутринта до вечерта да достигне до Бо­жията мяра“.

8. Един брат попита авва Мойсей:

- Ако, да речем, някой човек бие слугата си за грях, който сам е извършил, какво да каже слугата?

-    Ако е добър слуга - отговори старецът, - ще каже: „Прости ми, съгреших“.

-    И няма да каже нищо повече? - отново попи­та братът.

-    Нищо - рече старецът. - Защото щом поеме вината и каже: „Съгреших“, Господарят му изведнъж ще се смили над него.

9. Един брат каза на авва Пимен:

-    Достатъчно е аз, злощастният, да падна в пре­грешение, и помисълът ме гризе и обвинява, че съм паднал.

Старецът му отговори:

-    Ако човек, който е извършил грях, веднага рече: „Съгреших“, помисълът ще го остави.

10. Родителите на една девойка на име Таисия починаха и тя осиротя. Тогава тя направи в дома си странноприемница за скитските отци и дълго време ги приемаше и им служеше. Но после изхарчи всич­ко, което притежаваше, и изпадна в нужда. Тогава развратни човеци се присламчиха към нея и я откло­ниха от добрата цел. И тя постепенно толкова про­падна, че превърна къщата си в публичен дом.

Като чуха това, отците много се огорчиха и, като повикаха авва Йоан Колов, му казват:

-    Чухме за еди-коя си сестра, че нещата при нея са зле. Когато можеше, тя проявяваше любов към нас. А сега и ние трябва да и помогнем, доколкото е въз- можно. Тъй че потруди се да поемеш грижата за нея и според мъдростта, която Бог ти е дал, поправи по­ложението и.

Старецът отиде при нея и казва на жената вратарка:

-     Съобщи за мен на господарката си.

Но тя му отказа:

-    Изядохте и парите и ето, сега е бедна.

-    Кажи и - отговори старецът, - че имам сигу­рен начин да и́ помогна.

Тогава жената отиде и съобщи за стареца. Щом я изслуша, девойката рече:

-    Тези монаси постоянно обикалят край Черве­но море и се натъкват на бисери.

Пооправи външния си вид, седна на ложето си и казва на вратарката:

-    Пусни го при мен.

Авва Йоан влезе и седна до нея. Погледна я вни­мателно в очите и и́ казва:

-    С какво те обиди Иисус, та стигна дотук?

Като чу това, тя цялата изтръпна. А старецът си

наведе главата и горчиво заплака.

-    Авва - казва му тя - защо плачеш?

А той, след като съвсем леко вдигна погледа си, пак го сведе надолу и рече:

-    Виждам как сатаната ти се смее в лицето, как бих могъл да не плача?

-    Има ли за мен покаяние, авва? - попита де­войката.

-    Да - отговори старецът.

А тя в отговор:

-    Вземи ме оттук и ме заведи където искаш.

-    Да тръгваме - рече старецът.

И тя веднага стана, за да го последва. Междувре­менно старецът забеляза, че тя не даде никакви раз­пореждания за дома си и се удиви на това.

Когато наближиха пустинята, вечерта ги застиг­на. Старецът направи малко възглаве, прекръсти го и казва на девойката:

- Легни тук.

След това малко по-встрани направи възглаве и за себе си и след като извърши правилото си, легна да спи. А посред нощ се събуди и вижда някакъв све­тъл път, идващ към нея от небесата, и Божии ангели да отнасят душата и.

Тогава стана, отиде при нея и побутна ногата и. И щом се увери, че е починала, падна ничком в мо­литва към Бога. И чу глас, който рече: „Единствени­ят и ден покаяние струва повече от покаянието на онези, които се каят много години, но не показват покайна топлота“.

 

 4.     Из патерика

Един войник попита авва Миот, истина ли е, че Бог приема покаянието. А той, след като дълго му обясняваше този въпрос, добави:

-      Кажи ми, драги, ако ти се скъса дрехата, из­хвърляш ли я?

-      Не - отвърна онзи, - но я закърпвам и про­дължавам да я нося.

-     Щом на теб ти е жал за дрехата ти - му рече старецът - нима Бог няма да пожали собственото Си творение?

2.  Един брат попита авва Пимен:

-     Извърших голям грях и искам да принасям по­каяние три години.

-     Много са - отвърна старецът.

-     Може би, четиридесет дни? - попитаха нами­ращите се наоколо.

-     И това е много - отново отговори старецът. - Повярвайте ми, ако човек се покае от цялото си сър­це и не се върне повече към греха, Бог ще му прости и за три дни.

3.  Някой друг го попита:

-     Ако човек е паднал в някакъв грях и се е обър­нал, Бог ще му прости ли?

Старецът му отговори:

-     Ако Сам Бог е заповядал на човеците да постъп­ват така, нима Той няма да направи нещо по-голямо? А нали Той заповяда на Петър да прощава на падна­лите и покаялите се до седемдесет пъти по седем.

4.  Още някой го попита:

-     Какво означава разкаяние за грях?

Старецът му отговори:

-     Да не го вършиш отново. Праведните затова и са наречени непорочни, защото са изоставили грехо­вете и са станали праведни.

5.  Един брат попита авва Сисой:

-     Авва, паднах, какво да правя?

-     Пак стани — му казва старецът.

-     Станах и пак паднах - каза братът.

-     Отново и отново ставай - отговори старецът.

-     И докога? - попита братът.

-     Докато бъдеш застигнат от смъртта или в доб­ро състояние, или в състояние на падение - отгово­ри старецът, - защото в каквото състояние се окаже човек, в такова и отива на съд.

6.    Един брат живееше в килия в Египет и се под­визаваше там в голямо смирение. Той имаше сестра. Тя беше блудница в града и водеше много души към погибел. Старците дълго придумваха брата и накрая го убедиха да отиде при нея и да опита чрез наставле­ние да прекрати предизвикваната от нея съблазън.

Когато той отиде на мястото, един познат го из­превари и предупреди сестра му: „Брат ти е пред вра­тата“.

Това я разтърси отдън душа. Тя остави любовни­ците, на които угаждаше, с непокрита глава изтича да посрещне брат си и вече искаше да го прегърне... Но той и  казва:

-     Родна моя сестрице! Смили се над душата си. Мнозина са погубени от теб, а и ти как ще можеш да понесеш вечните и горчиви мъки?

Тя се ужаси и го пита:

-     Със сигурност ли знаеш, че за мен може да има спасение от днес нататък?

-     Има спасение - отвърна братът, - стига да поискаш.

Тогава тя се хвърли в нозете на брат си и започна

да го моли да я вземе със себе си в пустинята.

-      Забради си главата - и рече брат и, - и върви подире ми.

-      Да вървим - отговори сестрата. - По-добре да търпя срам с непокрита глава, отколкото да се върна в този вертеп на беззаконието.

Докато вървяха, братът я наставляваше да се покае. А после, като видя, че насреща им идва някой, и казва:

-      Понеже не всички знаят, че си ми сестра, от­бий се малко встрани от пътя, докато хората отми­нат.

Тя се отби встрани. След това той и казва:

-      Хайде да продължим пътя си, сестро.

Но сестра му не му отговори нищо. Той се приб­лижи до нея и видя, че е умряла. И тогава забеляза, че дирите от нозете и бяха кървави - тя беше вървя­ла боса.

Когато братът разказа на старците всичко, кое­то се беше случило, те се разделиха в мненията си. Но на един от тях му беше открито за нея:

-      Тя презря всичко плътско, пренебрегна дори собственото си тяло и не роптаеше при толкова мно­го рани. Затова Аз приех покаянието и.