Разсъждение

Иконопочитанието е съществена част на Православието, от което не може да се отдели. Това, че на някои хора им изглежда, че иконопочитанието е същото, каквото е и идолопоклонничеството, не е никакво доказателство срещу иконите. И на евреите се струвало, че Христос твори чудеса със силата на сатаната, не на Бога; а римляните са гледали на  християнските мъченици като на обикновени вълшебници и магьосници. „Иконата е божествена вещ, но не е обожествена“, казал св. Никифор на иконобореца цар Лъв Арменец. След това му обяснил как Бог наредил на Мойсей да направи медна змия и да я издигне в пустинята, макар че преди това било заповядано: Не си прави кумир и никакво изображение. Това е заповядано, за да бъде предпазен избраният народ от египетското идолослужение, а това пък е заповядано, та Той – единственият и всевишен Бог, да покаже Своята сила и чрез видимите предмети. Така Той показва Своята сила и чрез иконите. Такава е Неговата света воля за наша полза и спасение. Ако иконите са незначителни предмети, или пък идоли, нима биха пострадали до смърт за иконите много от най-светите и най-духовни в историята на Църквата мъже и жени?

БЕСЕДА за това как мъдростта се явява навсякъде

Премъдростта говори високо на улицата, издига гласа си по стъгдите; проповядва в главните места на съборите, при входовете на градските порти говори своята реч (Пртч. Сол. 1: 20 – 21).

Премъдростта Божия е Сам Господ Иисус Христос, чрез когото е сътворено всичко, което е сътворено. И всичко, което е сътворено, показва своя Премъдър Творец, както онова, което е на полето, както и онова, което е в града. В полето е чистата и светла природа, а в града – човекът с неговите занаяти и способности. Премъдростта Божия вика, а не шепти – чрез всички полезни за човека занаяти и способности. Тя е покрила цялото поле, тя е изпълнила целия град, тя е над земята и под земята, във висините звездни и морските дълбини. Който иска да я чуе, може да я чуе на всяко място; онзи, който иска да се поучи и наслаждава от нея, може да се поучи и наслаждава на всяко място; онзи, който иска чрез нея да се поправи и назидава, може да се поправи и назидава на всяко място. Тъй ясна и очевидна е Премъдростта Божия за всички сътворени създания още от началото на света. Но тя е още по-ясна и очевидна в пророците и другите Божии човеци, които са се удостоили, минавайки покрай сътворената природа, да пристъпят към Нея. Чрез техните уста Премъдростта Божия викала в полята и градовете, по улиците на града и пред портите на човека. Ала Божията Премъдрост е най-гръмогласна и най-ясна в лицето на Господ Иисус Христос. В лицето на Господ Иисус Христос Божията Премъдрост се явила в плът и показала на хората Своята чудесна сила и красота. Тука Премъдростта Божия не говори чрез предметите или чрез човеците, но говори Сама от Себе Си, лично и непосредствено. Със Своята мъдрост Господ преди деветнадесет столетия, в Палестина, чрез Църквата, ако може така да се каже, изпълнил целия свят. Така Той и днес, чрез служителите на Словото, вика в полето, по улиците, в най-големите светски тълпи, по градовете и пред всички порти. О, мои братя, да отворим дверите на нашите души за въплътената в Господ Иисус Христос  Божия Премъдрост!

О, Господи Иисусе Христе, Божия Премъдрост и Сила, отвори нашите души и се всели в тях. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски