РАЗСЪЖДЕНИЕ

Когато човек добие християнска съвест, той ревностно се старае да изправи живота си за да угоди на Бога. Всичко останало за него става маловажно. Примери от такива хора имаме не само между великите подвижници и духовници, а и между най-могъщите царе. Такъв пример ни дава цар Теодосий Велики, който за известно време бил паднал в ерес, но след това се покаял. Над мъртвото му тяло реч държал св. Амвросий, негов предишен изобличител: „Обичах този мъж, който свали от себе си царските отличия, открито оплака своя грях в църквата, и с въздишки и сълзи просеше опрощение. От това, що се срамуват простите, не се срамуваше императора. След славните победи ( над враговете на царството ), той реши да не пристъпва към Светото Причастие до завръщането на синовете му, само за туй, защото в битката неговите неприятели били убити“.

БЕСЕДА за духа на този свят и за Духа от Бога

Ала ние приехме не духа на тоя свят, а Духа, Който иде от Бога (I Кор. 2, 12)

Духът на този свят, братя, е дух на гордост и грубост, а Духът Божий е Дух на кротост и благост. Божия апостол потвърждава, че Христовите последователи не са приели духа на този свят, а Духа, който Е от Бога, т.е. Който от Бога Отца изхожда като благоуханен аромат от цвете, както доброто благоухание се разлива в човешката душа, правейки я силна, светла, спокойна, благородна и състрадателна.                                               

Хората по природа са кротки и добри. Тертулиян пише: „Човешката душа по природа е християнка“. Ала от духа на този свят тя е развълнувана и обсебена. Духът на този сят е направило от овцете вълци, докато Духът който е от Бога, прави от вълците овце.                           

Апостолът добавя още: За да знаем това, що ни е дарувано от Бога. Да разбираме, значи, кое е от Бога, и кое не е от Бога, и да почувствуваме услада от онова, което е от Бога, и горчивина от онова, което не е от Бога, а от духа на този свят. Докато човек е вън от естеството си, по-ниско от своето естество, той смята горчивината за сладост, а сладостта за горчивина. А когато с [ помощта на] Дух Свети се върне в своето естествено състояние, тогава той приема сладостта за сладост, и горчивината за горчивина.Кой може да върне човека при Бога? кой може да излекува човека от отравянето на греховната горчилка? Кой може да го научи да прави разлика между истинската сладост и горчивината? Никой друг, освен Духът, Който е от Бога.Затова, братя, да се помолим Бог да ни дарува Своя Свят Дух, както Го е дарувал на Своите апостоли и светии. А когато този Божий Свят Дух се всели в нас, то [следователно е] дошло при нас Царството Божие,  Което Е всичко -самата сладост, самото добро, самата светлина, самата кротост и благост.

О, Душе Светий, Дух на кротостта и благостта, ела и се всели в нас. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски