ДО ПЕНСИОНЕРА П. Н.: ЗА ЕДНО ВИДЕНИЕ

Съобщавате ми, че по време на  молитва в църква сте имали необикновено видение. Видели сте как Христос излиза от олтара и застава отпред. След това излязъл някой, приличащ на еврейски равин, и застанал от лявата Му страна. Накрая излязъл някой с чалма на главата и застанал от дясната. След това двамата подали ръка на Христос и се ръкували с Него. Според Вашето псевдотълкувание това видение показва, че Бог желае всички религии да се помирят и в света да се установи една вяра!

Всеки, който е посветен в тайните на Царството Божие, може да Ви каже, че и видението, и тълкуванието са лъжливи. Привидението, което сте видели пред себе си, не е от Бога, а от онзи, който от векове вдига рога против Христовата вяра. „Отче наш" завършва с молба Бог да ни избави от него: „Но избави ни от лукавия". Човече Божи, кой може да се ръкува с Христос? Кой може да стой редом с Бога? Нима Христос не е казал на  евреите: ,,Ето, оставя се вам домът ви пуст” (Мат. 23:38)? Пророчеството се е изпълнило. Евреите нямат нито държава, нито свещенство. И двете са преминали у християните в онзи миг, когато завесата на храма се е раздрала от горе до долу. И мюсюлманите нямат жертва и свещенство. Не казва ли  на евреите евреинът Павел, апостолът Божи: «Завършек на закона е Христос»  (Рим. 10:4)? И още: ,,Той (Христос) отменява първото, за да постави второто"" (Евр. 10:9). Как тогава онова, което е опустяло, което е завършено, което е отхвърлено и заменено с друго, ново, може да се приравнява и ръкува с живата Христова вяра? А и самият Мохамед, при цялата си ненавист към християните, признава и записва в Корана, че Иисус, синът на Мария, ще съди света, следователно и самия Мохамед. Тогава какво уеднаквяване и приравняване може да има?

Откъде е това видение, питате Вие. От изкусителя. Разгледайте своя жи­вот, разсъдете и ще видите. В наши дни много се говори - естествено, от слабоверните - за помирението и приравняването на всички религии. И Вие сте се поддали на тези мисли и желания. Бог е допуснал да видите своята субективна представа под формата на привидение. И Вие се радвате на това като на милост Божия. Аз бих нарекъл това не милост, а предупреждение.

Извинете, но Вие сте объркали понятията. Едно нещо е общественият и политическият мир, а друго - помирението на религиите. Едно нещо е изравняването на гражданските права и задължения, а друго - приравняването на религиите. На християните е строго заповядано милосърдие към всички хора, независимо от вярата им, но в същото време и строго придържане към Христовата Истина. Като християнин Вие можете да жертвате за иноверните своето имущество и живота си, но не и Христовата Истина, защото не е Ваша собственост. Вашият камък за препъване е неразбирането на тази разлика. От това неразбиране е настъпило объркването в душата ви. В действителност Вие не сте видели нито Христос, нито Мохамед; видели сте само своята душа.

 Бог нека Ви помага!

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски


Бог да благослови всички, които препратят това четиво и до други човеци !

Разсъждение

„Мястото няма да ни спаси, ако не изпълняваме Божията воля“ – казва премъдрият Златоуст. За някой си монах се говори, че живял в един манастир, където пет събратя го обичали, а един го оскърбявал. Заради този единствен, който го оскърбявал, той се преселил в друг манастир. В този, втория манастир, осем го обичали, а двама го оскърбявали. Той побягнал в трети манастир. Тук седмина го обичали, а петима го оскърбявали. Той тръгнал за четвърти манастир. Но по пътя размислил: „Докога ще бягам от място на място? В целия свят няма да намеря спокойствие. По-добре е да стана търпелив“. Взел хартия и написал с едри букви: „Заради Иисуса Христа, Сина Божий, ще търпя всичко“. Като се настанил в четвъртия манастир, и тук едни го обичали, а други го оскърбявали. Но той започнал търпеливо да понася обидите. И когато някой го оскърбявал, той изваждал хартията и прочитал:  „Заради Иисуса Христа, Сина Божий, ще търпя всичко“. И тъй с търпението си спечелил обичта на всички. И останал на това място до смъртта си.

БЕСЕДА за смирението като предвестник на славата

Пред славата върви смирение (Пртч. Сол. 75: 33).

Думата тук е за истинската слава, а не за измамната; за вечната слава, а не за умиращата. Славата, която е от хората, ще умре, а славата, която е от Бога, е слава неувяхваща. Който е прославен от хората, не е прославен, а когото Бог прослави, той е прославен. Един от другиго приемате слава, а славата, която е от Единаго Бога, не търсите? (Иоан. 5: 44 ) – казал Господ на еврейските книжници. Виждате, че Господ различава човешката слава от божествената слава. А за Себе Си Той казал: От човеци слава не приемам (Иоан. 5: 41 ). Който търси слава от хората, той върви по пътя на гордостта, а който търси слава от Бога, той върви по пътя на смирението. Никой без смирение не е прославен от Бога. Божиите светии са били най-смирените Божии слуги. С превелико смирение се отличавала и Пресвета Богородица. Своето превелико смирение Тя отдавала на избраничеството Си за Богоматер: Задето Той милостно погледна унизеността на рабинята Си. Но Най-смиреният от всички най-смирени е бил Сам Подвигоположникът – Господ наш Иисус Христос. През земния Му живот смирението винаги вървяло пред славата. И нашият живот, братя, ако желаем истинска слава, трябва да бъде такъв. Защото, ако смирението не предшества славата, славата никога няма да дойде.

О, Господи Иисусе, пример и учител на смирението, единствена наша славо и Прославителю на всички смирени и кротки, вдъхнови ни с Твоето неизказано смирение. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски