Разсъждение

За грешника не трябва да желаем смърт, а покаяние. Нищо не наскърбява така Господа, Който е пострадал на Кръста за грешниците, както когато го молим със смърт да убие някой грешник и така да го премахне от пътя ни. Веднъж се случило апостол Карп да изгуби търпение и започнал да се моли на Бога да прати смърт на двама души грешници – единия езичник, а другия отстъпник от вярата. Тогава Господ му се явил Сам и му казал: „Бий мене, ето – готов Съм за спасението на хората да Се разпна отново!“. Този случай е разказан от св. Карп на св. Дионисий, а той го записал и оставил на Църквата за поучение на всички, че трябва да се молим за грешника да се спаси, а не да погине, защото Господ  не желае да погинат някои, а всички да се обърнат към покаяние (II Петр. 3: 9).

БЕСЕДА  за благодатта Божия

Стига ти Моята благодат (II Коринт. 12: 9).

Даже Своите свети апостоли Господ не е оставил без изкушения. Но затова пък им дал благодат! Когато сам сатаната започнал да вреди на апостол Павел, Павел се помолил на Бога сатаната да отстъпи от него. На това Господ му отговорил: Стига ти Моята благодат! Т.е. „Ако трябва да търпиш от сатаната, за търпението ти е дадена Моята благодат! Ако трябва да се бориш със сатаната, отново ти е достатъчна Моята благодат!“. Благодатта е всеоръжие. Благодатта е по-силна от всички пречки, от всички напасти, от всички тъмни сили. Благодатта е непобедима и победоносна. Затова, братя, трябва да се молим на Господ да ни даде Своята всесилна благодат. Благодатта – това е Бог в нас. Благодатта е Царството Божие в нас. Когато благодатта Божия е в нас, в нашите души е ден. А денят значи светлина, знание и безстрашие.                   

Ние, братя, не можем тук на земята да изпросим нещо от Бога, което да е по-добро от Божията благодат. Ако получим и цялата вселена в дар, то този дар ще е по-малък от благодатта Божия.

О, Господи пребогати, непресъхващ Изворе на всесилната благодат, ороси с Твоята благодат коравите наши сърца, та да заплачем пред превеликата Твоя доброта за нашата преужасна неблагодарност. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Разсъждение

Някои неопитни хора повече мислят за края на света, отколкото за края на своя живот, макар да е ясно, че за онзи, за когото дойде краят на живота му, е дошъл и краят на света. Един брат застанал пред свети Серафим Саровски и непрестанно мислел как да запита светеца за края на света. Св. Серафим прозрял неговата мисъл и му казал: „Радост моя! Ти мислиш високо за бедния Серафим. Как мога да знам кога ще настъпи краят на света и онзи велик ден, в който Господ ще съди живи и мъртви, и ще въздаде всекиму според неговите дела! Не, не, това не мога да знам!“. А щом светиите не са знаели, как ще знаят грешниците! И защо ни е да знаем онова, което Спасителят, за наша полза, не ни е открил? Много по-добре е да мислим, че нашата смърт ще настъпи преди края на света, отколкото краят на света преди нашата смърт.

БЕСЕДА за близостта на Съдията

Съдията стои пред вратата (Иак. 5: 9).

За един ден, брате, можеш да спечелиш цялата вечност. И за един ден, брате, можеш да загубиш цялата вечност. Дадени ти са хиляди дни на земята, за да избереш своето вечно спасение или своята вечна гибел. Но стократно е блажен онзи ден, в който се покаеш от всички твои нечисти дела, нечисти думи и нечисти помисли, и се обърнеш към Бог с вопъл за милост. Този ден ще ти е по-полезен от хилядите други дни. Какъв е този блажен ден? Той е денят на самоосъждането. Когато в този ден се разсъмне, човекът, който дотогава е осъждал целия свят, проглежда и ненадейно вижда себе си като най-скверния в този Божи свят. Засрамва се от Бога, засрамва се от всеки човек, засрамва се от всяко творение Божие в този свят. И срамът започва да го изгаря като огън. И той тогава признава и изповядва: „Наистина, аз съм най-скверният на този Божи свят, наистина всички хора са по-добри от мен, наистина всички неща са по-чисти от мен, по-черен съм от главня, а досега съм мислил, че съм бял, по-грозен съм от жаба, а съм мислил досега, че съм красив като ангел! Господи, Господи, Господи, смили се над мене грешника и ме измий от греховната кал, та поне малко от малко да заприличам на Твое творение! Не чакай, брате, не чакай този блажен ден на покаянието да дойде сам! Ти сам се хвани здраво за първия ден, който иде насреща ти и кажи: „Ти си моят блажен ден, с който ще купя вечния живот!“. Не чакай, брате, не чакай, защото ето – Съдията стои пред вратата! Този съдия е живият Господ, който те е сътворил, видял е всички твои беззакония и ги е записал. След ден-два Той може да те предаде на съд, където не ще имаш думи за оправдание. Грабни деня! Грабни деня за покаяние! Грабни деня, докато не те е грабнала смъртта! Съдията стои пред вратата!

О, Господи страшни и справедливи, продължи дните на грешника, докато се покае. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски