Разсъждение

Никога не нарушавай поста в сряда и петък. Този пост е заповядан от Църквата и е добре обоснован. Ако си нарушавал през живота си този пост, моли Бога да ти прости и повече не греши. Благочестивите хора не гледат на себе си като освободени от този пост, нито когато са на път, та чак и по време на болести. Св. Пахомий срещнал едни хора, носещи мъртвец, и видял два ангела да ги съпровождат. Той помолил Бог да му открие тайната за присъствието на ангелите при погребението на този човек. Какво добро е извършил този човек, че ангели го съпровождат до гроба? Тогава по Божи Промисъл ангелите заговорили на Пахомий и му обяснили следното: „Единият от нас е ангелът на срядата, а другият – на петъка. Тъй като този човек постоянно, та чак до смъртта си, постеше в сряда и петък, ние с почести съпровождаме неговото тяло. Затова, че до смъртта си пазеше поста. Затова и ние го прославяме.

БЕСЕДА за оправдаването на милостинята

Не отказвай да сториш добро ономува, който се нуждае, кога ръка ти има сила да го стори (Пртч. Сол. 3: 27).

Господ не ти отказва онова, що ти е потребно, не отказвай и ти на човека, който Господ е пратил насреща ти, за да изпита твоето сърце. Ако някой сиромах, един път в живота ти, протегне ръка за помощ, дай му и не му отказвай. Спомни си на колко си години и колко часове са в един ден, и колко минути в един час, и всяка минута през толкова и толкова хиляди дни ти протягаш своята ръка към Господа и Господ ти дава, и не ти отказва. Спомни си Божията милост и твоето немилосърдие ще те гори като жарава, и не ще ти даде мира, докато се не покаеш и не смекчиш сърцето си. Никога не казвай: „Досадиха ми тези просяци!“. Милиони човеци живеят на земята и всички те са просяци пред Господа – и царете, и надничарите, и богаташите, и слугите – всички са просяци пред Господа, но Господ никога не казва: „Досадиха ми тези просяци!“. О, човече, благодари Богу, че и от тебе някой иска някакво добро, било материално, било духовно! Това показва, че ти си доверен на Бога човек; значи Бог ти е поверил нещо Свое добро (защото всички добри неща са от Бога). Покажи се достоен за повереното; покажи се достоен за малкото, за да ти се повери по-голямото.

О, всебогати Господи, смекчи нашите сърца и просвети разума ни, та да бъдем милостиви с доброто, което Ти, Всемилостиви, си ни поверил. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

РАЗСЪЖДЕНИЕ

Страшно е да се убие човек. Няма думи, които биха описали ужаса, който обхваща човекоубиеца. Докато човек се кани да убие човек, той си мисли, че е все едно да убие човек и да убие вол. Но когато злодея изпълни замисъла си, изведнъж разбира, че е обявил война на небето и на земята,  и е станал като изгонен и отсечен и от небето и от земята. Убитият не му дава покой ни денем, ни нощем. При св. Зосима дошъл на Синай един известен разбойник и го замолил да го замонаши. Зосима го облякъл в монашеско расо и пратил в манастира на преподобни Доротей до Газа, та там да се подвизава в общежитието. След 9 години замонашеният разбойник се върнал обратно и поискал своите мирски дрехи и му върнал обратно расото.  На въпроса, защо постъпва така, разбойникът отговори, че 9 години се молил усърдно Богу, постил, бдял и вършил всяко послушание, и чувствувал, че многото му грехове са простени, но един негов грях го мъчи постоянно. Някога убил едно невинно дете, и това дете му се явявало деня и нощя и го питало: „Защо ме уби?“. Затова се решил да иде и се предаде на властите , та властите да го погубят, и тъй да заплати кръвта с кръв. Облякъл се[1] в своите предишни дрехи и отишъл в град Диоспол, където признал злодейството си и бил посечен. И така със своята кръв измил кървавия си грях.

БЕСЕДА за надеждата в Господ, а не на собствения разум

Надявай се на Господа от все сърце и не се осланяй на твоя разум (Пртч. Сол. 3, 5)

Ако всички планини се стоварят върху тебе, би ли могъл да ги отместиш с ръка? Не би. А ако тъмнината на всички тайни на небето и на земята връхлети върху малката свещичка на твоя разум, дали твоя разум би могъл да ги освети? Още по-малко. Не се осланяй на твоя разум, защото тази малка частица, която ти наричаш разум, не е нищо друго, освен мъртва пепел. Не се осланяй на своя разум, защото и той пита, но не отговаря. О, човеко, не се осланяй на своя разум, защото той е път по който припка светът, гладен и жаден, шарен и любопитен, светът на чувствените впечатления.                                                      

О, човеко, надявай се на Господ със цялото си сърце! В Него има безграничен и всевиждащ разум. Аз съм разум, у мене е силата (8, 14), казва Господ. Той вижда пътеките по които тече твоята кръв, и всички кръстопътища по които се лутат твоите мисли. От състрадание и любов, Той ти предлага Себе си за водач, а ти се осланяш на твоя помрачен и нищожен  разум! А къде беше твоя разум при раждането ти? А къде беше твоя разум, когато се образуваше твоето тяло, когато в сърцето ти почна да кипи кръвта ти, когато очите ти прогледнаха, когато от гърлото ти се появи глас? По чии разум стана това , докато ти още спеше като въглен в пепелта? А когато твоя разум се пробуди, можеш ли да изброиш всички измами, към които те е тласнал, всички лъжи, в които те е оплел, и всички опасности, които не е предвидил? О, брате мой, надявай се с цялото си сърце само на Господ! Той, безброй пъти до сега те е избавял от твоя собствен разум, от неговите измами и лъжи, и от опасностите, на които те е подхвърлял. Каквото е слепеца спрямо виждащия, това е и твоя разум спрямо Божия разум. Надявай се на Водача слепецо. Надявай се , брате, със цялото си сърце единствено на Господа.

О, Всевиждащи Господи, вечни и непогрешим Разуме, по необхватен от вселената, и по-светъл от слънцето, избави ни от заблудите на нашия разум. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски