Икона на Божията Майка Александрийска

14 септември

ИСТОРИЯ

                Името на ико­ната про­излиза от еги­пет­ския г­ра­д Алек­сан­дрия – един от центровете на ран­ното хри­сти­ян­ство. Съхранените сведения за тази икона са оскъдни и про­ти­во­ре­чи­ви.

                В кни­гата на но­во­мъченик Ев­ге­ний По­се­ля­ни­н пи­ше: «Според изображенията от ста­рин­ните гра­вю­ри ико­ната пред­став­лява­ по­ясе­н (до кръста – бел. прев.) об­раз на Бо­го­ма­те­р с Пред­веч­ния Бо­гом­ла­ден­ц, Който Тя поддържа с дясната си ръка». Фра­зата «под­държа с дясната си ръка» различните из­сле­до­ва­те­ли тълкуват неед­но­знач­но. Някои счи­тат, че подчертаването на този фак­т пред­по­ла­га­ раз­по­ло­же­ние на Бо­гом­ла­ден­ца от ляво на Бо­жията Ма­йка. Дру­ги до­пус­кат, че Той е изцяло седнал на дясната ръка на Бо­го­ро­ди­ца.

                Според привържениците на първото мнение, по­до­бна на Алек­сан­дрий­ския об­ра­з мо­же да е дру­га пра­во­слав­на еги­пет­ска све­тиня – ико­на на Бо­жията Майка от VI ве­к от Си­най­ския мо­на­стир на света Ека­те­ри­на. На този рядък иконографски образ Бо­гом­ла­де­неца седи на лявата ръка на Бо­го­ро­ди­ца и Тя го под­държа с дясната си ръка по ха­рак­тере­н, сякаш опазващ го начин.

                Ико­ната е изпълнена по ме­то­да на ен­ка­у­сти­ката – живописна тех­ни­ка, в която свързващо за боите вещество е восъка, а самите бои се нанасят в разтопен вид. Образа се намира в му­зея на изкуствата, наречен на името на Бог­да­н и Вар­ва­ра Ха­нен­ко в Ки­ев. В интерес на истината трябва да се спомене, че предпо­ло­же­нието за иден­тич­но­стта на двете икони се базира само на умозаклю­че­ни­я и не е потвърдено от никакви фак­ти.

                Съ­ще­ству­ва и дру­го, по-конкретно опи­са­ние на ико­ната: «На Алек­сан­дрий­ската икона Бо­го­ма­тер е пред­ставена с Мла­денеца, седящ на дясната Ѝ ръка (дексио­кра­ту­са). Мла­де­нецът бла­го­славя с дясната си ръка, а в лявата държи сви­тък.»

                На опи­са­нието от «Пра­во­слав­на ен­цик­ло­пе­дия» съответства ико­на под името Алек­сан­дрий­ска – ед­но от 120 клейма на ико­ната «Бо­го­ма­тер Неочаквана Ра­дост от 120-те чу­до­твор­ни ико­ни на Бо­го­ма­те­р» от църквата на Четиридесетте мъченици на Но­воспас­кия пло­ща­д в Москва, която сега се намира в Третяковската га­ле­рия.

На ос­но­ва­ние на тези две опи­са­ния (от книгата на Е. По­се­ля­ни­н и «Пра­во­слав­на ен­цик­ло­пе­дия») могат да се направят два извода: или това са различни описания на един и същи образ, или съществуват два различни иконографски об­ра­за под името «Бо­го­ма­тер Алек­сан­дрий­ска».

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 27 МАЙ

Разсъждение

Несъмнено, телесното здраве е дар Божи. Но телесното здраве не е най-голямото благо на този свят, както [често] казваме и пишем. Защото, каквото и да е телесното здраве, то е временно; а онова, което е временно, не може да се нарече най-голямо благо за човека. Постоянните ценности са по-драгоценни от временните. А непреходните ценности се вписват в рамката на духовното здраве. О. Иоан Кронщадски пише: „Ах, и сам аз чувствам, че когато съм напълно здрав и не изнурявам себе си с труд, тогава аз умирам духовно, тогава нямам в себе си Царството Божие, тогава ме овладява моята плът, а с плътта – и дяволът“.

БЕСЕДА за разкриването на Божията благодат през вековете

За да яви на бъдещите векове преизобилното богатство на Своята благодат (Ефес. 2: 7).

С пророчески дар пророкувал апостол Павел за изобилието на благодатта, която през вековете ще се излива върху човешкия род. Онова, що е пророкувал апостолът, ние, които живеем почти 20 столетия след него, можем да проверим [сбъдването му] във вече отминалите хилядолетия. Както кошерите се изпълват с полезни медоносни пчели, така всички векове от Христа до днес са изпълнени с благодатни мъже, жени и девици. О, какво изобилие на Божията благодат се е изляло върху безброй души, които преди това били грешни, а след това станали свети! О, какво изобилие на Божията благодат се е изляло върху мъже и жени, които преди това били слаби и страхливи, и които след това смело изповядали Христа Господа и радостно пострадали за Него! О, какво изобилие на Божията благодат, през вековете и във вековете, се е изляло върху прости и неуки, които след това станали истински мъдреци и духовни генерали на верните Христови войски! А помислете, братя, колко ли още скрита святост, неизвестна жертвоготовност, незаписана храброст, невъзхвалена добродетел са утаени в недрата на двадесетте християнски века! Когато всичко това се разкрие, всичко, което е било в миналите векове и в онези, които ще настъпят до края на времената, тогава и ангелите, и хората ще се удивят от неизказаното изобилие на благодатта Божия. Тогава и самият апостол Павел ще трябва да извика: „Макар и да съм бил апостол, словата ми са били слаби да изкажат цялото неизмеримо изобилие на Божията благодат, която човеколюбиво се е изляла върху света“.

О, Пресвета Троице, човеколюбиви Боже наш, въздигни сърцата ни, та непрестанно да славим и възхваляваме превеликото изобилие на Твоята благодат. На тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски