Из разказа за един игумен, който приел от Бога дар да изгонва бесовете от хората

       Който е доволен от положението си, е щастлив. Вижте, на практика, християнинът, макар и небогат, но трудолюбив и честен, е доволен от своето положение. Кой може да е по-щастлив от него? Той се радва, че може да се труди честно, че изпълнява Божията заповед, която ни заповядва с труда на ръцете си да изкарваме прехраната си. Той с радост яде честно заработения хляб. С удоволствие отделя от него и за нямащите, защото знае, че тази жертва е жертва Богу приятна. И Господ не го лишава от Своята милост, дарува му успех във всички добри дела. Утешава го с мир и любов между неговите домашни. Божието благословение съпътства такива хора по целия им житейски път. Колко жалко е, че в днешно време такива семейства са рядкост, и такива човеци са малко!

       Навсякъде властват страстта да се трупа и алчността за богатство. Виждаш, човекът мисли само за това как да се избави от беднотията, а след това да отдели нещо и за черни дни. А после започва да трупа една след друга стотачки и започва да мисли за хилядарки. Това все още не е беда, ама лошото е, че човекът спи и сънува тези хилядарки и мечтае за тях, виждайки в тях най-важното в живота и забравя за вечния живот. А дяволът това и чака. Той много добре знае, че за него няма нищо по-лесно да отдалечи човека от Бога, когато в него се зароди лакомия за земни блага, и да го покори на себе си,.

       В един манастир всички братя се хранели от труда на ръцете си. Игуменът не приемал от посетителите нито храна, нито дрехи, нито пари и като напълно уповаващ се на Бога, им казвал: „Вземете си това и ни оставете на Христа. Той се грижи за нас. Ще ни бъде за осъждане донесеното от вас, когато имаме възможност да се изхранваме със собствените си ръце, а пък се утешаваме с чуждото“. Докато мислел и говорел така игуменът, Бог го обичал. Дал му власт над бесовете и славата от неговите добродетели се разнасяла надалеч. Но този игумен изоставил любовта към нестяжанието и вижте какво станало.

Славата за добродетелния живот на игумена стигнала и до царя. Той го повикал, защото желаел да изпроси молитвите му. Игуменът се явил. Царят беседвал с него и получил голяма полза. Като го изпращал, му дал злато.

       Не устоял старецът на изкушението – взел царския дар и се върнал в манастира. Но какво заварил – недоимък. Започнал да купува земя, волове, магарета. Наел работници. Започнал да се грижи за земното, а от Бога се отдалечавал все повече и повече. Накрая напълно изгубил Неговото благословение.

       Веднъж при игумена довели един бесноват, за да изгони от него беса. Старецът казал: „Излез от Божието създание“. „Не, повече няма да те слушам“ – отговорил бесът. „Защо?“ „Защото – отвърнал врагът на човешкия род – самият ти стана един от близките ни. Ти се потопи в житейски грижи, забрави Бога. Затова нямаш сила и власт над мене.“

       Братя, като чухте това, пазете се да не се пристрастите към земните блага и не забравяйте Господните думи: Никой не може да слугува на двама господари: защото или единия ще намрази, а другия ще обикне; или към единия ще се привърже, а другия ще презре. Не можете да служите на Бога и на мамона (Мт. 6: 24). Амин.

Автор – Виктор Гурев

Превел – Епископ Сава (Тинков)

(Моля читателите ако забележат грешки – да ми съобщят. Благодаря !

https://blagovestnik.bg/30-06-2025/  

Разказ за чудесата на св. великомъченик Артемий

       Третата Божия заповед Не изговаряй напразно името на Господа, твоя Бог забранява греховете на богохулството, лъжливото даване на клетва, клетвопрестъпването, нарушаването на обетите, дадени на Бога, многобожието, ропота против Бога, разсеяната молитва, а заедно с това забранява и греха на кощунството, т.е. свещените предмети да се използват за шеги и поругание. Този грях е един от най-разпространените между християните. Колко много хора има днес, които злобно се подиграват с предметите на вярата и Църквата! Подиграват се и се присмиват над тях хора, които се имат за образовани, но въобще не искат и да знаят за Бога. Присмиват се много и от разколниците, особено много от новопоявилите се „угодници“ и „многоцелебните им мощи“. Присмиват се, накрая, и абсолютните невежи, непознаващи и нежелаещи да познаят истинската Христова вяра. А безгрижните шеги в обикновените разговори над свещените предмети не срещат отпор даже и от страна на благочестивите хора.

Трябва ли, братя да казвам, че кощунниците ще платят в бъдещия живот скъпо? Вие знаете, че Бог поругаван не бива (Галат. 6: 7). Но ще ви кажа, че кощунниците не остават ненаказани и в този живот. По този повод чуйте нещо от разказа за чудесата на св. Артемий.

       Един благочестив човек, който хранел любов към св. великомъченик Артемий, взел свещи и масло и отишъл при мощите му. По пътя го срещнал един познат и го запитал: „Приятелю, къде носиш тези свещи и това масло?“. Отговорът бил: „Отивам да се помоля на св. Артемий“. Познатият му се надсмял и казал: „Не забравяй да изпросиш от него някоя болест и като се върнеш, ми я донеси“. Тръгналият да се помоли на великомъченика не отвърнал нищо на подигравката, отишъл при мощите, помолил се и тръгнал да се връща. Но какво станало? По обратния път действително го връхлетяла жестока болест. Почувствал нетърпима болка в тялото си. То се покрило с отоци и той не бил в състояние да си отиде у дома. С голям труд се добрал до дома на присмехулника, който не бил далеч от пътя. Но там почувствал, че болестта му още повече се усилва. Изпаднал в нещо като беснуване – онемял. Изглежда, че болестта била смъртоносна. Но след известно време дошъл на себе си и предположил, че болестта го е постигнала заради думите на присмехулника и казал: „За какво страдам. Да не би да е заради подигравките на моя приятел?“. А оня пък, от своя страна, започнал да упреква болния и отново се подиграл. Работата между тях стигнала до явна кавга и много от преминаващите по пътя спирали и питали защо се карат. Болният им разказал за срещата си с приятеля си по пътя и за изговореното от него кощунство и в същия час се почувствал напълно здрав. Но, о, ужас! Неговата болест се вселила в кощунника, който започнал да крещи: „Горко ми! Горко ми!“. Присъстващите се ужасили, прославили Бога и св. угодник и казали: „Божият Съд е справедлив! Каквото си потърсил – намерил си. Да ти бъде за вразумление и дано не ти се вмени хулата за осъждане. Помни Божиите чудеса, ставащи чрез Неговите свети угодници“. 

       О, вие, които не се боите да поругавате великите Божии дела и Неговите свети угодници! Внимавайте да не би да ви дойде до главата и вие, още в този живот, да викате: „Горко ми, горко ми!“. А че няма да се отървете от това в бъдещия живот, е несъмнено, защото са верни Божиите думи: Горко вам, които се смеете сега, защото ще се наскърбите и разплачете (Лк. 6: 25). Амин.

Автор – Виктор Гурев

Превел – Епископ Сава (Тинков)

(Моля читателите ако забележат грешки – да ми съобщят. Благодаря !

https://blagovestnik.bg/29-06-2025/  

Грешно е да се предаваме на безнадеждна скръб за починалите деца

За блажена Клеопатра и сина ѝ Иоан

       Родителите понасят тежко скръбта от смъртта на децата си. Цялата тежест на тази скръб могат напълно да разберат и почувстват само тези, които са се лишили от децата си. Но колкото и да е тежка тази мъка, грешат онези родители, които, поради загубата на децата си, изпадат в малодушие и униние, та даже и до крайно отчаяние.

       За вразумлението на такива предлагаме един случай от живота на блажена Клеопатра, чиято памет Църквата отбелязва на 19 октомври.

       Тази благочестива вдовица имала особена любов към св. мъченик Уар, чието тяло било погребано в нейния имот. В негова чест тя построила храм и пожелала да пренесе мощите му в него. В деня на пренасянето усърдно молела светия мъченик да приеме под своето покровителство единствения ѝ дванадесетгодишен син, комуто предстояло да отиде на служба във войската. Молитвата ѝ била чута. Мъченикът действително взел под покровителството си сина ѝ, само че не във войнишката служба. Случило се, че в същия ден момчето се разболяло тежко и през нощта починало. Вместо да се смири пред волята Господня и неведомите Негови пътища, Клеопатра се предала на велико отчаяние. Стигнала дотам, че даже смятала за причина на загубата на сина си светия мъченик и го укорявала за това. Но това изкушение не продължило дълго. Св. Уар ѝ се явил заедно със сина ѝ и казал: „Защо ме укоряваш? Затова, дето взех сина ти във войнството на небесния Цар ли?“. След мъченика и синът ѝ се обърнал към нея с думите: „Майко моя, защо тъй безнадеждно скърбиш? Сега аз съм зачислен във войнството на Царя Христос и заедно с ангелите предстоя пред Него, а ти искаш от царството да отида в окаяния свят“.

       Като чула тези думи и видяла сина си, облечен в небесна слава, учудена и зарадвана, майката възкликнала: „Щом е така, вземете и мене с вас!“. „Имай търпение – отговорил мъченикът – и се разпореди с имуществото си за слава на Господа, а след това и ти ще дойдеш във вечните жилища.“

       Видението свършило, а с него и отчаянието на Клеопатра. След погребението на сина си тя постъпила с имуществото си действително така, както я посъветвал мъченикът, т.е. раздала го на бедните и след това, в продължение на една година, всеки неделен ден се удостоявала да вижда сина си, заедно с мъченик Уар, облечен в ангелски одежди, а след това, като угодила на Бога, спокойно починала.

       Братя, ако сте възпитали своите деца в истинската вяра и благочестие, и ако не само с думи, а и с примери сте ги научили на християнски живот, ако се случи на Господа да е угодно да вземе при Себе Си някое от тях, раздялата не бива да ви докарва до ужас и да падате в отчаяние. По непосредственото и всевластно покровителство на общия ни Отец те ще са защитени от всякакво зло. Ще пребивават в добър и прекрасен свят, а освен това като молитвеници ще послужат и на вас, докато сте на земята, и неизказано ще ви зарадват при срещата им с вас в бъдещия живот. Амин.

Автор – Виктор Гурев

Превел – Епископ Сава (Тинков)

(Моля читателите ако забележат грешки – да ми съобщят. Благодаря !

https://blagovestnik.bg/28-06-2025/  

Плач за греховете

Из разказа за разбойника, който десет дена проливал сълзи и се спасил

       Едно от най-помагащите средства за получаване на опрощение на греховете са сълзите, пролени за тях, и съкрушеното сърце. Скръбта по Бога – казва апостол Павел – произвежда неизменно покаяние за спасение (II Коринт. 7: 10). И св. цар и пророк Давид е категоричен: Сърце съкрушено и смирено Ти, Боже, не ще презреш (Псл. 50: 19).

Като нямаме с какво да изкупим греховете си, братя, ние трябва често да прибягваме към посоченото ни средство – с печал, съкрушени сърца и сълзи да плачем затова, че досега несъвършено и недостойно сме служили на Господ. Затова, че ние не заслужаваме да получим нищо добро от Него, освен гняв и наказание за нашите дела, защото сме недостойни за Неговата милост.

Смирението и съкрушеното сърце са твърде приятни на Господа и винаги обръщат Неговия гняв на милост.

По времето на управлението на император Маврикий в околностите на столицата имало един свиреп и жесток разбойник. Като не могли да го заловят със сила, императорът решил да приложи противоположно средство – милост. Изпратил му кръст с надпис: „Не се страхувай“. Тази необикновена постъпка трогнала сърцето на разбойника. Веднага се разкаял, явил се пред императора, паднал в нозете му и обещал да се поправи. Императорът му простил и той останал да живее в града. Не минало много време и разбойникът се разболял тежко. По време на боледуването, насън, видял Страшния Съд. Като се събудил, почувствал приближаването на смъртта, ужасил се заради греховете си и с горчиви сълзи започнал да моли за опрощение. „Владико Човеколюбче, Царю – викал той, – както ме спаси, мене разбойника, така и сега, когато съм на смъртния одър,  прояви Твоята милост и приеми плача ми. И както си приел дошлите в единадесетия час, тъй приеми и моите горчиви сълзи, очисти ме, и ме кръсти в тях. Не искай повече нищо от мене! Не искай и не изпитвай, защото няма да намериш в мене нищо добро, освен обкръжилите ме извършени от мене беззакония и безчислените ми грехове. Но както си приел плача на апостол Петър, така приеми и малкото мои сълзи и с гъбата на Твоето милосърдие заличи моите прегрешения!“

Така с много сълзи изповядал своите грехове и умрял. В часа на смъртта му живеещият в същия дом лекар видял много бесове, които били обиколили одъра на разбойника. Държали в ръцете си списъци с греховете му, а зад тях стояли два ангела, държащи везни. На едната страна на везните сложили списъците с греховете на умрелия. „Ние какво да сложим от другата страна? – казали ангелите – Нямаме нищо, освен последните десет дни, откакто той спря да убива! Да не сложим ли кърпичката, напоена със сълзите му, които проливаше преди смъртта си?“ Сложили я. О, бездна на Божието милосърдие! Кърпичката натежала повече от греховете на разбойника и списъците на бесовете изчезнали. Ангелите взели душата на умрелия, а бесовете избягали посрамени.

Значи, братя, да плачем и да се съкрушаваме за своите грехове!

Но нима това е единствен случай? Не, такива случаи има твърде много. Господ оправдал блудницата, но не преди тя да умие със сълзи нозете Му и да ги избърше с косата си. Митарят излязъл оправдан от храма, но след като се молил, без да смее да вдигне очи към небето, след като се удрял в гърдите и казал: Боже, бъди милостив към мене,  грешника! (Лк. 18: 13). Простено било и на апостол Петър, три пъти отрекъл се от Христа, но след като горчиво плакал за греха си. Простени били и на Давид тежките грехове на прелюбодеянието и убийството, но след като той всяка нощ оросявал със сълзи постелята си.

По-често да плачем за нашите грехове, та Господ, като види нашето съкрушение, да ни приеме, както е приел блудния син, и да ни прости, както е простил и на разбойника от Кръста, който от дън душата си извикал: Спомни си за мене, Господи, кога дойдеш в царството Си! (Лк. 23: 42). Амин.

Автор – Виктор Гурев

Превел – Епископ Сава (Тинков)

(Моля читателите ако забележат грешки – да ми съобщят. Благодаря !

Поучение по словото за лицемерния монах

       Твърде често може да се срещнат хора, за които определението „лицемер“ или „фарисей“ е напълно заслужено. Това са тези, които за някаква изгода полагат всякакви усилия, външно, пред хората да демонстрират благочестие, но от силата му са се отрекли (II Тим. 3: 5). Такива хора, според думите на Господа, могат да се оприличат на варосани гробници, които отвън се виждат хубави, а вътре са пълни с мъртвешки кости и с всяка нечистота (Мт. 23: 27). Горко им, ако не се вразумят навреме и не отхвърлят своето двуличие!

       В манастира, наричан Галат, имало един монах, когото братята считали за светец. Всъщност, не било така – той бил лицемер, например, постял само за пред хората, а истинския пост не спазвал. Преди смъртта му неговото двуличие се разкрило при следните обстоятелства:

       Разболял се и помолил братята да дойдат при него. Те не закъснели да сторят това, мислейки, че ще чуят от него, като от светец, слово за назидание. Какво било удивлението им, когато той, тресейки се и треперейки, започнал да говори: „Горко на мене окаяния, братя! Сега съм предаден на жесток враг, защото живях нечисто. Пред вас се преструвах на постник, а всъщност не бях. И ето, поради това, сега съм във властта на дявола. Той, в образ на змия, се е увил около мене и със страшни мъчения изтръгва душата ми“.

       „И като каза това – добавя описалият това, – умря. Бог не допусна чрез покаяние да се избави от змията”.

       Затова, братя, ако искате да бъдете истински боголюбци, вършете добри дела пред Бога, а не за пред хората. Не тръбете пред себе си, нека лявата ви ръка не знае какво прави дясната (Мт. 6: 1–3). Молите ли се? А ти, кога се молиш, влез в скришната си стая и като си заключиш вратата, помоли се на твоя Отец, Който е на тайно (Мт. 6: 6). Постите ли? Също, кога постите, не бивайте намръщени като лицемерните; защото те си правят лицата мрачни, за да се покажат пред човеците, че постят. Истина ви казвам, те получават своята награда. А ти, кога постиш, помажи главата си и умий лицето си, та да се покажеш, че постиш не пред човеците, но пред твоя Отец, Който е на тайно; и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве (Мт. 6: 16–18). Амин.

Автор – Виктор Гурев

Превел – Епископ Сава (Тинков)

(Моля читателите ако забележат грешки – да ми съобщят. Благодаря !

Пример от живота на свети апостол Филип – един от седемдесетте дякони

       Много от днешните християни почти не познават Словото Божие. Те са прочели хиляди пъти и изучили всичко светско, а нито веднъж не са държали в ръка Библията. Попитай ги защо не я четат. Ще ти отговорят, затова че много неща, написани в нея, не разбират.

       Но това, братя, не е оправдание! Те затова не разбират Словото Божие, защото никога не го четат. Ако го четяха с усърдие, тогава и неразбираемото в него с времето ще стане разбираемо, и неясното – ясно.

       Един монах отишъл при духовния си отец и му казал: „Отче, спрях да чета Словото Божие“. „Защо ?“ – запитал старецът. „Ами нищо не разбирам“ –  отвърнал монахът. Тогава старецът му казал: „Чедо, овцете, като намерят тучна паша, лакомо започват да пасат и гълтат тревата, без да я дъвчат, като гледат колкото може повече да откъснат, а след като се нахранят, тогава преживят. Така и ти, докато имаш време и възможност, колкото можеш повече, без да се лениш, чети Божествените книги и неясното ще ти се изясни. Или поради старанието ще разбереш непонятното, или от отците и учителите на Църквата ще го узнаеш, или, накрая, ако няма кой да ти го обясни, сам Господ ще те просвети“ (Пролог 4 февруари).

       Велможата на етиопската царица Кандакия, на път за Иерусалим, четял 53-та глава от книгата на пророк Исая, съдържаща в себе си пророчество за Иисус Христос. Велможата не разбирал написаното, но Господ, като видял неговото искрено желание да узнае истината, му пратил неочаквана помощ. Дух Свети поставил апостол Филип на пътя, по който пътувал велможата, и той се заговорил с него.

       Филип го попитал разбира ли това, което чете. Велможата отговорил: „Как ще мога, ако някой не ме упъти? Седни до мен и ми обясни за кого говори това пророкът. За себе си ли, или за някого другиго?“. Апостолът изпълнил желанието му и му обяснил пророчеството за Иисус Христос. Тогава велможата от все сърце повярвал в Спасителя на света, веднага се кръстил и Дух Свети слязъл върху него (Деян. 26 : 39).

       Светият Дух ще намери възможност да помогне и на вас в разбирането на Словото Божие, ако вие с усърдие и внимание слушате или го четете.

       То винаги ще бъде близо до тези, които с любов приемат и се поучават от написаното в него. Вие само се молете Той да ви просвети и Той ще го стори или непосредствено, или чрез църковните пастири, към които винаги се обръщайте за вразумление, когато нещо не разбирате в Божието Слово. Амин.

https://blagovestnik.bg/25-06-2025/