Срещу гордостта

Поучение по словото за възвеличаващите и превъзнасящите се

Известно е, че поради гордост е погинал заедно със своите слуги най-висшият от ангелите – Деница. А гордостта също е причина и за падението на нашите прародители. Съблазнили се от думите на дявола:  Ще бъдете като богове (Бит. 3: 5). И ето че поради гордостта се появило и непослушанието към Бога. Била нарушена Божията заповед. Заради греха последвало осъждане на смърт и изгонване от рая. Тези примери като доказателство, че гордостта е най-голямото зло, изглеждат убедителни, но за съжаление не всички се поучават от тях. И сега може да се срещнат високомерни хора с гордост в сърцето. И сега мнозина си фантазират: Ще възляза на небето, ще издигна престола си по-горе от Божиите звезди…, ще възляза в облачните висини, ще бъда подобен на Всевишния (Ис. 14: 13–14). Жалко заблуждение! Защото горко – казва Исаия – на онези, които са мъдри в себе си и мъдри пред себе си (Ис. 5: 21). Наистина горко им! Защото Бог им се противи, а те често са непоносими за хората и жалки сами по себе си. Ще устоят ли гордите в нещастието? Никога. Горко им! Мерзък е всеки –казва църковното слово – за величаещите и превъзнасящите се, недостоен пред Бога и хората. Началото на греха е гордостта и този, който се гордее, е противен на всички, а накрая напълно отпада от Бога. В сърцето на горделивия няма умиление. О, бедни човече, защо се превъзнасяш, та нали си земя и пепел?! А какво е по-безумно от гордия? Този, който се превъзнася и възвеличава, не може да бъде оприличен на нищо повече от сапунен мехур. О, горделивецо, виж заблуждението си. Нали си смъртен, а фантазираш за себе си, сякаш че ще си вечно жив. С мислите си летиш високо като орел, но Господ казва, че ще те свали оттам, защото се противи на горделиви (I Петр. 5: 5), и очите на възвеличаващите се ще смири и ще им въздаде заслуженото. Чак тогава те ще зажалят и ще кажат: „Каква полза ни донесе нашето възвеличаване? И с какво ни помогнаха богатството и гордостта? Изчезнаха като сянка, а ние сме хвърлени във вечни мъки“.

Не е ли вярно, братя, че горделивите справедливо се наказват? Да бъдеш противен на Бога, да бъдеш мерзък за хората, да си жалък сам по себе си – какво ужасно положение може да има? Нека горделивите да се смирят от дотук казаното и в заключение да чуят какво им казва светител Тихон: „Защо ти трябва – учи той – отвисоко да гледаш с презрение на другите? По-добре гледай надолу към родната земя, която тъпчеш, защото сам ти пръст си и в пръст ще се върнеш (Бит. 3: 19), и твоят прах  ще бъде тъпкан. Пред погледа ти са местата за смъртния покой – гробищата. Разпознай къде лежи царят и къде войникът, славният и неславният, богатият и бедният, силният и слабият, благородният и простият, ученият и неграмотният. Разпознай и заедно с тях се похвали със своето благородство, превъзнасяй се с разума си, гордей се с красотата си, с богатството си, с честта си. Изброй  постовете си и отличията, които си получил... О, бедно създание! Бедно и в началото на живота си, и в края му!“. Амин.

Автор – протоиерей Виктор Гурев

Превел – Епископ Сава (Тинков)

(Моля читателите ако забележат грешки – да ми съобщят. Благодаря !