За послушанието и борбата с леността човек получава венци от Бога

Поучение по словото за послушанието на един монах

Светител Димитрий, митрополит Ростовски, казва: „Подвизавай се усърдно, не се лени, не унивай, защото ти предстои подвиг, победата е пред теб. Който извършва подвизи, вижда приготвените венци, честта е пред него и непременно го очакват слава и наслаждения“. Вярно ли е, че който се подвизава, не се лени, не унива и се бори сам със себе си, получава венци? Да, вярно е, светителят казва неоспоримата истина, че за подвизите борба с леността, унинието и греховните помисли човек се увенчава. Това ще се опитаме да разкрием сега.

Един старец, който живеел във Витсаида, имал при себе си разумен ученик. Старецът обикновено го поучавал за спасението на душата, след това казвал молитва и оставял ученика си да спи. Случило се така, че веднъж при стареца дошли няколко негови почитатели. Той им сложил трапеза. Минало доста време. След като разпуснал посетителите и прочел правилото, вечерта, по обичая, започнал да беседва с ученика си, но скоро заспал от умора. Ученикът чакал учителя си да се събуди и през това време все си мислел: „Да се оттегля ли без разрешение от стареца?“. Но той всячески се борел с тази мисъл. Седем пъти изпитвал непреодолимо желание да се оттегли без позволение от стареца и седем пъти го преодолявал, и оставал. Когато нощта минала и старецът се събудил, видял ученика си, удивил се и възкликнал: „Нима досега беше тук?“. Отговорът бил: „Не посмях да си ида, защото ти не ме отпусна“. Отецът казал: „Ами ти защо не ме събуди?“. Ученикът отговорил: „Не посмях да го сторя, за да не те обезпокоя“. След това те изпели утринната служба и старецът отпуснал ученика.

Когато старецът останал сам, имал видение – някой му показал светло място и престол на него, а върху престола имало седем корони. Старецът попитал: „На кого са тези корони?“. Явилият му се отговорил: „Това място, престолът и венците са дадени на твоя ученик, затова че той не си отиде през тази нощ“. Чул това, старецът се удивил, повикал ученика си и го запитал: „Кажи ми, какво прави или какво си мислил през изминалата нощ?“. „Прости ми, отче – отговорил монахът, – нищо добро не съм направил.“ Но старецът не преставал да разпитва и тогава ученикът казал: „Направих само това, че седем пъти тази нощ мислех да изляза без твое разрешение, но не излязох“. Сега старецът разбрал, че колкото пъти ученикът му се е съпротивлявал на греховните помисли, толкова пъти, за седемкратната си борба с тях, е получил венци. И разказал за полза това на някои от опитните старци, за да знаят, че Бог, и за борбата с греховните помисли, ни увенчава.

Така че неоспорима истина е, че за борбата с унинието, леността и греховните помисли, както и за послушанието си, християнинът получава венци. Но тука да спрем. Щом, както видяхме, че и за малка борба ученикът на стареца бил увенчан, какво можем да кажем за онези, които постоянно бдят над себе си и надяват върху себе си всички онези оръжия, които са ни посочени в Божието слово за борба срещу враговете на нашето спасение, и постоянно се подвизават, не се поддават на изкушенията и съблазните на света, побеждават и него, и плътта, и дявола? О, разбира се, те се увенчават повече и получават онази, най-голямата от наградите, която Господ обещава на победителите. Каква е тази награда? Ето какво Господ казва за нея: На оногова, който побеждава, ще дам да седне с Мене на Моя престол (Откр. 3: 21). Затова нека да завършим словото си отново с думите на светител Димитрий:  „Изправи се, човече, изправи се с всичките си сетива, не се лени и не унивай, не щади плътта си, не щади душата си, за да се увенчаеш с венеца на нетлението“. Амин.

Автор – протоиерей Виктор Гурев

Превел – Епископ Сава (Тинков)

(Моля читателите ако забележат грешки – да ми съобщят. Благодаря !

8https://blagovestnik.bg/10-06-2026/