Против лъжата и злословието

Слово за злоезичния човек

Бог ни е дал език, за да говорим истината, а не лъжа; за да се назидаваме един друг, да се подкрепяме по пътя на спасението, а не да се мамим един друг. Но междувременно, особено в последно време, виждаме, че лъжата, заедно със злословието и клюките, се увеличава между нас. Лъжем просто така, по навик, лъжем на шега. Понякога лъжем, за да причиним на ближния зло. Лъжем с користна цел. Лъжем поради ласкателство. Грешим, като злословим и се надсмиваме. Грешим, като клюкарстваме. Това добро ли е? Не! Твърде лошо е, защото дори „безобидната“ лъжа е мерзост пред Господа, както казва и Соломон: Лъжливи уста са гнусота пред Господа (Притч. 12: 22). А лъжата, за да навреди, съчетана с коварство и клюкарство, е двойна подлост, защото последствията от нея за ближните често са ужасни.

„Двуезичният мъж – казва за това в Пролога Църковното слово – ще раздели приятелите, между мирно живеещите ще посее клевета и кавги... Клюкар и двуличник заслужават проклятие, защото са погубили много миролюбиви хора. Лъжливият език е смутил и погубил мнозина, така че от езика са разрушени укрепени градове и домове на богати са се развратили. Лъжливият език е прогонил добри жени от домовете им и ги е лишил от плодовете на техния труд. Който го слуша, няма да намери покой и не ще живее спокойно. Мнозина са паднали от острието на меча, но не толкова, колкото са паднали от езика. Блажен е онзи, който се укрие от него и избегне яростта му.“

Не е ли ясно, братя, че всяка лъжа, и особено лъжата, съединена с клюки, може да повлече след себе си най-пагубни последици и следователно е истинска мерзост пред Господа? Разбира се, така е. Освен чрез Соломон можем да потвърдим това и от други места от Божието слово. Апостолът казва: Езикът е мъничък член, но големи работи говори. Ето, малък огън, а колкава гора запаля; и езикът е огън, украшение на неправдата; езикът се намира в такова положение между нашите членове, че скверни цялото тяло и запаля колелото на живота, като сам бива запалян от геената…, а езика никой човек не може укроти: той е неудържимо зло и е пълен със смъртоносна отрова (Иаков 3: 5, 6, 8). Така учи и Сирах: …Езикът е поколебал мнозина и ги е изпъждал от народ към народ, разорявал е укрепени градове и е строполясвал къщи на велможи; …изпъдил доблести жени и ги е лишил от трудовете им (Сирах 28: 16–19).

Всъщност, нима езикът не посява най-често семето на несъгласията и раздорите между съпрузите, между домашните, между старшите и младшите, началниците и подчинените, между приятелите и съседите? Нима езикът не е лишил мнозина от местата им, а заедно с тях и от насъщния им хляб? Не е ли езикът довел мнозина до отчаяние? Всичко това, братя, е горчива, но неоспорима истина.

Да бягаме от лъжата като от смъртоносна отрова. Непрестанно да помним, че тя носи гибел за другите, а затова заплашва и лъжеца с погубване, както е казано: Ти [Господи] ще погубиш ония, които говорят лъжа (Псл. 5: 7). Да помним, че този грях е дяволски. Ваш баща е дяволът; и вие искате да изпълнявате похотите на баща си. Той си беше открай човекоубиец и не устоя в истината, понеже в него няма истина. Кога говори лъжа, своето говори, защото е лъжец и баща на лъжата (Иоан 8: 44) – казва Господ на юдеите лъжци.

Да помним това и да си поставим за неизменно и постоянно правило да говорим само истината. Да се отнасяме към всички искрено, без лъжа и измама. Без преструвки и ласкателства. Да внимаваме да не разпространяваме без необходимост казаното от другите. Да не клюкарстваме. Да не оскърбяваме честта им, да не ги обвиняваме и да не се надсмиваме над тях, да не съдим, накрая и да не осъждаме никого. Амин.

Автор – протоиерей Виктор Гурев

Превел – Епископ Сава (Тинков)

(Моля читателите ако забележат грешки – да ми съобщят. Благодаря !

8https://blagovestnik.bg/12-06-2026/