За духовните завещания

Поучение по словото на свети Иоан Златоуст за милостинята, която и след смъртта е полезна. Слово за покаянието

Много от нас оставят завещания в случай на смърт. Едни завещават пожертвувание за църквите, манастирите и бедните, с надежда да получат за това опрощение от Бога. А други не завещават нищо за добри дела, мислейки, че ако се правят добрини, трябва да се правят приживе, а доброто след смъртта не е добро. Какво, братя, мислите вие? Дали последните разсъждават правилно или не? Според нашето мнение – неправилно. Защото: 1-во, по-добре е късно да се прави добро, отколкото никога. И 2-ро, че е от полза за душата правенето на добро и чрез завещанията, които се оставят, свидетелства и такъв велик учител, какъвто е свети Златоуст.

В словото за милостинята, че е полезна и след смъртта, той наред с другото казва: „Възможно е и в последната минута да се угоди на Бога чрез милостиня, макар, разбира се, не тъй, както би могло приживе. Но това наистина е възможно. Как и по какъв начин? Ако, пред смъртта, макар и вече в края, запишеш в завещанието си и Христос заедно с наследниците си, и Му дадеш част от това, което имаш, то ще бъде все едно, че си Го нахранил през живота си, макар че си го направил, когато вече си тръгваш от него. А когато вече не си господар на имането си, дай Му част от него, за да ти прости греха липса на човеколюбие. Иначе, каква милост ще получиш, когато като жив не си Го нахранил, а и пред смъртта си не искаш да Му поднесеш малък дар?“.

Така казва свети Златоуст. Но в потвърждение на нашите мисли говори и Църковното слово за покаянието, изложено в Пролога за 20 юли. Там четем: „Поне в края на живота си заповядай [на наследниците си] да подадат на бедните, та милостинята и приношенията да направиш свои помощници. Запиши в завещанието си към децата и роднините си и небесния Владика като причастен на твоето имане, Който казва: „Нахрани бедните, а Сам Аз ще ти бъда Ходатай и няма да се лишиш  от Царството небесно“. И още: „Никой да не мисли, че сторената приживе милостиня е безполезна след смъртта му.  Тя е добро, благоугодно и благоприятно дело“.

Така несъмнено е, че жертвите, записани в завещанията, ще са угодни Богу и могат да принесат полза за нашите души. Освен от учението на светите отци, не е трудно да разберем това и с просто разсъждение. Всички ние вярваме, че молитвите, отправени от живите за мъртвите, принасят полза на последните. И ако твоите блага се употребят за благодеяния и след смъртта ти, няма ли да си молитвеник? Несъмнено, ще си. Ако дадеш милостиня на Църквата и нейните служители, Тя вечно ще те поменава. Ако дадеш милостиня на бедните, те ще станат твои молитвеници. А молитвата на Църквата и на бедните винаги е силна пред Бога и затова винаги ще бъде благотворна за теб в задгробния живот.

Но за ползата от завещаното в полза на бедните най-сетне говорят дори самите мъртви: „В моята страна – разказва кир Лука – умря князът и беше погребан, както се полага. Тогава още бях малък. Веднъж минавах покрай гробището и видях до един гроб да стои човек – черен като угаснал въглен, и да ме вика при себе си. Когато се приближих, онемял от уплаха до него, той ми каза: „В завещанието си написах да раздадат на бедните такава и такава сума пари за избавлението на душата ми. Защо досега не са направили това? Иди и им кажи да я раздадат непременно. Иначе завинаги ще остана в положението, в което ме виждаш“. Уплашен от това явление, аз, от страх, не казах нищо на никого, за което и досега угризения измъчват моята съвест“.

Затова, братя, нека не бъдем свидливи в даренията си в полза на Църквата и бедните, и в завещанията си. Ако принесеш с добро чувство жертва Богу преди смъртта си, то, разбира се, Той, по Своето безкрайно милосърдие, ще я приеме и ще даде на душата ти в задгробния свят опрощение и покой. Амин.

Автор – протоиерей Виктор Гурев

Превел – Епископ Сава (Тинков)

(Моля читателите ако забележат грешки – да ми съобщят. Благодаря !

8https://blagovestnik.bg/13-06-2026/