Не трябва да се смущаваме, когато понякога виждаме, че благочестивите умират внезапно, а грешниците умират с обикновена смърт и биват погребвани с почести

Поучение по словото на свети Атанасий, че мнозина от праведните умират от жестока смърт, а грешниците – спокойно

Смъртта безпощадно и безспирно върши своята работа – на всяка крачка покосява и богатия, и бедния, и праведния, и грешника. Но тя не сполетява всички еднакво. Един умира спокойно, а друг – в страшни мъки. Един – след продължителна болест, а друг – внезапно. От това често сме в недоумение. Веднъж виждаш грешника да умира спокойно и да е погребан с чест, а друг път – благочестивия да умира внезапно или от тежка смърт и бива погребван скромно. Питаме се – защо на грешника е пратена лека смърт и тържествено погребение? И защо благочестивият умира безславно и е погребан бедно? Как да разрешим тези въпроси?

Един монах отишъл в града, за да продаде своето ръкоделие. Там видял погребението на някакъв зъл велможа и се учудил, че съпровождали беззаконника с голяма почест – и църковна, и гражданска. Още по-поразен бил от онова, което видял, когато се върнал в пустинята: благочестивият старец – неговият наставник, лежал разкъсан от хиена. „Господи – заплакал осиротелият пустинник, – защо онзи нечестив велможа се е сподобил с такава славна смърт, а този свят мъж е разкъсан от зверовете?“. Явил се ангел и му казал: „Не плачи за твоя учител. Нечестивият велможа имаше едно добро дело и за това е погребан с почести, но наградата му е само тук, а там го чака наказание за всичките му зли дела. А твоят учител, макар и да бе угоден на Бога във всичко, все пак имаше един порок, от който бе очистен чрез жестоката смърт“.

Затова, не е необходимо да разсъждаваме много защо праведникът е умрял така, а грешникът – по друг, по-лек начин. На първо място да не забравяме, че Божиите пътища са неизповедими, и на второ, че главното не е каква е смъртта на човека и неговото погребение, а това, което го очаква след смъртта. Нали и евангелският богаташ бил погребан богато, а Лазар – скромно. Но какво от това? Първият, се казва, отишъл в ада на мъки, а вторият бил отнесен от ангели в лоното Авраамово.

Следователно, не е наша работа да съдим по отношение на мъртвите кой от тях как е умрял, а да се молим за тях. Бог по-добре от нас знае кому каква смърт да прати и кому какво да въздаде след смъртта. Когато съдим за последното, ние се намесваме в Господните разпореждания и грешим. Между нас отсега нататък да няма такива безполезни отсъждания за мъртвите, а нека гореща молитва да съпътства всеки от тях в задгробния свят. Амин.

Автор – протоиерей Виктор Гурев

Превел – Епископ Сава (Тинков)

(Моля читателите ако забележат грешки – да ми съобщят. Благодаря !

8https://blagovestnik.bg/14-06-2026/