Поучение по житието и подвизите на преподобния наш отец Михаил, игумен на бившия Кименски манастир
Божието Слово ни заповядва да размишляваме за смъртта. Помни – казва То – за края. Но как да помним? Много е страшно. В смъртния час виждаме себе си проснати на болничния одър, борещи се със смъртта, с изтръпнали членове, в обятията на смъртен студ, с език, окован от веригите на смъртта, с неподвижни и сякаш покрити с гъста мъгла очи, пред която всичко започва да изчезва. Представяме си близките и приятелите ни, които стоят около нас и със своите въздишки и обилни сълзи усилват страха и угризенията ни. Ето, целият свят изчезва пред нас. Ние сами завинаги се лишаваме от земните си отличия и достойнства, съпровождани до ковчега само от делата си, и скоро трябва да се явим пред Бога.
Какво може да бъде по-ужасно от подобна мисъл? При такива мисли може да се падне в тежко униние. Какво да се прави? Можем да мислим за смъртта от друга гледна точка, по-радостна. От каква? Мислете за смъртта по такъв начин, така че да се постараете да умрете като истински християни. Да изразите преди смъртта благопожеланията си към всички. Да простите на всички. Да изпросите прошка от всички. Да се покаете за греховете си. Да се причастите със светите Тайни, преди да предадете в мир духа си на Господа. Ще кажете: „Ние знаем да мислим така“. Ако не знаете, тогава по-често четете или слушайте как са умирали светиите и ще се научите. За пример сега ще ви разкажем за смъртта на един светец и се надяваме, че той няма да остане безполезен за вас.
Свети Михаил Малеин, чиято памет св. Църква отбелязва на 12 юли, когато почувствал наближаването на смъртта, повикал братята от своя манастир и ги наставял да пребивават във въздържание и молитви. Да се подвизават във всички добри дела, та винаги да бъдат въоръжени срещу козните на дявола. Да имат нелицемерна любов помежду си. Да устремяват мислите си към Бога. Да пазят духовна и телесна чистота. Да се отклоняват от всякакви скверни похоти и дела. При ядене и пиене да бъдат скромни и да се украсяват най-вече със смирение. Да не забравят страннолюбието. Да ненавиждат споровете и пререканията. Да не смятат за нищо славата и честта на този свят, но да очакват вечни блага от Бога – Съдията на всичко, на които да се наслаждават. В заключение светецът им казал: „И така, братя, аз тръгвам по пътя на моите отци, защото виждам себе си призоваван от Господа. А вие бъдете внимателни към себе си и което чухте от мен, пазете. Отсега нататък ви предавам в ръцете на Всемогъщия Бог и Неговата пречиста Майка Мария, Която да бъде ваше прибежище и закрила от всички мрежи на врага“.
Настъпили последните часове. Преподобният се причастил със Светите Христови Тайни. След причастяването издигнал своите ръце към небето и с много сълзи започнал да се моли, казвайки: „Господи, Иисусе Христе, Сине Божий, приеми душата ми в мир и я избави от въздушните митарства! Госпожо моя, Пречиста Владичице Богородице, Помощнице на целия християнски род, моли Твоя Син, Христос, нашия Бог, да приеме душата ми с мир и да не бъде предадена на светоуправителя на мрака на този век“. След това преподобният дълго се молил за своето братство. Преподал мир и благословение на всички и с молитва предал, на дванадесетия ден от месец юли, своята честна душа в ръцете на Господа.
Спомняйте си това и други, подобни на него, отшествия на светци, и насочете мислите си за вашата собствена смърт. И разбираемо е, че такива мисли за кончината на истинския християнин не могат да бъдат безрадостни. Защото те неволно ще ви изобразят вашето близко съединение в задгробния живот с Господа и наслаждението с вечните блага в Неговите небесни обители. Но при това не забравяйте, братя, че мисълта е мисъл, а делото – дело, а от мисълта до делото е все още твърде далече. Може и е необходимо, разбира се, да мислим и да желаем истинска християнска кончина, но в същото време да не я получим, защото всичко е в ръката на Господа. А щом е така, то, разбира се, с размишления за мирна смърт е необходимо да молим Господ за такава. Затова да просим от Него християнския кончини живота нашего, безболезнини, непостидни, мирни и добраго ответа на страшнем судищи Христове просим. Амин.
Автор – протоиерей Виктор Гурев
Превел – Епископ Сава (Тинков)
(Моля читателите ако забележат грешки – да ми съобщят. Благодаря !
8https://blagovestnik.bg/06-06-2026/
