Блаженият архиепископ Теофил каза:

- Братя, какъв трепет и страх, какви мъки обзе­мат душата в часа на разлъката и с тялото или след това! Всички начала и власти на тъмнината застават пред нея и и́ припомнят за всички съгрешения, знай­ни и незнайни, от раждането до последния час, в кой­то тя напуска тялото, и трескаво търсят обвинения. А ангелските сили стоят лице в лице срещу врага, посочвайки като оправдание едни или други добри дела, ако душата е извършвала такива. И е невъзмож­но да си представим в какъв страх и смут се озовава душата, когато я заведат на това толкова ужасно из­питание, пред толкова непогрешим съд! Не е възможно нито да бъде описан с думи, нито да бъде разбран с разум ужасът, който владее душата, докато още нe е произнесена присъдата и тя не е избавена от про­тивниците си. Терзанията и́ продължават докато пра­ведният Съдия произнесе присъдата и́. И ако и бъде дарена свобода, обвинителите ги чака срам, а душата я вземат и я възвеждат до неизказана радост и слава, които им принадлежат отсега нататък. Но ако се ока­же, че поради нехайния си живот тя не е достойна за свободата, тогава ще чуе горчивите думи: Да бъде мах­нат нечестивият и да не види славата Господня (Ис. 26:10 - според превода на седемдесетте). И тогава за нея ще настъпи денят на гнева, денят на плача и нескончаемата скръб. Оставена във външната тъм­нина, хвърлена в ада и осъдена на вечен огън, тя без­крайна вечност ще страда в него. И къде ще бъдат тогава блясъкът и пищността на тоя свят? Къде ще са тщеславието, негата и наслаждението на суетния и кратковременен живот? Къде ще е богатството? Къде ще са знатността на рода? Къде ще са майката или бащата, братята или приятелите? А и кой от тях ще може да избави душата от поглъщащия я пламък и от другите невъобразими мъки?

РАЗСЪЖДЕНИЕ

Симон Петър и Симон Влъхва. Неприятелите на християнството често обичат да превеждат примери за големи чудотворци между езичниците, та с това да примамват лековерните, да унизят християнската вяра, а езичеството, чародейството, гадателството, сатанизма, и всякакво шарлатанство да възвишат. Няма съмнение, че и сатаната, чрез своите слуги, се опитва да прави чудеса, но всички тези чудеса на неговите слуги не произтичат от човеколюбие, съжаление , милосърдие и от вяра в Бога, а от гордост себичност, суета и човекоомраза. Християнинът трябва да се поучи от апостолската история да различава Божествените чудеса от сатанинските измами и фантазии. Нека само да си спомни за апостол Петър и Симон Влъхва. Нека сравни Петровите чудеса с привидните Симонови чудеса. Апостолът превръщал каменните човешки сърца в благородни сърца, лекувал болни, възкресявал мъртъвци, и всичко това с молитва и вяра в живия Бог; Симон Влъхва пък удивлявал хората с дяволски привидения. Апостол Петър бил приятел Христов, а Симон Влъхва - протеже на развратния цар Нерон, който свършил със самоубийство. Чудесата на езическите факири спадат към категорията на привиденията и измамите на Симон Влъхва. Както нагретия пясък отдалече прилича на вода, тъй и факирските „чудесата“ приличат на животворящите християнски чудеса.

БЕСЕДА за страхът Божий

Със страх прекарвайте времето на вашето странствуване ( 1 Петр. 1, 17 )

Това са думи на великия апостол Петър, думи, които имат двойно потвърждение от небесно вдъхновение и собствен опит. По небесно вдъхновение простия рибар Петър станал учител на народа, стълб на вярата и силен чудотворец. От собствен опит, той разбрал, че цялата негова мъдрост и  сила са от Бога, и затова трябва да има в себе си страх Божи. Никакъв друг страх, а само страх Божий. Безумния се плаши само тогава, когато блесне мълния и удари гръм, а мъдрия се бои от Бога всеки ден и всеки час. Творецът на мълнията и гръмотевицата е по-страшен и от двете, а Той не се появява пред тебе от време на време, като мълния и гръмотевица, а непрестанно е пред тебе, и не се отдалечава от тебе. Затова, не е достатъчно само от време на време да имаш страх Божи, а трябва и да дишаш със страх Божи.                                         

Страхът Божии е озон в задушната атмосфера на нашите души. Този озон доставя чистота и лекота, благоуханен аромат и здраве. Докато не бил утвърден в страх Божи, Петър бил само Петър, а не апостол, герой, учител на народа и чудотворец.                            

О, братя мои, да се не веселим преди жътвата. Този наш живот не е жътва, а сеитба, труд, пот и страх. Земеделецът живее в страх, докато не събере плодовете от нивата. Да оставим и ние веселбата за в деня на жътвата, а сега е време за труд и страх. „Дали ще бъда спасен?“. Този въпрос трябва да измъчва всекиго то нас, както земеделеца се мъчи от въпроса: „Дали ще пожъна плод от моя труд на нивата?“. Всеки ден земеделецът се труди и страхува. Да се трудим и боим и ние през цялото време на живота си на земята.

О, Господи, страшни и силни, утвърди ни в Твоя страх. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин!

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски