Когато преподобният наш отец Евтимий почина, опяха по устава многострадалното тяло на подвиж­ника и го погребаха в разкошна гробница. А Дометиан, истински и велик ученик на великия Евтимий, беше килийник на светеца и над петдесет години под­ражаваше на живота му. И след погребението му той вече не си тръгна от онова място, а шест дни остана край гробницата. Реши, че вече няма смисъл нито да живее, нито даже да вижда слънчевата светлина.
          А през нощта на седмото денонощие Евтимий му се яви в блестящ вид и му казва:
        - Дойди, вкуси приготвената ти слава, защото Бог ни дари и в другия живот да бъдем заедно!
        Дометиан разказа това, когато дойде в събрание­то на братята, а след това и сам се раздели с живота с радост и надежда за бъдещи блага.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 1 ЮЛИ

РАЗСЪЖДЕНИЕ

Връзката между този и онзи свят, християните засвидетелствуват с молитвата и милостинята за умрелите. Църквата от този, и Църквата от другия свят е една Църква, едно тяло, едно естество, както корените на дърветата под земята съставляват един организъм със стеблото и клоните над земята. От това става ясно как ние съставляваме Църквата на земята, как ние, получаваме помощ от светиите и праведниците в небесната Църква, както и това, че умрелите грешници в онзи свят, могат да получат помощ от нас [ които сме ] на земята. Св. Атанасий казва: „Както виното затворено в бурето усеща, че цъфти лозето на полето, и самото вино започва да цъфти заедно с него, така и душите на грешниците получават някакво облекчение от безкръвната жертва, принесена за тях, а и от милостинята направена за тяхно упокоение“. Св. Ефрем Сирин привежда същия пример с виното и лозето, и заключава: „Щом между растенията има такова взаимно съосещане, нима молитвата и жертвата за умрелите няма да е още по въздействаща?“. 

БЕСЕДА, за това как трябва да се радваме в Христа

Затова радвайте се ( в Христа), макар сега и да поскърбите малко (ако е потребно) в различни изкушения (I Петр. 1, 6)

Това е казано от св. апостол Петър, чиито живот е бил изпълнен с много беди и чести скърби. Това е казано от човек оставил своя дом и челяд, и тръгнал след Христа; който заради Христа претърпял много страдания; от глад; от жажда; от евреи; от римляни; от лъжепророци; от груби езичници, и който най-накрая е разпнат на кръст заради Христа Господа. Онзи, който в своя живот бил немилостиво бичуван от тежки скърби и големи беди, ни съветва да се радваме в Христа, та тази ни радост да погълне несравнимо по-малките ни скърби и изкушения. Ала защо, братя, да се радваме в Христа? Затуй, защото, Той ни е показал същността на най-голямата и най-добра надежда и бленувания на човешкия род; открил ни е единствения Бог, живия, всесилния, всемъдрия, всемилостивия, и ни е дал правото да се наричаме Негови синове; открил ни е и показал безсмъртния вечен живот, несравнимо по-добър от този живот на земята; открил ни е духовното царство, царството на ангелите и праведниците, царството на всяко добро, истинска светлина и правда; открил ни е и показал целта на нашето съществуване тук на земята и смисъла на нашите трудове и страдания в този временен живот; открил ни е океана на небесните радости, пред които, всички наши скърби и беди са като капка мътна вода, която не може да размъти този океан.

О, братя, каква радост ни очаква! О, братя, каква ниска цена иска Господ от нас, за да купим тази радост, в която се къпят ангелите и плават праведниците! Само да изпълним няколко Негови кратки заповеди - това е цялата цена!

О, Господи Иисусе, пречудни Изворе на нашата радост, награда, любов, слава и похвала, сложи Твоя пръст на устните ни и не давай на мътните капки на скърбите и бедите да ни отровят. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски