…Родителите са като очи за своите деца, също така и учителите за своите ученици, тъй и водачите за своя народ. Ако онези, които вървят отпред, не виждат къде отиват, още по-малко ще видят онези, които вървят след тях. Ако родителите блуждаят по пътищата, как децата ще намерят истинския път? Ако учителите изговарят лъжи, как учениците ще узнаят истината? Ако народните водачи са безбожници, как народа ще бъде благочестив? Ако Божиите свещеници са нечисти, как вярващите ще бъдат чисти? Тогава, върху всички тях, ще се изпълнят пророческите слова, които безброй пъти са се изпълнявали в еврейския народ: С очи ще гледате, и няма да видите (Мат. 13: 14; срв. Иоан. 9: 39)…

Св. Николай, еп. Жички и Охридски

          Петър. „Струва ми се, досточтими владико, че човешкият род е поразен от толкова много и толкова дълбоки страсти, че Небесният Йерусалим ще бъде запълнен в по-голямата си част с младенци“.

Григорий. „Това, че всички деца, които са кръсте­ни и починали в младенческа възраст, ще влязат в Царството Небесно, струва ми се, е вярно. Но не мисля, че в него ще влязат и всички, които са прого­ворили. Защото на много деца родителите не им поз­воляват да влязат в Небесното Царство, ако ги въз­питават лошо. Например, тук в града имаше един човек, когото всички познават и който преди три го­дини имаше син. Това момче, доколкото си спомням, беше на пет години. Бащата го обичаше прекалено много, по плътски и го разглези. И детето, щом нещо не му допадаше, придоби навик - не е добре дори да споменаваме това - да хули Божието величие.

И ето, преди три години, когато тук имаше смъртоносна епидемия, момчето се разболя и вече беше на умиране. Бащата през цялото време го държеше на ръце, и както свидетелстват тези, които бяха там, детето видяло, че лукави духове са дошли при него. Разтреперило се, затворило очи и започнало да вика:

- Тате, защити ме, защити ме!

И с писъци, скрило лице в гърдите на баща си, сякаш и самото то искало да се скрие.

Бащата като гледал, че момчето цялото трепери, го попитал какво е видяло.

- Дойдоха едни черни хора и искат да ме вземат - отвърнало момчето.

Към това добавило богохулство и издъхнало.

Всемогъщият Бог допусна детето да умре с този грях, за да стане ясно за какво е предадено на служи­телите на ада. Докато синът беше жив, бащата не искаше да му забранява. По Божие дълготърпение момчето живееше, като богохулстваше. И по праве­ден Божи съд и допущение то умря с богохулство на уста, та бащата да знае греха на сина си. Защото ба­щата не се грижеше за душата на детето си и отгледа за геената огнена не малък, а голям грешник“.

РАЗСЪЖДЕНИЕ

Любовта е всесилна. Тя може, между останалото, да облекчи и съдбата на умрелите грешници. Православната Църква решително потвърждава това и настоява за умрелите да се четат  молитви и раздава милостиня. Пребогата във всичко, от духовния си опит Църквата знае, че молитвите и милостинята за умрелите им помагат в другия свят. Света Атанасия игуминия ( 12 април ) преди смъртта си завещала на своите сестри, в продължение на 40 дена след смъртта и всеки ден да слагат трапеза за сиромасите и бедняците. Нейната заповед сестрите изпълнявали само 10 дена, и престанали. Тогава светицата им се явила придружавана от два ангела и казала на сестрите: „Защо сте пристъпили заповедта ми? Да знаете, че милостинята и молитвата на свещеника за душите на умрелите в продължение на 40 дена умилостивяват Бога. Ако душите на умрелите са грешни, чрез това те получават прошка на греховете от Бога, а ако са безгрешни, тогава добрината за тях служи за спасение на самите добротворци“. Разбира се, става дума за милостиня  и молитва свързани с голяма любов към душата на умрелите. Такава милостиня и молитва наистина помагат.

БЕСЕДА за радостта от вярата в Христос

Когото обичате, без да сте Го видели ( Христос), и в Когото вярвайки сега, без да Го виждате, радвате се с неизказана и преславна радост ( 1 Петр. 1, 8 )

Това са думи на свети апостол Петър. Той е видял Господа и Го е обичал. Той е виждал Господа и е вярвал в Него. Точно затова хвали любовта на онези, които не са видели Господа, и вярата на онези, които не са го гледали със собствените си очи. Сам Господ е казал: Блажени, които не са видели, и са повярвали ( Иоан 20, 29 ). Блазе на онези, които не са видели Господа, както го е виждал апостола, ала все пак Го обичат с апостолска любов. Блазе на онези, които не са гледали Господа, както го е гледал апостола, ала все пак вярват в Него с апостолска вяра!  О, братя мои, ако не виждаме Господа, ние виждаме Неговото дело, което е осветило цялата човешка история от край до край и е разкрило духовното значение на всяка поднебесна твар. Ако Господа не виждаме - виждаме Неговата свята Църква, съзидана върху Неговата пречиста Кръв от многобройните светии, праведници и безчислените души кръстене в Неговото име през вековете и във вековете. Ако не гледаме Господа лице в лице, както са Го гледали апостолите, ние вярваме, че Той е между нас с Тялото и Кръвта, с които ние по Негова заповед се причастяваме, и причастявайки се, се радваме с неизказана радост.                                  

Жив е Господ, братя, близо е Господ! Това е нашата непоколебима вяра, и това е огнена искра, която разгаря сърцата ни в пламъка на любовта към Господа - живият и близкият.Като знаем, че Господ, нашия  Сътворител, от любов слязъл на земята и се явил като човек заради нас, и като знаем, че Той бил умъртвен, и се явил жив, какви по-здрави основи трябват за нашата вяра, и какви по-силно оправдание на нашата любов [ е необходимо]?                                                

Жив е Господ, братя, близо е Господ. До ден днешен. Той се явява на много праведни души, които Му служат с търпение.

О, Господи живий, Ти бе мъртъв и оживя – съживи, в нас до последния ни дъх вярата и любовта, та чрез вярата и любовта да се удостоим като Твоите свети апостоли да видим Тебе лице в лице. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски