бЛАГОДАРЯ ЗА ОТГОВОРА В АВАНС.
ДО ПРОИЗВОДИТЕЛЯ НА ЧЕТКИ С. С: ЗА ДУШЕВНАТА ПРАЗНОТА
Напуснал си своя роден град още като младеж. Живял си в чужбина четиридесет години. Работил си във фабрика за четки и след време си станал неин собственик. Силно си искал да забогатееш и си забогатял. Оженил си се; жена ти е починала. Господи, колко много са дните в тези четиридесет години и всички тях ти си преживял с мисълта за онзи прекрасен момент, когато ще се върнеш в своя роден град, между старите си приятели, и ще започнеш да вършиш наляво и надясно добри дела за почуда на целия град. В далечната чужбина душата ти е била празна. Намирал си утеха само в спомените за родината, за приятелите и познайниците. Накрая си продал всичко. Дошъл желаният час и ти си се върнал в свидния си роден град. Но, уви, какво разочарование. През тези четиридесет години всички твои приятели от младостта, сродници и познати били починали. Навсякъде непознати лица, нови хора. Търсиш старите къщи - няма ги. Питаш за старите фирми - изчезнали са. Хлопаш по вратите на някогашните си приятели - отварят ти непознати хора и с учудване отговарят, че не ги познават. Отново си в чужбина. Отново празнота, още по-тягостна от предишната. Твоят керван е отминал и е дошъл друг. Децата се тълпят около теб като около чужденец. Хората извъртат глава и казват: не го познаваме. Стегнала ти се е душата; излязъл си извън града, седнал си на хълма и си заплакал: „Къде е моят град? Коя е моята земя, моята родина? Накъде сега?" Натам, накъдето са отишли всички онези, които напразно търсиш. Ти принадлежиш на небесния град, на горния Иерусалим, на обетованата земя, на небесната родина. Натам е отпътувал твоят керван, а ти се присъедини към новия и се радвай. Защото и този нов керван пътува по същия път, към същата цел. Четиридесет години твоята душа е била изпълнена с призрачни сенки; затова сега се чувства празна и пуста. Изпълни я сега - щом не си направил това по-рано - с нещо непреходно, безсмъртно, Изпълни я с Бога, Твоя Създател. Вярвай в Бога и вярвай на Христос. Върши добрите дела, които си мислил да вършиш; върши ги наляво и надясно и не търси хорското възхищение, а Божията милост. И новите хора в родния ти град ще те обикнат, както биха те обичали и онези, които са си отишли. Защото и тези нови хора чувстват, тъгуват, копнеят. И те търсят истински човек. Бъди тяхното откритие - нека се радват.
Мир на теб и утеха от Вечния Бог!
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
Светът е подобен на блудница, която примамва с красотата си и поражда в тези, които я гледат, желание да я обладаят. Който дори само отчасти е обзет и поробен от такова желание, няма да успее да се изтръгне от лапите на света, докато не се раздели с живота си. Светът ще го разсъблече до голо, а после, в деня на смъртта му, ще го изхвърли от собствения му дом. И едва тогава човек разбира, че светът е бил лъжец и измамник. Но ако някой иска да се отдалечи от света и да види мрежите му, нека да застане извън него. И тогава ще може да види цялата му грозота.
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 14 ЮЛИ
РАЗСЪЖДЕНИЕ
Християните трябва да се предпазват от съблазните на този свят. Те трябва да са защитени от всички удари и всички изкушения, тъй, че всяко зло да рикошира от тях. Бронята не се прави за ден-два, а грижливо и внимателно се кове чрез дълги упражнения. Но с какво ще ни са полезни всички наши добродетели, ако се поддадем на първата съблазън? За това св. Григорий Ниски посочва един пример с маймуна в Александрия. „В Александрия - казва - един вещ дресьор научил една маймуна твърде добре да имитира на сцената танцьорка. Посетителите на представленията хвалели маймуната, която била обучена като танцьорка да танцува под такта на музиката. Но докато зрителите били приковали вниманието си в гледане на новото за тях зрелище, един шегаджия, пожелал да покаже на всички, че маймуната не е нищо повече от маймуна. Докато всички възклицавали и ръкопляскали на умението на маймуната, шегобиецът, както казват, хвърлил на сцената някакво лакомство, което маймуните особено обичали. Щом маймуната видяла лакомството, забравила играта, ръкопляскането, скъпото си облекло и се нахвърлила с краката си на лакомството; но тъй като дрехата и пречела, тя започнала да я разкъсва с ноктите си, стараейки си да я свали от себе си. И вместо похвали и удивление, между зрителите избухнал смях. Защото под разкъсаната маска на „танцьорката“ се показала маймуна.
БЕСЕДА за крепостта на вярата
Противостойте му с твърда вяра, като знаете, че такива също страдания сполетяват и братята ви в света ( 1 Петр. 5, 9 )
Най-главната крепост на човешката душа, братя, е крепостта на вярата. Върху тази крепост, дяволът напада най-силно с всичките си стрели и с всичките си лукавства. Защото, нечистия и злобен дух знае, че като разруши тази крепост. Ще пороби човешката душа завинаги. Затова светите апостоли се молили на Господа: „Усили у нас вярата“ (Лк. 17, 5 ). Да се молим и ние, братя, всеки ден, Господ да усили вярата ни, да усили и укрепи нашата вяра. При опасност змията най-много пази главата си, затова сам Господ я е нарекъл мъдра. Така да пазим и ние главата на нашия духовен живот, а тя е вярата. Нищо в света не може да замени вярата в Бога; нито философията; нито науката; нито богатството, нито славата, нито целия свят от край до край с всички свои прелести. Дяволът знае това, затова най-много напада върху нашата вяра, навежда съмнения в нас, разколебава ни, обърква нашите мисли, смущава нашето сърце. Но щом дявола знае, че вярата е същността, още повече ние сме длъжни да знаем това. Защото, заради нас Христос е слязъл на земята, заради нас е пострадал на Кръста, на нас е дал завета на спасителната вяра.
А вярата си не можем да усилим, нито да увеличим освен, чрез страдания. Затова многострадалния апостол Петър казва: Такива също страдания ( като вашите ) сполетяват и братята ви в света. От смирение, апостолът не говори за своите страдания, а говори за страданията на нашите братя в Христа. [ Които са] заедно във вярата, са заедно и в страданията. Не търпите само вие, братя, за истинската вяра, в същото време търпят и останалите ваше братя. Това да облекчава вашите мъки. Но най-много да облекчи мъките ви Първият в страданията, сам разпнатия Господ наш Иисус Христос.
О, Господи Иисусе, Страдалецо над страдалците, и Победителю над победителите, усили у нас вярата, и ни укрепи със силата на Твоята благодат, както си укрепил Твоите свети апостоли. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
