ДО ЕДИН НЕПОЗНАТ ЧОВЕК: ЗА БОЖИЯТА ПОМОЩ

Пишете ми от Франция. Пътували сте дълго по море и по суша. По пътя сте се разболели и сте били близо до отчаянието. „Пътувах сам - пише­те трогателно Вие, - нямаше към кого да се обърна, а и не исках, защото бях уверен в човешката немощ. Единствената ми надежда беше Бог. Обърнах се към Него и Той ми помогна. Чу моята кратка, но сърдечна молитва, която отправих към Него през нощта. В знак на благодарност изпращам триста динара за сираците или за Църквата. Разпределете ги така, както Вие наме­рите за добре." Известявам Ви по този начин, защото нямам друга възмож­ност. Получих писмото Ви и парите и изпълних желанието Ви. Нека Бог винаги Ви помага.

Никога не оставяйте молитвата и Бог няма да остави Вас. С молит­вата ние признаваме две неща: своята немощ и Божието всемогъщество. Чрез молитвата въздигаме Бога на Неговото място, а човека поставяме на неговото. Хората, които не познават молитвата, преобръщат всичко - те въздигат себе си, а принизяват Бога. Това е нещо обикновено при немолитвените хора. Достатъчен е един разговор с тях, за да видите колко високо поставят себе си и колко ниско - Бога.   Където отсъства молитвата, там присъства гордостта. А гордостта е като надут балон. Както балонът  се пука от едно убождане с игла, така и гордостта при най-малкото убождане от съдбата се превръща в отчаяние. Разумният човек винаги е смирен, а смиреният именно чрез смирението става мъдър. Когато смиреният човек търси помощ от хора, той в действителност очаква помощ от Бога. И кога­то отива при лекар, той се моли Богу за помощ. Защото знае, че Бог помага непосредствено или посредствeно; или веднага и без посредничеството на хора и вещи, или посредством хора и вещи. На Вас Той е помогнал не­посредствено. Иосифа е спасил чрез хора - египетски търговци. Във всеки случай помага само Бог и никой друг. „Моята помощ е от Господа, Който сътвори небето и земята”- казва псалмопевецът.

Бог да ви дава здраве и спасение!

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Имаше в Скитопол един сановник. През живота си вършеше много ужасни неща и оскверни тялото си по всякакъв възможен начин. Но веднъж Господ го доведе до съкрушение и той напусна длъжността си. Построи си килия на уединено място и живееше там в грижи за душата си. Някои негови познати на­учиха за това и започнаха постоянно да му изпращат хляб, фурми и всичко необходимо. Но щом разбра, че живее в покой и не се нуждае от нищо, сановникът си каза:

-                      Този покой вероятно ни лишава от покоя в дру­гия свят. Не съм достоен за такъв покой.

Напусна килията си и се отдалечи.

-                      Да приведем душата в скръб - каза той. - Моят хляб - това е храната на добитъка.

С други думи, тревата, която добитъкът яде, ще ми бъде храна, защото живеех като добиче.

2.                   Как човек да се откаже от предишните си нак­лонности и да се приучи към нужда и подвиг? Тялото не може да живее без необходимото. Но умът, докол­кото е възможно, не позволява на тялото да се изнежва и отпуска, ако не са налице причини, подтик­ващи към това. Когато човек вижда нещо, което под­тиква към нега и разслабване, в него се събужда и пламва похот. Той или се обръща към това, или тър­пи жестока борба. Затова и нашият Изкупител запо­вяда на онзи, който искаше да Го следва, да свали от себе си всичко излишно, да се откаже от всичко, кое­то разслабва, и едва след това да върви подире Му. А и Самият Той, когато искаше да влезе в бран с дяво­ла, се бореше с него в най-глухата пустиня.

3.                  И Павел ни съветва да излезем извън града, като вземем Кръста Христов: Нека излизаме при Него отвън стана, носейки поруганието Му (Евр 13:13), понеже Той пострада извън града. Работата е там, че щом се отрече от света и от самия себе си, човек бър­зо забравя предишните си навици и споменът за тях не го мъчи дълго. И в тази бран е много полезно вът­решният вид на монашеската килия да е беден и без излишества и в нея да няма нищо, което да би могло да предизвика в човека стремеж към покой.

Защото когато в близост до човека няма никакъв повод за разслабване, не му се налага да води двойна бран - външна и вътрешна - със сетивата и с по­мислите. Така че на онзи, който е отстранил от себе си повода за наслаждение, му е по-лесно да победи, отколкото на онзи, в близост до когото има нещо, което раздразва страстта. Защото човек изпитва бран във всеки член на тялото си и поради това е по-добре да се пази и да се старае да облекчи борбата против самия себе си.

4.                  Авва Пимен каза:

- Трябва да бягаме от всичко телесно, тоест от онова, което раздразва страстите. Защото, когато си близо до телесна бран, си подобен на човек, стоящ до страшна пропаст. Поиска ли да те нападне, вра­гът просто ще те бутне в бездната. А ако си далече от телесното, си подобен на човек, който стои дале­че от пропаст. Дори врагът да започне да те влачи към бездната, за да те хвърли долу, можеш да се съпротивляваш и в същото време да просиш Божия­та помощ. И тя скоро ще дойде и ще те избави от ръцете на врага.

5.                    Един човек разказа, че преди време живели трима усърдни християни. Те били приятели, но из­брали различен начин на живот. Единият от тях ре­шил да помирява врагове, съгласно казаното: блаже­ни миротворците. Другият започнал да посещава болни. А третият се отдалечил в пустинята, за да безмълвства там и да се подвизава заедно е отците. Пър­вият се уморил от постоянните разпри между хората и понеже нямал сили да угоди на всички, не издър­жал и отишъл при онзи, който служел на болните. Оказало се, че и той бил изпаднал в униние и не мо­жел да изпълни заповедта. Тогава двамата заедно решили да отидат при подвижника, за да узнаят как­во му е дал подвигът на безмълвието. Щом го виде­ли, първата им работа била да му разкажат какво им се е случило. Защото всеки от тях бил преживял хи­ляди скърби и двамата така и не успели да доведат докрай делото, което били започнали. А после го помолили да им разкаже какво полезно му дало без­мълвието.

Подвижникът налял вода в един съд и им казва:

-                      Погледнете водата.

Тя била мътна. След известно време пак им казва:

-                      Погледнете сега водата.

Те погледнали и видели във водата себе си, като в огледало. Тогава той им казал:

-                      Ето така са и хората отвътре. Поради постоянно смущение не виждаш греховете си, но ако се отда­лечиш от света и заживееш на пустинно място, е възможно да уталожиш чувствата си и да видиш собст­вените си прегрешения. А тогава, ако имаш желание, с помощта на Божията благодат можеш да поправиш себе си.

6.                  Един старец каза:

-                      На голям път, по който постоянно ходят и пъ­туват, трева не никне, и дори да я посееш, няма да порасне. А на път, по който никой не ходи и не пъту­ва, има трева. Така е и с нас - докато оставаме сред светски блага, светски грижи разтърсват и тъпчат ума ни. Такъв ум не може да разпознае скритите в него страсти. Но ако се успокои далече от грижи и вълне­ния, ще види собствените си страсти - както зараж­дащите се, така и вече явните. А дотогава, макар те да са в него, той няма да ги забележи, дори, ако дълго време живее с тях и остава в тях.

7.                  Един брат попита стареца:

-                      Авва, добре ли е да се живее в пустиня?

-                      Синовете Израилеви - отговори старецът, - когато отхвърлиха суетата на Египет и се заселиха в шатри, се научиха на страх Божий. И корабите, дока­то са в открито море и търпят буря, остават без рабо­та. А влязат ли в пристанище, веднага започват тър­говия. Така е и човекът - ако в него се извие буря и не остане на уединено място, никога няма да придо­бие познание на истината.

-                      А какво да правя, отче - попита отново бра­тът, - за да придобия дарове на добродетели?

-                      Ако искаш да усвоиш някакъв занаят - отго­вори старецът, - ще изоставиш всички грижи, ще се занимаваш само с него, със смирение ще слушаш учи­теля, няма да се щадиш - и тогава ще усвоиш заная­та. Така е и монахът - ако не изостави всички жи­тейски грижи, не започне да мисли, че е най-лошият измежду всички човеци, и не се повери изцяло на ду­ховен наставник, никога няма да придобие доброде­тел.

8.                     Един старец разказа:

 Когато бях по-млад, имах игумен, който оби­чаше да ходи в отдалечени пустини и да безмълвства там. Веднъж го попитах: „Авва, защо винаги отиваш в пустинята? Струва ми се, че който живее по-близо до света и всичко, което вижда, го вижда в Господа, получава по-голяма награда от онзи, който не виж­да“. А старецът ми отговори: „Повярвай ми, чедо, че докато не стигне до мярата на Мойсей и не стане като роден син на Бога, човек няма полза от света. А засе­га аз още съм син на Адам. И също като баща ми, само щом видя плода на греха, ще го пожелая, ще го откъсна, ще го изям и ще умра. Затова отците бягаха в пустини, защото там няма храна за страстите и е по-лесно човек да ги умъртви“.

9.                      Авва Тифой каза: „Странничество - това е, когато човек, където и да се намира, си пази устата“.

РАЗСЪЖДЕНИЕ

Гостоприемството е на почит и при другите вери, но християнството е вменило гостоприемството за дълг и задължение. От друга страна благодарността за гостоприемството е не по-малка длъжност и задължение за християните. Който се научи да бъде благодарен на хората за гостоприемството, той ще съумее да бъде благодарен и на Бога за гостоприемството. Защото какви сме ние на земята, освен гости Божий?  Какви други са дори и ангелите на небето, освен гости Божий? Разказва се за цар Филип Македонски, че жестоко наказал един свой придворен за неблагодарността му. Царят пратил по море своя придворен по някакво дело. Царедворецът изпълнил възложеното и обърнал назад ладията. Но буря разбила ладията, и велможата се оказал сред вълните, За щастие, това не било далече от брега. Един рибар видял, че се дави човек, побързал със своята лодка на помощ, и го извадил на брега. Като се съвзел и отпочинал, придворния отишъл при царя и му разказал за нещастието в бурното море. Царят желаейки да го възнагради го запитал, какво желае да му даде? А велможата назовал името на онзи рибар, и казал на царя, че най-много желае царя да му подари имота на онзи рибар, край морето. Царят веднага изпълнил желанието му. Но когато велможата се настанил в имота на своя най-голям благодетел, тогава той [ рибаря], в своето отчаяние отишъл при царя, оплакал се и разказал всичко. Той спасил живота на придворния, а онзи, сега го гони от къщата. Като чул за това, царят много се разгневил за неблагодарността на царедвореца и заповядал на челото му, с нажежено желязо да напишат „неблагодарен гост“.

БЕСЕДА за благодатта и мира

Благодат вам и мир да изобилна в познаване Бога и Христа Иисуса, нашия Господ ( 2 Петр. 1, 2 )

С познанието за Бога се умножава, братя, благодатта и мира. С опознаването на творенията пък покрай Бога, като отделени от Бога, или против Бога, се умножава печалта и враждата. За увеличаването на печалта и враждата при онези, които опознават творенията без познания за Бога, не свидетелствуват ли достатъчно за това многото самоубийства, точно между онези, които са избрали за свое занимание да изучават природата и човешкия живот без Бога? О, колко много са между тях нервозните, раздразнителните, озлобените, помрачените, и обезумелите души, които само ден или месец дели от самоубийството! С познанието за Бога пък се умножава благодатта и мирът. Това апостолът е изпитал лично, и от своя скъпоценен опит го предава на другите.                                                          

Нито благодатта, нито мирът са земни дарове, а са дарове небесни. Тези дарове Бог дава на онези, които се трудят да умножават своето познание за Него. Какъв е най-краткия път за познаване на Бога, братя? Несъмнено чрез нашия Господ Иисус Христос. Той е Разкриващият, и Той е Откровението, Мъдрец, и Мъдрост, Учител и Учение. От Него е благодатта, от Него е мира. Който опознава Бога чрез опознаване на сътворените неща в природата и чрез законите на природата, както правят езичниците, не върши нищо лошо. Ала върви по обиколни и посредствени пътища, по които много са се заблудили и изгубели. Който опознава Бога чрез съвестта и човешките съдби, както правят моралистите, не върши лошо, но и там върви по обиколни и трудни пътища, и може да се заблуди и изгуби. Но който опознава Бога, опознавайки Господа Христа, той е на най-краткия и сигурен път.

Господи Иисусе, помогни ни по пътя към Тебе, към Твоя Отец, и към Светия Дух. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски